Микроби

Светът без тях нямаше да съществува.
  • Микроби
  • Микроби
  • Микроби
  • Микроби

Микробите са организми които няма как да видим с невъоръжено око. Размера им е по-малък от 100 µm. Науката, изследваща огромния микросвят, който включва плесени, бактерии, вируси и дрожди, се нарича микробиология. Най-често това са едноклетъчни микроорганизми, които се намират навсякъде около нас - във въздуха, почвата, водата. Устойчиви са в рамките на големи температурни амплитуди, затова се срещат на места, където други организми не биха оцелели, а именно в нефта, пясъците, горещите изворни води. Няма как да ги избегнем, те населяват домовете, дрехите и телата ни. Изобилстват в храната и водата, която поглъщаме, както и във въздуха, който дишаме. Микробите са част от екосистемата и са намерили своето място в нея, участвайки в кръговрата на планетата - наречен живот.

Вируси и бактерии

Причината за всички инфекции са микробите. Тези мънички и невидими организми атакуват други живи организми, като се множат много бързо. Делят се основно на два типа - вируси и бактерии.

В света на микроорганизмите, вирусите се отличават с най-малък размер. За развитието и размножаването на вирусите е нужен друг организъм. Те атакуват клетките на тялото му, използвайки ги за размножаването си, като по този начин могат да засегнат целия организъм и да заразят други около него. Характерно за вирусите е, че не могат да оцелеят извън тялото на своя гостоприемник и след като го напуснат умират до няколко минути. Учените все още не могат да класифицират вирусите като част от неживата или от живата природа.

Живата материя, според биолозите, отговаря на няколко условия - самоорганизира се, самообновява се, саморегулира се, самовъзпроизвежда се и се развива. Вирусите се характеризират само с едно от условията - развиват се, използвайки други клетки. Те са много опасни, тъй като могат да причинят изкуствена мутация, пренасяйки генетичен материал между клетките. Освен това, има вируси, които могат да са скрити в организма, но при падане на имунната му защита, да се активират. Едни от най-опасните за човечеството вируси са ХИВ, Ебола, Ротавирус, Хепатит В, Морбили и др.

Другият тип микроби са бактериите. За разлика от вирусите, те са с по-голям размер. Благоприятната среда, като подходяща температура, хранителни вещества и други фактори, предразполагат бактериите към делене и размножаване. Можем да ги срещнем навсякъде около нас. Интересно е, че те са 10 пъти повече от клетките в човешкия организъм. Бактериите се разделят на три основни вида:

  • Полезни бактерии;

Добрата новина е, че невинаги е задължително бактериите да причиняват инфекции. Най-известните сред тях са млечно-киселите бактерии и бифидус бактериите. Известно е, че чревната флора е богата на "добри" бактерии, които спомагат за доброто храносмилане. Бебето ги получава още при раждането си, най-вече при храненето си с кърма. Бифидус бактериите се натрупват по стените на червата му, предпазвайки ги от други болестотворни микроорганизми. Помагат за доброто усвояване на мазнините и белтъчините, както и произвеждането на витамини B и К в тялото на човека. Днес са познати 24 вида такива бактерии. Любопитно е, че с възрастта, количеството им в организма намалява, а при стрес могат да изчезнат.

Другите полезни за здравето бактерии са млечно-киселите. Те се развиват във въглехидратна среда и образуват млечна киселина. Известни са 15 вида такива бактерии, сред които са и лактобацилите. Те действат като пробиотици и имат доказано полезно действие върху организма, поддържайки микробния му баланс.

  • Патогенни и условно патогенни бактерии;

Те причиняват болести и инфекции. Такива са бактериите, причиняващи скарлатината, салмонелата, пневмониите. Всеки организъм може да ги притежава без да има явна клинична проява, но в същото време да носи зараза. Активирането им може да се подпомогне от слаб имунитет. Бактерии, които се активират при намалена имунна защита, се наричат условно патогенни. 

Миклофлората на човешкия организъм се определя от баланса между всички тези бактерии и зависи от преобладаващите болестотворни или оздравяващи микроорганизми. Вирусните заболявания отшумяват изключително трудно, а бактериалните инфекции могат да изчезнат и от само себе си. Често при по-тежки случаи се предписват на пациентите антибиотици. Но с тези лекарства трябва да се внимава, тъй като те унищожават, както "лошите", така и "добрите" бактерии в стомаха на човека. Това може да доведе до други болести като алергии, астма, диабет. Честата употреба на антибиотици може да е причина за резистентност на някои бактерии и те да не се влияят от лекарството.

От малки ни учат, че за предотвратяване на инфекции, е нужно човек да има добри хигиенни навици. Учените, обаче, са установили, че прекалената хигиена може да има и обратен ефект и да наруши имунната система на организма. Затова дори съветват родителите да оставят децата си малко да се изцапат и да не бързат да ги почистват с антибактериални сапуни и кърпички по време на тяхната игра, а да изчакат и да го направят преди хранене. По този начин детето ще изгради имунитет, сблъсквайки се с новите за неговия организъм бактерии. 

Страх от микроби - мизофобия

Съществуват различни фобии и страхът от микроби също има своето място сред тях - нарича се мизофобия. Хората, страдащи от тази фобия, изпитват обсебващ страх от контакт с всякакви предмети от заобикалящия ги свят. Постоянно мият ръцете си, тревожни са, получават гадене, сърцебиене и не могат да владеят себе си. Те смятат, че докосването до предмети би застрашило живота им и подценяват значението на микробите за съществуването на всеки организъм. Причина за развитието на тази фобия може да бъде възпитанието още в най-ранно детство, когато родителите неосъзнато прехвърлят собствените си страхове върху детето си. Друг фактор, който не е за пренебрегване, са медийните реклами, които заливат всекидневно умовете на хората с информация за различни антибактериални средства, опитвайки да ги убедят, че тези препарати са толкова важни и неизползването им може да доведе до болести, застрашаващи живота им.

Микроорганизмите - неизменна част от някои храни

Освен причинители на болести, микробите влизат в нашето ежедневие под формата на различни храни. Едва ли сме се замисляли кое прави възможно производството на вино, оцет, така популярното кисело зеле, синьото сирене или пък киселите краставички. Благодарение на труда на милиони гъби и бактерии, които имат способността да преработват белтъчините и въглехидратите на суровите продукти, можем да се радваме на едни нови и специфични вкусове. В миналото хората са достигнали до това откритие съвсем случайно, докато в наши дни можем да говорим вече за наука, следваща различни технологии на производство.

  • Хлебен мухъл (Penicillium)

На основата на този пеницилинов щам се произвежда Пеницилина, сирената Бри и Камамбер, Горгонзала, Рокфор и датското синьо сирене. Производството им е свързано с прибавянето на бактерии в млякото.

  • Сахаромицес (Saccharomyces cerevisiae)

Това са едноклетъчни гъби от вида на дрождите. Използват се в приготвянето на вино, бира, хляб, боза. Характерно за тях е, че имат много разнообразни щамове, които придават различен вкус на продуктите върху, които се използват.

  • Ботритис цинереа (Botrytis cinerea)

Това е  така наречената "благородна плесен", която засяга гроздето при определени климатични условия. Резултата е поразяващ - загнилите на пръв поглед гроздови зърна са причина за получаването на едни от най-добрите и скъпи десертни вина. Всъщност, бактерията дехидратира гроздето, като повишава захарността му, насища го с плодови киселини и минерали.

  • Лактобацили (Lactobacillales) 

Благодарение на тези микроорганизми можем да консервираме някои храни. Причината е, че тези бактерии обичат среда бедна на кислород и блокират проникването на други микроорганизми в храната, Освен това стимулират процеса на ферментация, отделяйки млечна киселина. Както знаем, в нашето кисело мляко се съдържа Лактобацилус булгарикус, благодарение на което млякото се съхранява. Бактерията е открита и приложена за първи път в България, затова носи и това име. Благодарение на млечно-киселата ферментация, която тя причинява, можем да се радваме на вкуса на киселото ни мляко.

  • Аспергилус оризае (Aspergillus oryzae)

Тази бактерия се свързва с ферментацията на соя и ориз, които се произвеждат най-масово в Япония. Благодарение на тези микроби, японците правят своето саке и традиционната си подправка мисо.

Безопасно ли е да ядем мухлясали храни? 

Повечето от нас са чували, посягайки към мухлясала храна, подобен израз: "Нищо няма да ти стане, това е чист пеницилин." Но дали това е така наистина? Една от най-важните разлики в храните, която определя дали мухъла по тях е безопасен, е тяхната структура и плътност. Твърдите храни (кашкавал, салам, пармезан, морков и др.), от които мухълът може да се изреже, е допустимо да се консумират. Не трябва да се забравя, че след това трябва да се съхраняват задължително в нова опаковка.

Това не се отнася за меките продукти (сирена, хляб, плодове и др.). Те трябва да се изхвърлят, дори ако имат и малко петънце от мухъл. Това е така, защото гъбичките в тях лесно достигат до вътрешността им, въпреки че не се виждат с просто око. Плесенясалите храни не трябва да се вдишват, тъй като спорите им могат да попаднат в дихателната система. Поглъщането на мухъл може да доведе при някои хора до алергии и дихателни проблеми. При по-сериозни случаи, загнилата храна развива микотоксини. Това са отровни продукти на плесенните гъби, които имат и изразена канцерогенност.

Сред най-опасните микотоксини е алфатоксин В1, който се свързва с карцинома на черния дроб. Генерира се при висока температура между 40ºC-50ºC и засяга храни като ядките, кафето, подправките и какаото. Друг токсичен микотоксин е охратоксин А. Образува се в зърнените храни, маслодайните култури и някои плодове като ябълки и круши. Може да попадне във виното или бирата, посредством нарушена хигиена в производството. Той е канцерогенен, засяга бъбреците и черния дроб на човека. Микотоксина патулин се образува при бактерии Penicillium и Aspergillus. Той е невротоксин, който има отношение към мутацията на гените и може да увреди плода при бременност. Развива се в плодове и зърнени култури.

Не на последно място трябва да се отбележи, че микотоксините не се изменят и са устойчиви при технологична обработка като замразяване, сушене или подлагане на високи температури. Така че, следващият път, когато посегнете към мухлясала храна, трябва да се замислите. Разбира се, не всичко е толкова опасно, но не бива да се предприемат рискове, най-вече при понижен имунитет.

Някои доказани природни средства за борба с микробите

Глината или т.н хума, е природен дар, който изсмуква вредните токсини от организма на човека. Това е възможно поради електролитния ѝ състав, предпоставка за определянето ѝ като добър проводник. Действа антибактериално, убивайки микроорганизмите, без да засяга здравите клетки. Съдържа микроелементите на човешкото тяло, което я прави един от най-естествените антисептици в природата.

Канелата е подправка, която доказано бори вирусите. Заявява го д-р Милтън Шифенбауер, който е участвал в изследването на вируса Phi X. Резултатите показали, че подправката спира развитието и размножаването на микроорганизмите. Учените твърдят, че употребата на цейлонска канела всекидневно, предпазва организма от настинки и грип.

Прополиса е оръжието на пчелите против инфекциите. Те го събират от пъпките на някои млади растения. Представлява клей, подобен на восък. Пчелите предпазват кошера си от гъби, бактерии и вируси, облицовайки кутийките, преди в тях да бъдат снесени яйца от пчелата майка. Той е мощно антибактериално, антивирусно и антимикотично средство. Лечебен продукт, който не отстъпва на медикаментозните лекарства и не вреди по никакъв начин, освен при хора които имат алергия към него.

Чесънът е продукт, който успешно бори "лошите" бактерии в стомашно-чревния тракт и има противоглистно действие. Освен това, е ефикасен при гъбични инфекции. Една от ценните му съставки в борбата с микробите е веществото алицин.

Маслото от риган се справя успешно с патогенните микроби, като не застрашава "добрите". Има противогъбично и антивирусно действие. Съдържа в състава си карвакрол, вещество, убиващо бактериите.

Ехинацеята има мощно стимулиращо действие върху имунната система и успешно се справя с бактериалните и вирусните инфекциите в тялото.

Светът е съвкупност от различни екосистеми, които си взаимодействат по един или друг начин. Микроорганизмите са неделима част от живота на нашата планета, без тях той не би съществувал. Живеем във време, в което науката намира все по-голямо приложение на тези малки форми на живот и в същото време открива нови начини за преборването им, изолирайки негативно им действие върху човека. 
 

От: 16.11.2016     Видяно: 1 261 пъти     Автор: Надежда Младенова

Сподели:

Подобни публикации: