Албиноси
Наименованието албинизъм идва от латински, където думата "albus" означава "бял". Хора, които имат нарушена пигментация на кожата, очите и косата, се наричат албиноси. Аномалията се дължи на неправилно функциониране на ензима тирозиназа. Този ензим е отговорен за произвеждането на меланин в организма. Меланинът е изключително важен за предпазването на тялото от вредните UV лъчи на слънцето, както и за пигментацията му. Затова албиносите са много чувствителни към слънчевата светлина. Те са уязвими и предразположени към болести, засягащи зрението (фотофобия, астигматизъм). Могат да получат частична или пълна загуба на зрението си. Освен това, са предазположени към рак на кожата и други болести.
Тялото им се характеризира с нежно бяла кожа, по която може да липсва всякаква пигментация. Окосмяването също е от бяло до бледо-жълто и червено. Очите са прозрачно сини, сиви, зелени, а понякога изглеждат червени поради видимите кръвоносни съдове. За дa се предпазят от UV лъчите, албиносите задължително трябва да използват слънцезащитни очила и кремове. Албинизмът се среща в цялата природа - при риби, земноводни, влечуги, животни и растения.
История
През XVII век, Балтазар Телез за първи път документирал наличието на албиноси. Той пътувал в Западна Африка и забелязал племе от местни хора, сред които имало такива с различен цвят на очите, кожата и косата. Тогава той си помислил, че това са хора от различни раси. Едва през 1908 година, Арчибалд Город проучва аномалията, изследвайки метаболизма на наследствените болести.
Видове албинизъм и наследственост
Заболяването е генетично, с обременена наследственост. Среща се сред всички раси и полове. Лечение практически няма. Има няколко вида албинизъм:
- кожен - наследява доминантно, т.е поне един от двамата родители е носител на гена;
- очен (OA) - наследява по полово свързан път, т.е увредения ген се предава на поколенията с женската X полово хромозома. Среща се по-рядко. Характеризира се с нормални цветове на кожата и косата, но със засегнат пигмент на очите;
- очно-кожен (OCA) - наследява се рецесивно, т.е и двамата родители са носители. Засяга очите, кожата и косата. Разделя се на 4 основни типа в зависимост от степента и вида на увредените гени. В последните години медицината е класифицирала и още 3 типа, т.е от OCA1 до OCA7;
Албинизмът, както и всички други генетични аномалии, могат да се проявят в поколението при изглеждащи здрави родители, които са носители на увредения ген, без дори да подозират. Доказано е, че мъжкият пол е по-уязвим към очния албинизъм (ОА). Така е, защото момчетата имат една Y и една X хромозома, а момичетата две X хромозоми. Ако се наследи мутирал алел от X хромозомата, момчетата имат 50% шанс да го получат. Момичетата или ще са напълно здрави или ще наследят увредения ген, но ще го компенсират с другата резервна здрава X хромозома, като се превърнат само в носители на заболяването. Ако жена има очен албинизъм, това означава, че го е наследила и от двамата си родители.
Дискриминация
В животинския свят също се раждат албиноси. Оцеляването на такива животни в природата е много трудно. Те са различни и поради това са подложени на преследване и отхвърляне от собствения си вид. Освен това, много по-лесно се забелязват от хищниците. За съжаление тази дискриминация е валидна и при хората. В световен мащаб албиносите се срещат рядко, средно 1:20000 души, но това не е така в Африка, където съотношението е 1:5000. На остров Укереве, намиращ се заобиколен от водите на езерото Виктория в Танзания, концентрацията на албиноси е най-голяма в целия свят.
Но защо това е така? Принудени да бягат и търсят спокойно място за живеене, албиноси от цяла Африка се стичат на този остров. Поради предразсъдъци, традиционни религии и вярвания, негроидното население преследва и дори убива албиноси, използвайки части от тялото им за черни магии и ритуали. Деца биват изоставяни и захвърляни на острова заради това заболяване. Неслучайно албиносите в Танзания са наричани "живите призраци". Правителството в страната полага усилия за защита и приобщаване на албиносите, но въпреки това дискриминацията към тях е голяма.
Истината е, че те са хора като всички нас, само им липсва меланин, който придава цветовете на тялото, които сме свикнали да виждаме. Те са напълно здрави психически и интелектуално. Светът има нужда от повече информация за албинизма. Ето защо, ООН обяви 13 юни за "Международен ден за повишаване на осведомеността относно албинизма" през 2015 година . През 2016 година в Найроби - Кения, е организиран първият в света конкурс за хора с албинизъм. Целта е предимно да се информира обществото и да се помогне в борбата срещу дискриминацията на албиносите по света.
Считани за проклятие или за носещи късмет, албиносите всекидневно се борят за своето физическо и психическо оцеляване. В XXI век, за жалост, различните продължават да бъдат репресирани от заобикалящия ги свят.
