Мадарски конник

Мадарският конник представлява изсечен в скала средновековен барелеф, който се намира около село Мадара на 20 километра от Шумен. Обявен е за паметник на световно културно наследство от ЮНЕСКО. Изсечен е на 23 метра височина в отвесна скала. Размерите му са 3.1 метра (ширина) и 2.6 метра (височина). Върху него са изобразени: конник, куче, лъв и орел. Има и надписи на гръцки език. Конникът е направен в реален размер. Облечен е с дреха, дълга до коленете. С едната си ръка (лявата) държи юздите на коня, а с другата пробожда лъв с копие. Седлото на конникът е с високо облегало, десния му крак се намира в стреме, а на гърба му има препасан калъф за лък. Зад конника тича куче, а на копието, което е забил в лъва, има малко знаме.

Кой е изобразен на релефа?

Има различни теории за самоличността на конника. Много хора смятат, че това е хан Тервел, който е изобразен като победител. Някои от детайлите на релефа са сходни с древните ирански художествени традиции. Те подкрепят теорията за прабългарския му произход. Надписите са на гръцки и дават сведения за събития, свързани с хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош през VIII и IX век. Един надпис е свързан със 705г. Тогава византийският император Юстиниан е свален от престола по насилствен начин. Заточен е, но бяга и търси помощ от Тервел. Той му помага да възвърне престола си. Императорът му се отблагодарява със скъпи дарове и много почести. Дава му титлата кесар и земи на юг от Стара планина. Византия започва да плаща ежегоден данък на България.

Други свързват релефа с хан Омуртаг, който създава култов комплекс на терасата под скалите. В него са включени езически храмове, езическо светилище, жилищни, дворцови сгради и други постройки. Има пещера в подножието на скалите, която се нарича „Пещерата на нимфите”. В нея траките са почитали божествата си. В резервата са намерени оброчни плочки и култови фигури на Зевс, Трите нимфи, Дионис, Херакъл, Кибела и Херос (тракийски герой).

Има и една легенда, според която на релефа е изобразен латински цар. Той ловувал на платото, но загинал, защото паднал от скалите. Близките му решили да го увековечат, като го изсекат в скалата.

От гледна точка на петрологията съществува друга теория. Камъкът свидетелства за времето, а той показва много по-стара история – хилядолетна. Мястото е било почитано още от предшествениците на траките. Дори и най-твърдите скали се износват с времето. Изветрянето кара ръбовете да се заоблят, а повърхността да ерозира. Простата логика показва, че всичко, което е правено по едно и също време, има едно и също изветряне. Това, което е правено по-късно, има по-остри ръбове. Според петрологията, лъва в релефа е направен по-рано от кучето, а коня е преправян във времето. Явно става въпрос за съвсем друга фигура, която е променена впоследствие. Става ясно, че единствено коня и лъва са били включени в най-старата обща картина. Възможно е лъва да е бил с крила, които след това са премахнати. Изглежда много вероятно композицията да е променена по времето на Тервел и да е превърната в ловна сцена. След това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Освен това, конника не язди коня, а навярно слиза от седлото му. Той е обърнат към него и тялото му е много ниско, за да се каже, че го е възседнал. Какво представлява цялата картина, ако обобщим горните теории? Конят ходи, а не тича, конникът слиза от него, защото навярно е достигнал крайната си цел. Пред тях стои крилат лъв, който вероятно пази мястото. Той дава достъп на човека, защото лежи спокоен.

История

Гръцките надписи дават важни исторически сведения. Според професор Веселин Бешевлиев, те са свързани с Аспарух. Други ги свързват с хановете Тервел, Омуртаг, Крум и император Юстиниан II.

В езическото светилище е намерен надпис на Омуртаг, в който се споменава прабългарския бог Тангра. Той е бил почитан от всички тюркски племена през ранното средновековие, като е бил известен сред тях под името Тенгри.

Хората са били привлечени от това място, заради красивата природа, водата и величествените скали. Човекът се е заселил там още през новокаменната епоха (неолита) и не го е напуснал повече. Създал е много крепости, имения, дворци, храмове и манастирски комплекси през вековете. Намерени са следи, свързани с духовната и материална култура на различни етнически общности, между които първобитни хора, римляни, траки, славяни, византийци, българи, турци и т.н.

За името „Мадара” има различни хипотези. Някои са на мнение, че то е старогръцко и идва от „мадарос“ (плешив, гол, безлесен). Други смятат за по-достоверен старобългарския му произход, според който името означава свещено място или свещена скала.

Античната история на Мадара за първи път излиза на бял свят, след направени разкопки на две надгробни могили през 30-те години на миналия век. От погребалния инвентар става ясно, че е имало търговски взаимоотношения между траките и гърците.

Пещерите са използвани като жилища от траките. Те ги разширявали, за да се чувстват по-комфортно и да им е по-просторно.

В Мадара е имало силно римско присъствие. Вила рустика (римска вила) е съществувала между II и IV век. Представлявала е огромен комплекс от сгради и е била притежание на богат робовладелец. Тези вили са били характерни за земеделските райони в европейската част на Римската империя.

През IV век в Мадарското плато е имало крепост, която остава там до турското нашествие.

През XIV век на мястото е бил изграден скален манастир. Над 150 пещери са използвани като параклиси, гробници, църкви и монашески килии. Една голяма пещера е била превърната в църква. Тя съществува и днес като действащ скален параклис. Нарича се „Св. Пнтелеймон“.

В края на XIV вeк България пада под турска власт. Тогава Мадара престава да е култув, административен и културен център. Древните паметници и дворци са унищожени. Запазва се само Мадарският конник.

Комплексът

Мадарският конник е релеф, който е част от цял археологически комплекс. В него има обекти с културно, военно и религиозно значение. До Мадарското плато, което е на височина 431 метра, се стига по стръмни стъпала. В близост са и първите български столици Преслав и Плиска.

Под конника има пещера със светилище. Когато бъде погледната отдолу, тя изглежда като храм с купол. От нея извира малка река, която се предполага, че е символизирала „Реката на живота“ преди време.

Над светилището е имало малка, но много силна крепост. От дебелите и зидове личи, че е устояла на много атаки. През X век източната и част е била превзета от маджарите (днешните унгарци). Цар Симеон се скрива в Мадарската крепост и успява да ги отблъсне чак до езерото Балатон. Така се определя местоположението на днешна Унгария.

Международно значение

Релефът е единствен по рода си в Европа от ранното средновековие. Част е от историко-археологическия резерват Мадара и присъства в Стоте национални туристически обекта на България. Включен е в ЮНЕСКО през 1979г. Обявен е за глобален символ на България, след анкета, проведена на 29.06.2008г.