Птицечовка

Латинското наименование на птицечовката е Ornithorhynchus anatinus. Какво всъщност представлява това животно и защо е смятано за едно от най-странните в света? То живее eдинствено в Австралия и се среща само в източната част на континента, най-вече в Тасмания. Представител е на разред Еднопроходни (само тези бозайници снасят яйца). Птицечовката е от семейство Птицечовкови и е единственият оцелял негов представител. Най-точното определение за това животно е: отровно, с човка, снася яйца и плува превъзходно.

Информация за птицечовката

При тази животинка, подобно на птиците, семепроводите, яйцепроводите и пикочопроводите завършват в една обща клоака. Малките им се хранят с мляко, но възрастните нямат сукални зърна на млечните си жлези. Космената им покривка е гъста и не пропуска вода. Тя се намира по цялото им тяло, с изключение на краката и човката. С нейна помощ могат да издържат на ниски температури във водата. Човката е по-различна от тази на птиците. Тя е по-мека и е много чувствителна. На нея има около 850 000 рецептора.

Птицечовката живее между 10 и 15 години. Тялото и е с дължина от около 60см, като 15см. от тях заема опашката. Мъжките екземпляри са по-тежки от женските и тежат около 2 килограма, докато женските са около 1кг, макар че дължината им е сравнително еднаква. В различните райони на континента, размерите на животните се различават.

В опашката на птицечовката се образуват мазнини, които служат като запаси за периодите по време на мътене и когато има недостиг на храна. Ако опашката е по-дебела, значи животното е в добро здраве. Козината е съставена от 3 слоя, като най-вътрешният служи за предпазване от студа, средният пази от мокрене, а най-горният е покрит с косми и служи за усещане на близките животни.

Странното животно има по 5 пръста на всеки от краката си, които са с ципа между тях. То е изключително добър плувец. В това отношение прилича на видрата и бобъра. Прави много красиви и бързи движения. Плува като загребва водата с предните си крака и прави завои със задните. Под водата ушите и очите се покриват с кожни капачета. За сметка на това, се придвижва мудно и тромаво на сушата. Храни се най-вече с ларви, червеи и гъсеници, които намира с помощта на чувствителната си човка, защото не вижда и не чува под водата. На сушата има зрение и слух и се ориентира чрез тях. Плашлива е и скача във водата при най-малкия шум.

Интересни факти

Мъжката птицечовка има шип на задните си крака, който е отровен през размножителния период. Това е нещо уникално, защото благодарение на този факт, птицечовката е единствения отровен бозайник в света. Отровата и е много силна и може да се сравни с тази на някои видове змии. Опасна е и може да убие куче. Ако попадне в човек, той ще страда от мъчителни болки месеци наред. Друг интересен факт е, че птицечовката има рецептори за електростатично поле. Тя намира плячката си, като използва това свое умение и усеща електрическите полета, които се генерират от мускулните контракции на жертвите.

Тялото на птицечовката е с температура от 32 градуса, което я доближава до влечугите. Еритроцитите и могат да пренасят много големи количества хемоглобин, много повече от всички други бозайници. Така, животното може да търси храна под водата повече от 5 минути. През това време, ударите на сърцето се забавят значително и могат да достигнат дори до 0. Птицечовката събира храната в бузите си, докато изплува на повърхността. Яде само на сушата. Когато водата е с по-ниска температура от 10 градуса, тя не влиза в нея.

Начин на живот

Птицечовката живее около планинските речни крайбрежия. Прави жилището си в стръмните брегове, като крие входа му под водата. Строи го от водорасли и трева. С помощта на опашката си, животинката заглажда дома си. Прекарва по-голямата част от времето си в него и рядко го напуска. По-активна е през нощта. Птицечовката може да прокопава дълги тунели в речните брегове, докато търси храна. Понякога те достигат до 18 метра дължина. Подземните лабиринти, които създава, често преминават под някои селища. Когато трябва да копае, ципите на предните и лапи се прибират назад към дланта и ноктите се оголват. Животното снася яйцата си на брега. Обикновено женската птицечовка има около 1-2 яйца, много рядко 3 или 4. Самото снасяне на е много интересно. Тя ляга по гръб или се свива на кълбо. Яйцата попадат върху коремчето и. Така те имат по-голям шанс да оцелеят, защото са върху топлата кожа на майка си. Размерът им е колкото на яйце на врабче. Обвивката им е ципеста и еластична, а не твърда като при птиците. Майката мъти около 10 дни. Малките се излюпват, като разкъсват лесно обвивката. Те са слепи и голи. Имат млечни зъби, за разликата от родителите си. Млякото се стича по кожата не женската и те го облизват. Растат бързо и още на четвъртия месец са с размер от 35 сантиметра. Тогава напускат гнездото, защото вече са покрити с козина и са бързи и пъргави.

Птицечовката е лакома. За 24 часа тя изяжда храна, която е приблизително равна на теглото ѝ.

За жалост, има случаи на птицечовки, които стават жертви на рибарски мрежи. През ХIV век, те са били избивани масово заради ценната си кожа и са били пред изчезване, но през XX век са обявени за защитени и това вече е незаконно. Въпреки това, бракониерите не се спират и продължават да ги убиват. Освен хората, птицечовката има и други врагове. Това са лисиците, плъховете и змиите. Те замърсяват водата или и пречат по други начини.