Витоша

Витоша е най-посещаваната и четвърта по височина планина в България. Намира се в непосредствена близост до град София. Разположена е между Рило-Родопския масив и Стара планина. Това е единствената куполообразна планина в страната ни. Главното и било се отличава от другите планински масиви. Природен парк Витоша е силно посещаван от жителите на столицата. Във Витоша се заражда българското планинарство. На 27.08.1895г. е организирано туристическото движение в България. Тогава за първи път Черни връх е изкачен от 300 души. Днес, хиляди туристи го изкачват на тази дата всяка година. Планината е била наричана с други имена в древността: Скопиос, Скомиос, Скомброс (острота на гръцки). Името „Витоша” се среща за първи път в документ от XI век. За произхода му има две версии: първата е, че идва от тракийско-древнобългарски и означава „разделна”, „двуделна” планина; втората версия е, че наименованието идва от личното име Витош.

Географски данни

Витоша е част от Средногорието, на север и североизток граничи със Софийската котловина, на запад от нея се намира Пернишката котловина, на юг е Самоковската котловина, на северозапад – Владайската седловина, а на изток се намира седловината Ярема. Планината има почти правилна кръгла форма. Тя е с диаметър 20 до 25 километра и заема площ от 278 квадратни километра. Най-висок е Черни връх, който се извисява до 2290м. Средната надморска височина на планината е 1500м.

На второ място след Черни връх е Голям резен (2277м.), следват го Скопарник (2226м.), Карачаир (2208м.), Купена (2196м.), Малък резен (2182м.), Ярловски купен (2173м.), Голям Котор (2113м.), Самара (2108м.), Лъвчето (2052м.), Селимица (2041м.), Сива грамада (2003м.) и др.

Геоложки данни

Според нагъването на земната кора и скалната си основа, планината е част от Софийския синклинорий. На нейната територия има различни процеси с разломен характер. Те протичат най-вече в Железнишката зона на срязване, Боснешкия разлом и на други места.

Витоша е образувана през неогена и квартернера, след тектонско издигане на разседи и разломи. Някои от тези разседи все още са активни и по тях има минерални извори. Такива места са Железница, Панчарево, Княжево, Рударци. В южната част на планината има карстови извори, най-популярния от които е Живата вода. Намира се над Боснек в местността Врелото. Релефа на Витоша е много дълбок, заради сравнително младата възраст на планината.

За да се описва по-лесно, тя е разделена на 4 части. Те са разделени с линии, които започват от Черни връх и продължават до подножието на планината. Билните части на Витоша попадат в пояса на периглациалния климат през кватернера. През този период са образувани каменните реки, които погрешно са наричани морени, защото много приличат на такива. Образувани са също каменни сипеи, свлачища и снежници. Какво всъщност представляват каменните реки? Това са струпвания на големи и заоблени скални блокове, които са се получили от изветрянето и течащата вода. Ръбовете им са загладени с времето и са придобили почти кръглата си форма.

Почви

Почвеното разнообразие във Витоша е голямо, заради различните географски условия и големите разлики в надморската височина. В образуването на почвите взимат участие флората и изветрянето на скали с киселинен характер. Най-разпространени са кафявите горски, торфените, планинско-ливадните и торфенисто-блатните почви.

Води

В планината има много водоизточници, които са сравнително малки. Единствената по-голяма река е Струма. Тя се влива в Егейско море, като преминава през Гърция. Има още няколко малки реки, които образуват дълбоки долини. Това са Железнишка, Бистришка, Палакария, Владайска, Матница, Перловска и т.н. Те принадлежат към водния басейн на р.Искър. В пещера Духлата до Боснек, има 6 подземни реки.

Флора

Повече от 50% от планината са заети от гори. 25% са пасища, а останалата част са скали, които няма как да бъдат залесени, заради релефните особености.

Във Витоша има над 1500 вида висши растения, което на практика означава, че там са половината от растенията, срещани в България. Растителните видове са резултат, както на климатичните промени, така и на хората. Преди повече от 2000 години, около планината е било разположено селище, което силно е повлияло на растенията в нея. През XX век, след безконтролна сеч, дъбовите и буковите гори са пострадали значително. Те са обхващали ниските части на Витоша и подножието. За да се открият пасища, са обезлесени и най-високите части на планината.

В момента се забелязва естествено възобновяване на цялата гора, което трае вече няколко години.

Надморската височина в планината е голяма, но въпреки това няма алпийски пояс. Причината е в откриването на пасища, заради които е заличена голяма част от характерната за района растителност.

За сметка на това има добре обособен и обширен Субалпийски растителен пояс. Той се характеризира с отделни иглолистни дървета и храстова растителност. За него са характерни и отделните площи с тревна растителност.

Иглолистният пояс заема най-голяма площ от планината. В най-високите части на Витоша се среща смърч, а по-ниско има ела, бяла мура, бял бор и т.н. В най-ниските части се срещат бреза и бук. В този пояс има и други растителни видове като малина, синя боровинка и къпина. Тревната растителност не е много развита.

В Среднопланинският пояс са най-разпространени буковите гори. Те са може би най-запазени, защото са имали най-малък допир с човека. На места се срещат вековни букови гори, които покриват много големи територии.

Нископланинският пояс обхваща пространството между 1000 и 1400 метра надморска височина. В него има основно букове и дъбове. Срещат се и иглолистни видове.

Фауна

В планината има малко едри бозайници, най-вече заради незаконния лов. Останали са много малко от тези животни, между които са: диво прасе, сърна, благороден елен, вълк и кафява мечка. Срещат се също: заек, лисица, сънливец, видра, белокорема белозъбка, водна земеровка и др. Дивата котка все още съществува, но е почти изчезнала и има много малко представители.

Преди време са правени опити да се внесат няколко чужди видове бозайници, но те са безуспешни и от тях не е останал нито един.

На територията на Витоша има 11 вида прилепи. Това е много голям брой за толкова малка територия. Всички те са защитени от закона, но заради туризма и превръщането на пещерите в туристически обекти, броя им постоянно намалява.

Във Витоша има 236 вида птици, 120 от които гнездят в планината. Сокерицата се среща най-често и е най-разпространена в смърчовите гори. Други представители на птиците са: кръсточовката, жълтоглавото кралче, боровия синигер и т.н. Сред редките видове са големия и малкия ястреб, пъстрия и червения кълвач. Наблюдават се още птици, като голям ястреб, белоопашат мишелов, керкенез, планинска бъбрица, балканска чучулига, сиво каменарче, пъстър скален дрозд, белогуш дрозд, червеноопашка, лещарка и др. Сред представителите на нощните птици са: горска ушата сова, горска улулица, пернатонога кукумявка и домашна кукумявка. Рядко се срещат и дневни грабливи птици като осояд, орел змияр, скален орел и малък креслив орел.

Заради малкото водни басейни, в планината няма много риби. Най-често се среща речната пъстърва, която обича студените и бързи течения.

Безгръбначните видове във Витоша са с много голям брой. Около 300 вида от тях са включени в списъците на редките животни. Най-разпространените насекоми са буков сечко, голям сечко и др. Пеперудата аполона е пред изчезване, защото нейния брой е намалял значително през последните няколко години.

Туризъм

Планината се намира до град София и това е причината тя да бъде променена, повече от която и да е друга планина в България. На нейната територия се намира Природен парк Витоша, който е любимо място за жителите на столицата. Най-популярните туристически маршрути започват от софийските квартали Княжево, Симеоново и Драгалевци. В планината има много хижи и малки хотели. Условията за зимни спортове са добри и има няколко писти.

Боянската църква се намира в полите на Витоша. Тя е част от културното наследство на България и е включена в ЮНЕСКО. Драгалевският манастир също се намира на територията на природния парк. Планината е включена в Стоте национални туристически обекта на България.

Природен парк Витоша

Това е първият парк, създаден на Балканския полуостров. Той е основан през 1934г, заедно с резерватите Торфено бранище и Бистришко бранище. В парка се намират Боянският водопад (най-високият в планината) и Самоковището (водопад на река Бистрица). Духлата (най-дългата пещера в България) е в южната част на парка.

Легенди

Според една легенда, Витоша е угаснал вулкан. Много хора вярват, че на билото на планината преди много време се е намирал неговия кратер. От там е излизал черен дим, а по склоновете на планината се е стичала лава. След това вулканът се затворил и дейността му стихнала. Въпреки, че повърхностно всичко изглежда спокойно, под планината магмата продължава да клокочи и събира сили, за да изригне отново. Не се знае кога ще се случи това, но един ден Витоша ще изригне и ще залее цяла София. Някои сравняват Витоша с вулкана Везувий, който изпепелил Помпей. Слухът тръгва още през 30-те години на XX век, когато един журналист публикува статия и определя планината като вулкан. От тогава той се предава от уста на уста и впоследствие започва да се приема за истина.

Всъщност, според акад. проф. Страшимир Димитров, тази легенда не отговаря на истината и планината никога не е имала вулканичен произход. На мястото на Витоша е имало море преди 80 милиона години. На дъното му се е издигнала лава, но тя няма нищо общо с вулкан, защото тогава все още не е съществувала планината. Планинообразувателните процеси са започнали на по-късен етап. При тях, земната кора се нагъва и пропуква. Зараждането на планината е започнало именно от такава пукнатина. За кратко време под повърхността се е внедрила магма, но тя само я е надигнала и никога не е излизала отгоре. След това е изстинала. Планината расте много бързо и се издига с около 2-3 милиметра годишно. Това е причината, София да е сеизмично активен район.

Според друга легенда, Витоша е била ледник. Това не е доказано и учените все още не са сигурни дали е имало заледяване. Половината от тях са на мнение, че планината е имала ледена шапка, а другата половина смятат, че това не е така. Доказано е, че каменните реки не са с ледников произход и са се образували от изветрянето. Морените се появяват вследствие на ледник, но те са ръбести и надраскани, като се шлифоват от движещия се гледчер при стопяването на ледника.

Съществува и друга теория за каменните реки, според която те са поставени от извънземни и целта им е била да захранят София с вода. Изглежда безумно, но наистина има хора, които вярват в това.