Канела

Канелата, тази невероятна подправка, която използваме често за овкусяване на различни десерти, се добива всъщност от тропическо дърво от сем. Лаврови. То вирее във влажните гори на Югоизточна Азия, Африка, Латинска Америка и др. Използва се вътрешната част на кората на 3-4 годишни растения. Тя се обелва, оставя се да изсъхне и след това се навива на руло. Ароматът на получените пръчици е сладникав със светло-кафяв цвят.

История

Канеленото дърво е било известно още в древността. Китайците са използвали канелени кори, като лекарство и подправка още 2500 г. пр.н. е. За тях се споменава в книгата с рецепти на китайския император Шен-нун, който бил голям познавач и изследовател на билките. В Библията канелата се описва, като изящен и благоуханен аромат. Също така, древните египтяни, гърци и римляни, са използвали подправката за погребални ритуали и при жертвоприношения. В медицинския алманах "Цветът на медицината на Салерно", написан през XIII век, е описано подробно приложението на канелата при лечението на нервни болести. 

Цената на канелата в миналото е била много висока. Това било така, поради дълбоко пазената тайна за начина на добиване и приготвянето ѝ. В Цейлон съществувал данък, който се състоял в това, че всеки цейлонец над 12 годишна възраст, трябвало да добива 18 кг. кора от канела годишно. За съжаление, за покриването на този данък немалко хора са плащали с живота си. За европейците, снабдяването с канела било лукс, който си позволявали само хора с висок социален статус. В Европа, за голям период от време, венецианските търговци внасяли скъпата подправка от Александрия, но през 1505 г. в Цейлон пристигат португалците, които разкриват тайната за отглеждането и добива на канелата и нанасят монопол върху вноса ѝ. Месният владетел им разрешава да търгуват с подправката, в замяна на защита от завоеватели. По ирония на съдбата, обаче, португалците от защитници се превръщат в окупатори. В края на XVI век те превземат изцяло Цейлон, като репресират местното население и правят град Коломбо тяхна столица.

През 1638 г. единственото независимо оцелялото кралство на острова - Канди, подписва договор с холандците за защита от португалските нашественици. Цената била отново монопола над канелените плантации. През 1656 г. холандците окупират острова, като първоначално връщат земите на местното население, но след това запазват най-богатите полета с канела за себе си. Това продължило до 1796 г., когато британците завземат Цейлон, но по това време значението на това кътче земя, като богат източник на канела, вече е в своя залез, тъй като канелените дървета са разпространени и по други части на света.

Видове канела 

Има няколко разновидности канела, за които малко хора знаят. Най-качествена е цейлонската -  Cinnamomum Verum, което в превод от латински означава "истинска канела". Тя идва от родината на канелата - Шри Ланка или от древния остров Цейлон. Освен нея, широко разпространена е китайската - Cinnamomum cassia или така наречената "касия". Другите видове са от виетнамски и индонезийски произход. Тези разновидности са по-евтини и с по-ниско качество. В нашата търговска мрежа се продава предимно канела на прах от последните три вида. Любопитно е да се отбележи, че растенията от които се добиват отделните видове ароматната подправка са различни. Приликата между тях се дължи на това, че принадлежат към едно ботаническо семейство.

През 2014 г. излезе информация, че Европейския съюз ще ограничи количеството на канела касия за килограм готов продукт. Причината за това е токсичното вещество кумарин. Неговото съдържание в китайската канела е 1000 пъти повече отколкото в цейлонската. В чаена лъжичка от заместителя (касия) има между 5,0 и 12,0 мг. кумарин, а допустимата доза на човек със средно тегло е 6,0 мг. на ден. Кумаринът може да доведе до увреждане на бъбреците и черния дроб. Също така, той разрежда кръвта и пречи на кръвосъсирването ѝ. При употреба на чай от канела, може да се избегне количеството кумарин в съдържанието, като течността се филтрира. Това е възможно, защото кумарина не е водоразтворим. При прилагането на канела за лечебни цели, избягвайте индонезийска, китайска или виетнамска. Ежедневния прием на тези видове на подправката може не само да не ви помогне, а и да ви навреди сериозно. Освен наименованието, отбелязано на опаковката за произход, може да различите истинската канела от нейните заместители по няколко характерни белега.

Лечебното действие на канелата

Освен в кулинарията, канелата е ценна подправка, която се използва и като природен лек. Лечебните свойства на цейлонската канела са пъти по-силни от касия канелата. Известно за нея е, че понижава нивото на кръвната захар и затова се препоръчва при диабетно болни. Разбира се, канелата не може да замести терапията, предписана от лекар, но може да помогне и съпътства лечението. Освен това, има тонизиращо действие, като влияе добре на храносмилането и апетита. Помага при газове и подуване на корема. Използва се често при диети на хора с наднормено тегло, защото повишава метаболизма. Има противогъбично и антибактериално действие, което помага при алергии. Може да помогне също при лош дъх и да предпази устната кухина от бактерии. Прилага при болки в гърлото, защото действа загряващо и антисептично. Съдържа фибри, желязо, калций, манган и др. Минерала манган в химичния състав на канелата води до облекчаването на болките при менструация, а в комбинацията си с калция, влияе на костната система, като се препоръчва при профилактика на остеопороза. Канелата е антиоксидант и повишава имунната система на организма.

Комбинацията мед и канела действа благоприятно върху кръвното налягане, понижава "лошия" холестерол и прочиства артериите. Идеално превантивно природно средство срещу сърдечно-съдови заболявания и инфаркт. Може да се приема половин чаена лъжичка канела с мед сутрин и вечер. Също така, канелата може да се пие под формата на чай. За целта, половин чаена лъжичка от подправката се оставя да поври за 5 мин. в чаена чаша вода, след като малко изстине, към нея се добавя една чаена лъжица мед. Чаят се пие сутрин и вечер и се препоръчва при диети. Канелената вода с мед ефективно бори натрупаните мазнини в организма.

Канелата влияе и на паметта, като повишава концентрацията и бързината на реагиране. Ароматът ѝ действа антидепресивно и благотворно, повдигайки настроението. Етеричното масло от канела се използва за масажи в аромотерапията, като действа отпускащо и загряващо. Канелата се използва и в козметиката, при различни маски за лице и коса, като се комбинира с мед, зехтин и др.

Противопоказания

Препоръчителната доза е до 6 гр. дневно. При бременни жени не бива да се употребява в големи количества, тъй като може да  подейства на маточните мускули. Трябва да се внимава с приема на канела при хора, приемащи лекарства, разреждащи кръвта, тъй като това може да доведе до кървене. Етеричното масло от канела се прилага само външно. При вътрешен прием има дразнещ ефект върху кожата и лигавиците на червата и е възможно да доведа до повръщане, диария или замайване.