Кърма

Кърмата е естествена и незаменима храна за всички бозайници. Тя дава на детето пълния пакет нужни хранителни вещества и осигурява имунната защита на организма му. Неслучайно, деца които са били кърмени, са доказано по-здрави и по-малко податливи на заболявания. Новородените се хранят на поискване, като постепенно си създават свой собствен режим. Някои майки избират да хранят децата си до 6-тия месец, изцяло и само с майчино мляко, като след това добавят към менюто им постепенно и други храни, които допълват кърменето.

Адаптирано мляко или кърма

По една или друга причина жените отказват да кърмят и заменят кърмата с адаптирано мляко. Доколко, обаче, то има хранителна стойност близка до майчиното мляко? Адаптираните млека съдържат въглехидрати, белтъчини, мазнини, витамини, вода и минерали. Производителите се стремят да доближат максимално състава на млеката си до този на кърмата, но истината е, че това е невъзможно. Адаптираните млека се създават на основата на соя, краве мляко, козе мляко и т.н. Към тях се добавят минерали и витамини, а нивата на другите хранителни вещества се контролират изкуствено в съотношение, което да отговаря и да се доближава до естествения източник на хранене. Въпреки това, битката с кърмата е загубена, тъй като тя съдържа живи антитела, чиито състав е динамичен и променящ се според нуждите на кърмачето, а адаптираните млека не съдържат в себе си тези имунни фактори, толкова нужни в първите месеци. Защитниците на изкуственото хранене казват, че бебето наддава даже повече в сравнение с друго кърмено бебе, но това не означава, че то изгражда един здрав организъм на физическо, емоционално и интелектуално ниво.

Сравнителна таблица

Състав на майчиното мляко

Коластра

Първото мляко, което се произвежда от организма на майката след раждането, се нарича коластра. Тя се различава по състав от зрялата кърма. Цвета ѝ е по-жълтеникав, по-обогатена е на витамини и протеини. В сравнение със зрялото мляко, съдържа по-малко мазнини и млечна захар и съответно е по-малко калорична. Изключително богата е на белтъчини, които са много важни за изграждането на имунната система при кърмачето. То преминава от стерилна, защитена от микроорганизми среда, към свят пълен с бактерии. Съдържанието на имуноглобулин А в коластрата защитава неподготвената все още храносмилателна система на бебето, като предпазва червата му от проникване на микроби.

Освен това, не допуска появата на хранителни алергии. Коластрата съдържа растежни фактори, готови антитела и имунни фактори, които борят инфекциите, в един от най-рисковите за организма на кърмачето период. Чрез коластрата, майката автоматично предава изградения в организма си имунитет на кърмачето. Лактоферина в коластрата действа като естествен антибиотик и силен антиоксидант, борещ ефикасно гъбички и бактерии. Освен това, той понижава вредата от действието на свободните радикали.

Протеини

Белтъчините в майчиното мляко се състоят основно от суроватъчен протеин и казеин. Тяхното съотношение е различно според специфичните нужди на кърмачето. От начало то е 90:10 в полза на суроватъчния протеин, след това се променя в 60:40 и накрая съдържанието им в зрялата кърма е 50:50. Но защо природата променя състава на кърмата толкова динамично? Това е така, тъй като стомашно-чревният тракт на бебето постепенно узрява. Казеинът в кравето мляко се различава от този в кърмата. Казеинът в кърмата се свързва с натрия и благодарение на стомашните сокове, се разгражда на фини "парцалчета", като лесно се усвоява от организма на кърмачето. За разлика от кърмата, адаптираните млека (на основата на краве мляко) съдържат повече казеин. Той обаче се свързва с калция, което води ди образуването на тежки белтъчни "бучки", които трудно се разграждат и затрудняват храносмилането на бебето. Това съответно налага хранене на по-дълги интервали и предразполага организма към запек.

Сурватъчния протеин е съставен от лактоферин, имуноглобулин, лизозим, серумен албумин и алфа-лакталбумин. Първите три компонента са изключително важни за имунната защита на бебето, а лакталбумина помага за лесното усвояване на кърмата и е причина за леко разхлабващия ѝ ефект.

Протеините в майчината кърма са в минимално количество, което обаче напълно покрива нуждите на кърмачето. Адаптивният им състав отговаря на функционалното му развитие. При кравето мляко протеините са много повече, отколкото в кърмата. Ако тя съдържаше същото количество, кърмачетата щяха да растат много бързо, а не адекватно на мозъчното и социалното им развитие. Разликите между кравето и майчиното мляко не спират до тук. Аминокиселините, които съдържат, също са различни. В кърмата има туарин, аминокиселина отговаряща за развитието на очите и мозъка. Наличието ѝ в състава на кърмата е важно, тъй като организма не е способен да произвежда туарин, затова и производителите на адаптирани млека вече го прибавят към млеката си.

Мазнини

Мазнините се енергийния доставчик на организма. Съдържанието им в майчината кърма дава половината от калориите в ежедневното хранене на бебето. Мазнините влияят на формирането на нервните клетки. Холестерола в мазнините заедно с мастните линолова и линоленова киселини, осигуряват нужните субстанции за производството на миелин. Това е вещество, което покрива нервните клетки и помага за свързването между невроните и предаването на информация между клетките на мозъка и тялото. При липса на достатъчно количество линолова киселина, еритроцитите и тромбоцитите в кръвта се потискат и това може да доведе до забавяне на растежа. Фосфолипидите и холестерола в кърмата са от голямо значение за развитието на мозъка при кърмачето.

Ненаситените мастни киселини преобладават в кърмата. Киселината DHA се натрупва в нея и осигурява на бебето здрава нервна система. Кърмещата майка може да набави тази полезна киселина чрез хранене с риба, като сьомга или тон, зехтин, ядки и т.н. В последните години DHA се добавя в някои адаптирани млека. Мазнините в кърмата се усвояват в пъти по-добре от тези в кравето мляко. Благодарение на ензима липаза, те се разграждат и могат да се абсорбират по-добре от кръвоносната система на бебето. 

Любопитно е, че мазнините в майчиното мляко също не са с еднаква величина. Те се променят. Известно е, че когато бебето се храни, то първоначално получава по-малко количество мазнини. Утолява жаждата си с настървеното си сукане, а после забавя темпото, получавайки вече по-богата на мазнини кърма. Кърмачета, които се хранят по-често на "поискване", се обогатяват с повече мазнини, така важни за развитието им. По-дългите паузи между храненията намаляват количествата мазнини в майчиното мляко. Колкото по-изпразнена е гърдата, толкова по-голямо количество мазнини съдържа кърмата. Поради тази причина, жените най-често се съветват да държат кърмачето на гърдата докрай, за да може то да я изсуче и чак тогава да го прехвърлят на другата си гърда. Така бебето получава висока концентрация на полезни мазнини. Съдържанието на мазнини е 30% повече в кърмата на майка, която е родила недоносено бебе, в сравнение с тази, която е родила около определения термин. Ето, че природата е помислила за преждевременно родените дечица.

Въглехидрати

Въглехидрата, заемащ най-голяма концентрация в кърмата, е лактозата. Тя се нарича още млечна захар. Разгражда се на глюкоза и галактоза. Последната участва в образуването на миелин и е важна за развитието на мозъка и нервната система на бебето. Освен това, лактозата е източник на енергия и води до по-бързо усвояване на калция, фосфора и магнезия в организма на подрастващото бебе. Създава подходяща млечно-кисела среда в червата му, предпазваща го от диарии и инфекции. За разпадането на лактозата на глюкоза и галактоза е нужен един ензим наречен лактаза. Съществува възможност макар и рядка, бебето да има лактазен дефицит. Това означава, че има непоносимост към лактоза. Тази непоносимост може да бъде и временна. Такива деца отслабват, имат газове, остри колики придружени от изпражнения с лош мирис и неспецифичен цвят. 

Адаптираните млека не съдържат или съдържат лактоза в малки количества, затова към тях производителите прибавят захар, която е натоварваща за бъбреците на кърмачето.

Олигозахаридите са въглехидрати (над 90 вида), заемащи трета позиция в състава на кърмата. Не се разграждат, а се натрупват по лигавицата на червата, образувайки колонии от "добри" бактерии,които действат противовъзпалително. Освен това е доказано, че могат да защитят бебето от ХИВ. Адаптираните млека не съдържат олигозахариди.

В състава на майчиното мляко има бифидус въглехидрат, който е незаменим. Той предпазва бебето от стрптококи, колибактерии и др. Изкуствените млека за кърмачета до шест месеца нямат в състава си този въглехидрат. Бифидус бакериите действат, като пробиотици. Известни са като полезни бактерии, поддържащи баланса в стомашно-чревният тракт на организма. Това е особено важно за малките бебета, които се снабдяват с тях от майката, още при самото раждането. Те навлизат през устната кухина, достигайки до стените на червата на бебето. Там се натрупват, за да попречат на други болестотворни микроорганизми и така поддържат добрия баланс в чревната флора.

Витамини

Количеството на витамините в майчината кърма е свързана с хранителния режим на кърмачката. През бременността някои витамини, като А и Е се натрупват в организма на майката, за да осигурят нужното количество за бебето. Кърмата има в състава си много пъти повече от витамините C, E и А. Първите два спомагат за абсорбацията на желязото от храната. Други, като Витамин D, трябва да се набавят допълнително, Това се отнася и за витамин B12, при майки които не се хранят с месо, млечни продукти и яйца, тъй като бедното му количество може да доведе до нарушена обмяна на белтъчините.

Витамин А се съдържа в кърмата и се приема от бебето още през последния триместър на бременността. След раждането той е от първостепенно значение за кърмачето, тъй като участва в съзряването на кожата, лигавиците и не на последно място зрението. Коластрата е богата на витамин А в количество, напълно достатъчно в първите месеци от развитието на кърмачето.

Витамин Е е с богато съдържание  в коластрата. Концентрацията му е по-голяма в сравнение с тази в адаптираните млека или кравето мляко. Действа антиоксидантно, като предпазва тъканите и клетките на бебето от свободните радикали.

Витамин D е с ниско съдържание в кърмата. Много малко от количеството му се акумулира чрез храната на майката. Затова е нужно кърмачето да се излага на слънце (основен източник на витамин D), за да натрупа достатъчно количество от него в кожата си. Липсата на витамина може да доведе до рахит при бебето. Възможно е педиатъра да предпише витамина под формата на капки.

Витамини от групата B, витамин C и витамин PP попадат в майчиното мляко изключително чрез храната. Липсата на някои важни храни, като млечните продукти и месото, може да доведе до дефицит на витамин B12, който е важен за нервната и кръвоносната система на кърмачето. Витамини B2 и B6 (средно по 2 мг дневно) помагат за образуването и стимулирането на кърмата. Превишаването на количеството от витамин B6 може да има обратен ефект. Витамин B9 (фолиева киселина), освен че е важен по време на първите месеци от бременността, е необходим и след раждането. Кърмата има почти постоянна концентрация от него в състава си.

Витамин K отговаря за правилния  процес на кръвосъсирване и е в относително ниски количества в състава на кърмата. Витамина се образува от "добрите" бактерии в червата на кърмачето, но отнема време, докато те се натрупат и го произведат. Затова, още в болницата лекарите снабдяват бебето с този витамин, като му поставят мускулна инжекция или му дават капки. Така то ще има достатъчен резерв, преди организма му да започне да го доставя сам. При нужда, майката може да приема витамина допълнително по предписание на педиатъра, така че да предпази кърмачето от повишено кървене.

За развитието на кърмачето е важно не толкова количеството на витамините и минералите, а правилното им усвояване. Производителите завишат количествата на витамини и минерали в адаптираните млека, тъй като те не се усвояват добре от организма. Това обаче влияе на работата на бъбреците и стомашно-чревния тракт на кърмачето. Излишното количество затруднява образуването на полезните бактерии за сметка на вредните, което води до твърди и с лоша миризма изпражнения. Приоритет на кърмата е да доставя нужните хранителни вещества в кръвоносната система на кърмачето, а не в храносмилателната.

Микроелементи

Съдържанието на микроелементите в кърмата не е свързано с хранителния режим на майката. Микроелементите са със завишени стойности в първите дни след раждането, като постепенно заемат нормална концентрация. Този процес е свързан с нуждите на бебето и неговото правилно развитие. Изключение от това правило е магнезият, чиито стойности са ниски така или иначе в кърмата, а след 3-тия месец на кърмене още намаляват.

Натрий - Нивата му в кърмата са първоначално високи и постепенно се нормализират. След 6-тия месец са вече ниски. При поддържане на високи стойности повече от определеното време, натрият може да наруши производителността на кърмата. Ниските стойности на натриевият хлорид съответстват и на физическото развитие на бебето, чиито бъбреци не са напълно зрели. Натоварването с този минерал може да бъде опасно за кърмачето.

В сравнение с кърмата, кравето мляко има в състава си повече сол, което предполага и повече поглъщане на вода. Адаптираните млека имат по-високи стойности на минерали, от тези в кърмата, тъй като по този начин компенсират слабото им усвояване от организма на бебето. Всичко това може да има последствия за детето в зряла възраст. Една от които е високото кръвно налягане.

Цинк - Този минерал има 8 пъти по-висока концентрация в коластрата, отколкото в зрялата кърма. Неслучайно е така. Количеството се адаптира според нуждите на кърмачето, които са свързани с неговия растеж. Колкото по-бързо то расте, толкова и количеството на цинк е по-високо. Усвояването на цинк се подпомага от други компоненти на кърмата. Установено, е че цинкът в изкуствените млека не може да се абсорбира от организма по същият начин. Стойностите на цинк в кърмата намаляват след 6-тия месец и бебетата, хранени само с кърма, може да имат нужда от добавка на цинк. Този минерал е важен за имунитета на бебето, поддържа също здрава кожата и лигавиците.

Желязо - Количеството на желязо в кърмата не е високо, но въпреки това кърмачето рядко има дефицит на този микроелемент. Още по време на бременността то се запасява с желязо, затова е изключително важно желязото по време на бременност в организма на майката да е достатъчно. Жени, които са страдали от анемия по време на бременността си, предразполагат и децата си към риск от железен дефицит.

Съдържанието на лактоферин и витамин C в кърмата подпомагат усвояването на желязото от кърмачето. От друга страна, лактоферина защитава желязото в кърмата от бактерии. Количеството желязо, макар че е с ниски стойности в майчиното мляко, е 5 пъти по-добре усвоимо, от това в адаптираните млека, произведени на основата на краве мляко. Освен това, кравето мляко няма в състава си никакво желязо. Производителите го добавят допълнително в изкуствените млека. След 9 месечна възраст бебето има нужда от допълнителен прием на желязо чрез друга храна, освен кърма.

Калций - Калцият, както и желязото, има ниски стойности в състава на кърмата. В сравнение, обаче, с кравето мляко, усвояемостта на калцият е много по-голяма при приемането му чрез кърмата. Тя е 67 %, а при прием на краве мляко е само 25%.

В състава на кърмата има още йод, мед, селен и др. Количеството на мед е високо в първите дни от раждането на бебето и после намалява постепенно, като запазва почти еднакви стойности до 6-тия месец. Селена е в по-голямо количество в кърмата, отколкото в адаптираните млека, за разлика от мангана, при който количеството е пъти завишено в млеката, които се предлагат на пазара.

Вода

Всички компоненти в кърмата са водоразтворими. Всяко кърмене, в началото утолява жаждата на кърмачето, тъй като тогава кърмата е по-рядка. В процеса на кърмене, към края, тя става по-гъста и богата на мазнини, засищайки глада му. Установено е, че в кърмата има достатъчно вода, която да задоволи нуждата на кърмачето до 6 месечната му възраст. Водата в кърмата не се влияе от приема на вода на майката. Даже при прекомерно пиене на вода, може да има обратен ефект - кърмата да намалее.

Има погрешно схващане, че синкавото мляко или "воднистата" кърма, което се забелязва след втората седмица от раждането на бебето, е много разредено с вода. Това не е вярно. Специфичният цвят се дължи на сурватъчния протеин, който прави млякото да изглежда по-прозрачно. В адаптираните млека преобладава протеинът казеин, който ги прави по-бели и плътни на цвят.

Ензими и хормони

Ензимите липаза и амилаза спомагат дейността на червата, но освен тях има и много други, които спомагат за развитието и на бебето. Над 15 хормона, като окситоцин, пролактин, тироид и др, влияят на метаболизма, физиологията и растежа на кърмачето. Всичко това оказва влияние на детето даже и в зрялата му възраст. Тепърва предстоят още изследвания, подкрепящи тази теза.

Нуклеотиди и свободни аминокиселини

Незаменимите аминокиселини не се синтезират от организма ни, затова се приемат чрез храната. В състава на коластрата се намират всичките 10 незаменими аминокиселини.

Развитието и узряването на стомашно-чревният тракт на кърмачето се подпомага от свободните нуклеотиди. Те влияят на метаболизма на клетките и подпомагат ензимните им реакции. Участват в стабилизирането на имунитета на кърмачето. Недоносените бебета имат 20% повече от тези вещества в организма си. Това в комбинация със завишените мазнини в кърмата на такива деца, показва голямото значение на кърмата, като най-пълноценна и незаменима храна.

Няма друга толкова лесно усвоима храна, която да дава всички нужни хранителни съставки, като същевременно щади неукрепналия и незрял организъм. Истината е, че производителите на адаптирани млека постоянно подобряват формулите си, като се стремят максимално да се доближат до хранителната стойност на кърмата, но въпреки това няма как да я повторят, защото природата знае най-добре как да балансира всички процеси в тялото на малкото кърмаче.