Съева дупка

Страната ни е богата на множество пещери, но малко от тях са достъпни за туристи. Пещерата "Съева дупка" е една от тях и влиза в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Тя е забележително красива със своите образувания по таваните, стените и подовете. В нея могат да се видят сталактони, сталактити, сталагмити и хеликтити. Освен това се характеризира с прекрасната си акустика. В недрата ѝ се е оформил т.нар. "пещерен орган", който е способен да възпроизведе всички тонове и полутонове от музикалната гама. Тя е сравнително малка пещера с дължина 205 м, но е изключително живописна и запомняща се. Температурата в залите ѝ е постоянна - около 7 - 11°C, а влажността достига до 90 - 98%. На 60 м под пещерата текат водите на река Вит. 

Местоположение

Пещерата се намира в Ловешка област на близо 4 км от село Брестница в местността Леднишки рид. Разположена е на 520 м надморска височина. От селото до нея се стига по тесен асфалтов път, който завършва с просторен паркинг. От там до входа ѝ има 260 стъпала. Той се намира под скала, висока 6,5 м и се заключва с метална решетка. Точното местоположение може да видите малко по-долу под статията.   

История

Смята се, че възрастта на пещерата е около 3 - 3,5 милиона години. До този извод са стигнали нейните изследователи, съдейки по диаметъра на най-големия, образувал се там, сталактон. Легендата гласи, че "Съева дупка" е кръстена на двама братя овчари - Съю и Сею, които случайно са я открили и я използвали за укритие по време на Османското робство. За първи път е изследвана през 1883 г от проф. Георги Златарски.  Повече от 10 години след това, през 1895 г, братята Карел и Херман Шкорпил продължават делото му. Минава доста време до 1932 г, когато Д. Папазов и Н. Атанасов проучват детайлно пещерата и през 1935 г  Н. Атанасов и А. Стефанов изготвят цялостното ѝ описание, включващо надлъжен профил. След това, през 1949 г, пещерата е изследвана от втора научно-изследователска бригада "Тодор Павлов" и е картографирана. С постановление на Министерския съвет, през 1960 г се издава заповед за благоустройството на "Съева дупка", както и на още пещери в България. През 1962 г пещерата е обявена за природна забележителност. Пет години по-късно, на 4.VI.1967 г, е отворена за посещения от туристи.

В пещерата са снимани сцени от едноименния български детски сериал "Неочаквана ваканция", също така великите гласове на Емил Димитров, Лили Иванова и различни български хорове са огласяли залите ѝ.

В историята на пещерата има срамен за нашия народ период. Това е времето от 1990 г до 2004 г. Тогава пещерата е затворена и по-късно ограбена. Днес за това свидетелстват липсващите върхове на сталактити, поругани от вандали. Днес пещерата е отворена целогодишно. Осветлението е възстановено, направен е цялостен ремонт на прилежащите обекти и всеки може да се наслади на този приказен свят, който е само на около час път от София. 

Пещерни зали

Пещерата "Съева дупка" е разделена на пет зали, в които туристите могат да се насладят на истинско богатство от образувания. Ето една кратка разходка из недрата им:

Зала "Купена"

Тя е първата зала до входа на пещерата.  До нея се достига, слизайки се по метална стълба. Височината на залата на места достига малко над 5 м, дължината ѝ е 50 м, а широчината ѝ - 19 м. Общата ѝ площ възлиза на 750 м². Името си е получила заради 3,5 метров сталагмит, чиято форма наподобява купа сено. Тук могат да се видят малки езерца, панички и синтрови образувания, покрити с т.нар. пещерно мляко. Фигурите в залата са с причудливи имена: "Вълкът", "Пингвините", "Агнешката глава". В сравнение с другите зали, "Купена" е малко по-бедна на пещерни образувания.

Зала "Срутището"

Наименованието на тази зала говори само за себе си. През 1893 г. в този район е имало земетресение, в резултат на което огромни късове скални блокове са се срутили и откъснали от тавана на пещерата. Залата е най-голямата сред петте зали. Простира се на площ от 870 м², дължината ѝ е 53 м, ширината е 26 м, а височината достига на места 17 м. Тук няма много синтрови образувания, но за сметка на това може да се види един забележителен сталактон наречен "Дебелата Берта". Кръстен е така, защото много наподобява едноименното оръдие на компания Круп, което е изобретено през 1914 г по време на Първата световна война. Друга красива част от тази зала са малките сталактити по тавана, приличащи на вкаменени капки дъжд. Разбира се, не на последно място е "Органът". Това са калцитни образувания в стената, които имат различна дебелина и дълбочина на кухините. При почукване те издават тонове и полутонове от музикалната гама, наподобявайки звука на чан.

Зала "Хармана"

Тази зала е известна още като "Концертна". Именно тук се изнасят различни певчески концерти. Пещерата осигурява прекрасна акустика и такова събитие не е за изпускане. Залата се отличава от другите с кръглата си форма и глинения под. От там идва и името ѝ. Широчината ѝ е 40 м, а дължината 41 м. Тук се намира най-големият сталактон на територията на пещерата. Височината му е 4,5 м, а обиколката - 13 м. Наречен е "Брилянтен" или "Диамантен", защото под светлините на прожекторите блестят калцитните му кристали и създават усещането за един приказен свят. Картината се допълва от два наносни конуса обагрени в червени нюанси поради железните съединения попаднали в карстовите води. Освен това има и хелектити, които много наподобяват корали. Това са образувания, които са се получили благодарение на въздушните течения, отнасящи течащата капка от тавана настрани. Залата има още забележителности, сред които са "Лъвската глава", "Кошерът", "Медузата" и др.

Зала "Белият замък"

Името си, залата носи от голям сталактон, наподобяващ приказен замък с неговите тераси и кули, които природата е изваяла. Тук могат да се открият много сталактити, сталагмити, сталактони, някои от които достигат до 5,5 м. Всички те са с причудливи форми, които всеки посетител, с помощта на въображението си, може да оприличи на на слон, лъв, орел, както и фигурите на "Хан Крум" и неговата жена, "Прикованият Прометей" и др.

Зала "Космос"

Наименованието си залата е получила заради образувание, наподобяващо летяща ракета. Височина тук достига 5,5 м, а таванът е обагрен в красиви бели и червеникави сталактити. От пода се издигат сложни и красиви форми на сталагмити. Отново тук могат да се открият различни пещерни формирования, наречени Белоградчишки скали, "Кремъл", "Свекървин език", "Снежанка и седемте джуджета", "Каменната балерина" и др. Има и образувани хеликтити, които могат да се видят също и в зала "Срутището".

Животински свят

Пещерата се обитава от около осем вида прилепи, сред които нощници - дъгоухи, трицветни, остроухи, големи, водни и натерерови, както и два вида подковоноси - голям и малък. Популацията им за съжаление значително намаляла, след електрифицирането на пещерата.  Срещат се и други животински видове - паяк сеноксец, който се отличава с това, че не плете паяжини, лъже-скорпион, който е сляп, стоножка, сляпо бръмбарче, мокрица и др. 

Пътувайки по главния път Варна - София, няма как да не минете през село Брестница и да не забележите табелата за пещерата "Съева дупка". Не пропускайте да я видите и да се насладите на богатствата ѝ. Отворена е целогодишно - през зимните месеци работи от 9:00 до 17:00 часа, а през месеците от април до септември - от 9:00 до 19:00 часа.