Петропавловски манастир
Ако имате път към гр. Велико Търново, не пропускайте да посетите Петропавловския манастир, наричан още Лясковски. Той се намира в близост до гр. Лясковец и е на около 10 км. от старата българска столица - Търново. Достъпа до него е лесен, тъй като има асфалтиран път, който ще ви отведе точно пред портите му. С богата и вдъхновяваща история, манастирът гордо се издига над скалите на Арбанашкото плато, от където може да се насладите на впечатляваща гледка към гр. Лясковец и околностите.
Легенди и история
Около появата на манастира има легенди, една от които е, че по време на Второто българско царство, в земите на манастира се е издигала крепост на братята Петър и Асен. През 1185 година, там се е организирало въстание срещу византийските поробители. Легендата гласи, че Асеновци дали обет, ако въстанието е успешно, да построят манастир. Така и станало, плановете им се увенчали с успех и те построили светата обител - "Св. Св. Апостоли Петър и Павел".
Друго предание гласи, че имало един богат арбанасец Боян, който построил манастира на собствена земя през 1450 година. Благодетелят дарил своите ниви и гори на господния храм, но след това избягал във Влашко. До днес търсят имането на Боян, наречен Павоян от гърците, който заровил златото си в околността, бягайки от османците. Гората, ням свидетел на злополучните събития, хората и сега наричат - Боянската.
Въпреки османското робство българската църква е поддържала тясна връзка с Русия и руското духовенство. Неслучайно през 1708 година, цар Петър I подарява на манастира позлатено четириевангелие, което и днес се съхранява в Църковния историко-археологичен музей в град София.
Историята на Петропавловския манастир е богата на събития от национално значение. На 25.04.1700 година от там тръгва четата на Стоян войвода. Въстаниците дошли в манастира, уж като поклонници. Бунтът бил организиран от игуменът Софроний, вдовицата Мара, синът ѝ Стоян и Марчо, наричан гайтанджията. За съжаление "Въстанието на вдовицата Мара" било неуспешно и зверски потушено от Каржалъ Омер паша.
Българските манастири, в това число и Лявсковският, са били многократно разрушавани и осквернявани по времето на Османската империя, но народа ни, със своя несломим дух и вяра наново, е изграждал и освещавал светините си. Известно е, че през 1662 година манастирът за пореден път е възстановен, но минава под опеката на Цариградската патриаршия. Българският игумен и монасите били изгонени, а на тяхно място гръцкия владика поставил гръцки. Забранило се проповядването на български и вече в църквите литургиите се провеждали на неразбираемия за народа гръцки език. За съжаление това продължило чак до далечната 1870 година, когато България успява да си възвърне и провъзгласи отново самостоятелна Българска църква.
Преди това, обаче, още през 1838 година, с всеобщите усилия на лявсковските чорбаджии, за игумен на манастира е бил ръкоположен архимандрит Максим Райкович, който до тогава учителсвал в гр. Лясково. Известно за него е, че е участвал във Велчовата завера през 1835 година, за което бил арестуван, но успял да избяга и да се укрие. През 1842 година в Перопавловският манастир, за калугер той назначава Неофит Бозвели. Двамата съратници участвали дейно в църковното и политическо освобождение на родината. Игуменът Максим Райкович явно и пламенно се противопоставял на гърцизма.
Веднъж гръцкият владика в Търново пратил подчинените си да вземат агнета от манастира, но те били отпратени с острите думи на игумена: "Свети Петър и Павел не хранят агнета за фанариоти, но имам едно старо куче, което ми е непотребно. Него мога да дам на владиката". Това изказване влудило владиката и той съобщил на конака, че в манастира се готви бунт воден от Максим Райкович. Така игуменът е принуден да напусне Лясковския манастир и успява да избяга и премине в Сърбия, където продължава делото си.
На 28.07.1856 година капитан дядо Никола организира 13 четника и тръгва с тях от Лявсковския манастир към Балкана, преследван от 300 души турци. Достигат Соколския манастир, където освещават знамето си. Битката им на "Шиваровия мост" в Габрово е решителна и смела. Насочват се към Трявна, но там капитан дядо Никола Филиповски намира смъртта си.
На 15.06.1862 година още едно въстание се организира зад стените на Петропавловския манастир. Лично Георги С. Раковски изпраща Хаджи Ставрий, който с помощта на монаха хаджи Теодосий Йоаникиев, брат му игумена хаджи Йоасаф Йоаникиев и послушниците от манастира успяват да съберат 70 души юнаци от Търновско и Габровско. Използвайки размирията между Сърбия и Османската империя по това време, въстаниците планували да тръгнат към Стара планина и там да се съберат с други чети. За жалост това не се случило. Тръгвайки по план към Къпиновския манастир, хаджи Ставревата буна останала сама. Причината била, че настъпило бързо примирие между Сърбия и турците и други чети не са се сформирали. В резултат от погрома двамата братя Теодосий и Йоасаф Йоаникиеви били заточени в Диарбекир, а самия хаджи Ставрий успял да се спаси, преминавайки оттатък Дунава.
През 1869 година самият Васил Левски намира убежище в Лясковския манастир, като организира в гр. Лясковец революционен комитет. По-късно манастира често съдейства на българските апостоли от Великотърновския революционен комитет. Час от тях са Ангел Кънчев, Георги Измирлиев, Бачо Киро Петров, отец Матей Преображенски-Миткалото и др.
Едно от важните за българския народ събития се случило през 1873 година, когато митрополит Иларион Макариополски нарежда да се създаде духовно училище. На 12.05.1874 година Васил Друмев открива в Петропавелския манастир Първото висше богословско училище с ректор и уредник Недю Жеков. Славата на училището бързо се разнася из българското население и за кратко време манастира става център за просвета и култура. Бележити личности са възпитаници на семинарията, сред тях са проф. Васил Златарски, проф. Беню Ценов, Юрдан Трифонов, Петър Ников, Димитър Цухлев и др.
Сформирано е дружеството "Познай себе си" и библиотека, която след време става част от фонда на библиотеката на "Софийския университет Климент Охридски". По време на Руско-турската освободителна война, на 25.04.1977 година, училището прекратява дейността си. Превърнато е в сиропиталище през 1878 година, чийто управител става Добри Войников. Същата година Петропавелската семинария отново отваря врати с ректор Васил Друмев, който заема поста до 1884 година. По ирония на съдбата, по време на режима на Стамболов, Васил Друмев е заточен в манастира през 1893 година, заради православните си възгледи и обвинения за нападки срещу княз Фердинад.
Това свято място за периода от 1902 до 1912 година е преустроено на приют за хора с психични разстройства.
През 1913 година става голямо земетресение и част от манастира е разрушен. По-новите сгради, включително 31 метровата камбанария, строени от дряновчанина Уста Маньо, са леко засегнати и успяват да се запазят. Благодарение на Енчо Стайков и с помощта на хора от град Лясковец, манастирът отново е построен. От 1918 до 1922 година в обителта се настаняват руски бежанци. След това Петропавловския манастир се превръща в девически. През 1925 година, българският патриарх основава на мястото певческо училище, развиващо дейността си до 1928 година. През 1937 до 1945 година в манастира са настанени глухонеми девойки. Мирополит Софроний, възвръща девическото монашество през 1947 година.
Манастирът днес
Днес Лясковският девически манастир се състои от църквата "Св. Св. апостоли Петър и Павел", камбанарията, два параклиса, сградата на Духовната семинария и други постройки за живеене. Любопитно е, че параклиса "Света Троица" е изграден върху езически олтар от римско време, а кулата-камбанария се намира върху останки на римска крепост от II век. Днес миряните влизат с надежда и вяра в параклиса, да се молят и оставят листче с написаната си молба в дупчици в стената му. В другия параклис "Покров Богородичен" вярващите кръщават децата си и ги благославят за здраве. Кабанарията, издигаща се на над 30 метра височина, е в този вид от 1980 година, когато е реставрирана, а часовника ѝ е дарен от лясковчанката Мария Генова.
На 29.06 - Петров ден, стотици хора се стичат в манастира, за да се помолят за здраве и благоденствие. Тогава е и празника на гр. Лясковец, който е подобаващо отбелязван с тържества и концерти.
Манастирите, тези свещени храмове, през вековете на българската ни история са били пазители не само на православната ни вяра, но и люлки на борбата ни за освобождение, както и центрове за просвета, изкуство и култура. Това национално богатство, родината ни трябва да пази и да съхрани, за да може да предава от поколение на поколение славата и смелостта на апостолите и радетелите на българското ни самосъзнание.
