Рилски манастир

Рилският манастир се намира в югозападната част на България (планина Рила), в горното течение на „Рилска река”. Разположен е на надморска височина от 1147 метра. Основан е от св. Иван Рилски през X век. Манастирът е ставропигиален и е един от най-популярните паметници в страната ни. Символ е на България и присъства в списъка на ЮНЕСКО.

Днес Рилският манастир не се намира на същото място, където е създаден първоначално. Построен до село Пастра и изглежда като четириетажна сграда, но всъщност етажите са 5. Общата застроена площ на манастира е 5500 квадратни метра, а територията, която той обхваща, е 8800 квадратни метра. В него имаповече от 300 монашески килии. Крилата са строени по различно време. Те са във формата на петоъгълник и заобикалят вътрешния двор. Отвън манастирът прилича на крепост. Каменните му стени са високи 24 метра. Всеки, който влезе във вътрешността му, остава изненадан от красивите и меки форми, от резбованите чардаци, арките и покритите дървени стълби. В Рилския манастир може да се влезе през две порти – Самоковска и Дупнишка. Целият комплекс на манастира се състои от много различни съоръжения, намиращи се в околността. Между тях има параклиси, метоси, стопански постройки и т.н.

През XIX век са построени жилищните крила на манастира. В него има над 300 помещения, които са обзаведени, декорирани с дърворезба и изписани. 110 от тях са монашески килии. Във всяка килия има стая за спане, кухня, огнище и предверие. Има около 30 стаи за гости, които също са декорирани с дърворезба и стенописи.

Между другите постройки в манастира са: игуменарницата, трапезарията, болницата, библиотеката, клисарницата, съдохранилницата и т.н. Има много домакински и складови помещения. Съществува дори и арест.

Магерницата (кухнята на манастира) е може би най-внушителната постройка, над която се издига комин, висок 22 метра.

Рилският манастир е със статут на отделно селище.

История

На мястото, където днес се намира манастирът, е имало постница. Св. Иван Рилски го основава в периода от 927 до 941 година. Той избрал пустинножителството, за да се усъвършенства духовно и да протестира срещу потъпкването на нравствените норми на християнството. През 1335г. в двора е изградена отбранителна кула и една малка черква. Техен създател е протосеваст Хрельо (местен владетел). На върха на кулата се намира параклис (Св. Преображение), в който има много ценни фрески от XIV век. Кулата е най-добре запазената постройка в манастира.

На 21.09.1378г. българският цар Иван Шишман издава Рилската грамота, която дава 20 села, заедно със земите им, като феодални владения на манастира.

Рилският манастир е просветно и книжовно средище още от самото си създаване. В него Неофит Рилски основава килийно училище през Възраждането. Там намират подслон и много от българските революционери, като Гоце Делчев, Ильо войвода, Пейо Яворов, Васил Левски и др.

Манастирът претърпява пожар през 1778г, а през 1784г. отново е реставриран от Алекси Рилец. Той построява източното, северното и западното крило. През 1833г. отново има пожар, който унищожава голяма част от манастира. Тогава игумен Йосиф Строителя и Алекси Рилец го възстановяват отново. Изработен е нов църковен иконостас през 1840г. от Антон Станишев, Димитър Станишев и Петър Филипов.

Често Рилският манастир става жертва на опустошения и набези. По времето на Султан Хамид, когато България все още е под турско робство, през 1778г. манастирът е напълно изгорен. Нападнат е от 30 разбойника, които унищожили всички постройки. През 1818г. е реставриран отново, но на следващата година е нападнат и разграбен от турската армия, която наброява 800 души. През 1821г. е ограбен повторно от войската, след въстанията в южната ни съседка Гърция. През 1833г. отново има пожар, при който изгаря всичко. Около 10 разбойника заколват 5 души в манастира през 1846г.

Рилският манастир е използван активно и за провеждане на различни заседания. В него е бил конгреса на ВМОРО, на който се обсъжда Илинденското въстание, оценява се дейността на организацията и се дискутра бъдещето на ВМОРО. Председател на Рилският конгрес е Даме Груев, а в него са участвали много революционери, между които Яне Сандански, Христо Чернопеев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Георги Попхристов, Борис Сарафов, Петър Кушев, Климент Шапкарев, Мише Развигоров, Добри Даскалов, Лазар Томов, Павел Христов и др. Този конгрес става причина за разпадането на организацията, а окончателния и край идва след смъртта на Груев (1906г.).

Рилският манастир става Национален музей през 1961г. Монасите се връщат през 1968г, а през 1976г. той е обявен за национален исторически резерват. През 1983г. е включен в списъка на ЮНЕСКО. В него има много стари ръкописи и книги, датиращи още от XIV век. В музея към манастира могат да се видят различни старинни предмети, между които жезли, оръжия, икони, монети и т.н.

Местоположението на манастира е променяно два пъти. Няколко пъти той е бил разрушаван напълно и изграждан отново. Хрельо Драговол (български владетел) го обновява през XIV век. Другите сгради са от XIX век, след като са построени отново, заради голям пожар.

Постройките в Рилския манастир

Хрельовата кула е останала запазена от времето на Хрельо Драговол. В нея има параклис, наречен „Преображение Господне“, където са запазени много ценни стенописи, създадени през XIV век.

Църквата „Рождество Богородично“ е централният храм на манастира. На нейното място е била църквата на Хрельо Драговил, но тя е съборена по взаимно съгласие на братството. Върху основите и е построена нова църква, която е запазена и до днес. Строежът е започнат през 1835г. и завършен през 1837г. от първомайстор Павел Иванович. Църквата е от атонски тип и е с 5 купола, разположени кръстовидно. Има два параклиса от север и юг, които са посветени на светците Николай Мирликийски и Иван Рилски. Стенописите са направени от най-видните зографи, живели през XIX век. Такива са: Захари Зограф, Димитър Христов Зограф и др. Иконостасът е направен от Петър Гарка и Атанас Теладур.

Църквата „Въведение Богородично“ се намира южно от манастира и е неговата гробищна църква. Построена е на три етапа. При първият е направена двуетажна костница, като на долния етаж се пазят костите на монасите, а на горния има апсида, голяма олтарна част и издължен правоъгълен наос. Иконостасът е от дърворезба и е направен в края на XVIII век. Самата църква е построена в началото на XVIII век и е изписана през 1795г. При вторият етап към втория етаж е добавена още една двуетажна сграда. При третият етап е изградена двуетажна галерия пред монашеските килии.

Църквата „Успение на св. Иван Рилски“ се намира източно от манастира. Построена е върху стара църква, която се смята че е била на мястото, където е гроба на Иван Рилски. Пещерата, в която е живял отшелника, също е включена в църквата. Сградата е здрава и масивна. Изписана е през 1820г, но стенописите са в лошо състояние.

Църквата „Свети Лука“ е построена на мястото, където е бил построен параклис в памет на племенника на И. Рилски. Сградата е от XVIII век и е на два етажа. Под църквата има голямо помещение с огнище. Градежът на западната стена е средновековен, което е предпоставка да се смята, че е част от първия параклис „Свети Лука“. Двата етажа са с каменен масивен градеж. Иконостасът е от дърворезба. Изписан е и е позлатен. Направен е през XVIII век. Притворът и наосът са изписани по времето на игумен Герасим, през 1799г. През 1864г. е построено голямо предверие от западната страна на постройката, което я свързвало с издигнатото училище на Неофит Рилски.

Църквата „Покров на света Богородица“ се намира до „Свети Лука“. Построена е през 1805г. от майсторите Радоица и Михаил. Постройката е издигната върху основите на стара църква с името „Покров Богородичен“. Стенописите са направени от Тома Вишанов Молера и др. майстори, през 1811г.

Църквата „Свети свети Петър и Павел“ и метох „Орлица“ се намират на 18км. от Рилския манастир. Построени са на десния бряг на Рилска река и са на около 2.5 километра от град Рила. Метохът е създаден през XV век. Той представлява цял комплекс от стопански и жилищни сгради. Малката църква „Свети свети Петър и Павел“ е построена през 1478г. и довършена е през 1491г. Никола Образописов я изписва отново през 1863г.

Метох „Пчелина“ и църквата „Успение Богородично“ се намират на 4км. от манастира в посока югозапад. Метохът е комплекс, който се състои от стопански и жилищни сгради. Църквата е построена със средства, събрани от монасите пчелари.

Книжовност и монашески живот в манастира

Рилският манастир е едно от най-значимите средища на църковния живот в страната ни. Той е бил огнище на просветната дейност в България. Манастирските послушници се учили на четмо и писмо в низшето и по-висшето училище. Първото било създадено за по-елементарните, а другото за по-висшите науки. В простото училище, учениците се обучавали на писмо и четмо. Тези, които искали да станат свещеници, се обучавали във висшето училище, където изучавали старобългарски, новобългарски, старогръцки и новогръцки език.

Неофит Рилски ръководел училището. Той е създател на новата българска педагогика. Един от най-важните рилски иноци е игумен Серапион, живял през XVIII и XIX век. Инок Игнатий също е значима личност, живяла в манастира през XVIII век. Той бил разбойник, но когато обителта била опожарена, се отказал от престъпленията и се покаял. Отишъл чак до Божи гроб на поклонение и след като се завърнал в манастира, построил църквата „Свети Лука“, поставил и нарочен надпис и я украсил.

Други бележити личности също се подвизавали в обителта през XIX век. Между тях са инок Иларион (песнописец), проповедникът Агатангел, книжовникът Спиридон, игумен Йосиф и др. Най-открояващият се представител на манастира през XIX век несъмнено е Неофит Рилски от Банско. Освен, че е считан за баща на педагогиката в България, той е един от най-важните водачи на революционното движение в страната. Неговата цел била да популяризира училищата, защото смятал, че те са също толкова важни, колкото и църквите.

Христаки Павлович бил възпитаник на манастира. Той създава „Царственникъ или исторıя болгарская“. Сичан Николов (духовното му име е Христодул Костович) също е учил в рилската обител.

Манастирът в борбата срещу инославната пропаганда

Свети Иван Рилски се опитал да се бори с езическите нрави, които останали в българския народ след покръстването. Неговите последователи продължили делото му, като се борили с богомилството и другите ереси. Те се опитали да разпръснат религията по света. Пренаписали светото Евангелие и други книги от свещеното Писание.

Рилският манастир играе голяма роля в запазването на Православната вяра. Неговите духовници през XIX век постоянно се опитвали да пробудят българския дух и да не допуснат вярата на сънародниците им да се изпари. В страната ни навлиза римокатолическата пропаганда през 1860г. След нея следва протестантската пропаганда. Целта им била да използват лошите отношения между цариградската и българската патриаршия. Рилските монаси се борили писмено и устно срещу това. Те обикаляли по домовете и проповядвали в метохските сгради. Опитвали се да предпазят народа от протестантската и католическата пропаганда и да запазят православната вяра, която не се изгубила дори през годините на турското робство.

От друга страна, протестантските мисионери постоянно раздавали писания на български език. Рилските братя проучвали тези писания и се опитвали да обяснят на населението каква заблуда има в тях. Неофит Рилски също участвал в изучаването на протестантското учение и изказвал мнението си за него, като го смятал за грешно и заблудно.

През 1868г. братята от Рилския манастир започват да подготвят книга, с която целят да изгонят протестантството от страната ни. Тя е отпечатана през 1870г. и се казва „Православен глас“. Съдържа 176 страници, насочени срещу портестантството. Книгата става много популярна сред хората, които били подложен на протестантската пропаганда. Те изпратили своите благодарствени писма до манастира и искали да получат копие от нея.

Много първенци на различни български градове се обръщали към Рилския манастир и молели за помощ срещу протестантските мисионери, настанили се при тях. Искали в града им да се изпрати православен изповедник, който да им окаже съпротива.

Легендата за Иван Рилски

До 25 годишна възраст, Иван Рилски бил пастир. След това станал монах и се отдал на пости, молитви и лишения. Търсил място, на което да се усамоти, но бил прогонен от местностите, които мислил за подходящи. Накрая открил една пещера в Рила, в която прекарал 12 години от живота си. Бил изгонен от разбойници и намерил подслон в хралупата на голям дъб. Много хора от съседните селища научили за него и започнали да го търсят. Той можел да прави чудеса – лекувал различни болести, гонел лоши духове и т.н. Посещенията на хората пречили на уединението му и той решил да напусне хралупата. Изкачил се на висока скала и живял на нея 7 години. Въпреки това, славата му се разпространила много бързо. Вече цялата страна знаела за него. Дори цар Петър I изминал 120 километра, за да се срещне с Иван Рилски. Отшелникът отказал златото, което царя му подарил и не пожелал да се доближи до него. Само му се поклонил от разстояние. Славата на отшелника се увеличила още повече. Около него се събрали хора, които построили колиби и заживели в тях. Така били положени основите на манастира.

На 70 годишна възраст, Иван Рилски починал. Мощите му били откарани в София. Ковчегът с тленните му останки има чудотворна сила. От тях бил излекуван императора на Византия – Мануил I Комнин. Когато София била превзета от унгарския крал Бела III, той изпратил мощите в Естергом. Местният архиепископ казал, че не знае за такъв светец. Тогава Бог се разгневил и го онемил. Архиепископът се разкаял и поискал прошка пред ковчега на светеца, говора му се възвърнал. След това чудо, унгарците се уплашили и върнали ковчега в София. През 1194г. мощите били пренесени във Велико Търново по нареждане на цар Асен. През 1393г. градът е плячкосан и те по чудо оцелели. Върнати са отново в София през 1469г. с изричното разрешение на султан Мурад II. Самото пренасяне било важно и значимо събитие, което се отбелязва и днес от Православната Църква. Иван Рилски е почитан във всички православни страни и се смята за покровител на българския народ.