Село Здравец
Красивото българско село Здравец се намира на около 20 километра от град Варна, община Аврен. Жителите му към днешна дата наброяват над 300 души. Празникът на селото се чества всяка година на 24 май. По традиция, гостите се посрещат с бистър курбан, сутляш и други вкусни гозби. На 2 км. от селото се намират хижата и язовира, които вече са под опеката на община Аврен. Предстои възстановяването на базата и зарибяването на водоема, за да може отново местността да се превърне в притегателно място за риболов, отмора и разходка. В селото има пенсионерски клуб, пощенска станция, читалище, механа, а също и хотелски комплекс "Бяла Рада". Навсякъде ще ви посрещнат с усмивка и добра дума!
Заселено през далечната 1760 г, селото е натрупало над 250 годишна история. Първите му заселници били турци, които са се занимавали с грабежи и разбойничества. Те са ограбвали керваните по пътя Варна-Бургас в местността Паша дере. По-късно са започнали да секат дървета, за да ги продават, както и да обработват по малко земя. Неслучайно старото име на селото е Акънджий. Вероятно е кръстено така на първите си заселници. Турски думата "акънджъ", означава нападател, плячкосник, а думата "акън" означава нападение. Освен това селото е разположено на високо и е допустимо да е наречено така, понеже думата "акънтия" от турски език означава високо място.
През 1775 г. са дошли и първите 5-6 семейства, но за съжаление са се изселили принудително, заради турските набези. Заселили са се в околните села Аврен, Гебедже и Калиманци. След Освобождението, през 1878 г. потомци на същите семейства са се завърнали. Това са били: дядо Тодор, дядо Кадия, Ради Душков, авджи Тодор и др. След около 4-5 години турците се изселили и Здравец станало чисто българско село.
На 26.02.1899 г. с царски, височайши Указ 113, с. Акънджий се преименува в с. Здравец, поради здравия климат на мястото, където е заселено.
Поминакът на селото е земеделието. Още в миналото жителите изкоренили част от горите в околността и разорали земята, за да се прехранват. Тук са се раждали и едни от най-добрите реколти на дини. Освен това е имало и пещи за печене на вар, която се добивала на десетина метра под земята, под върха "Амъзлар кайря". От тази местност са вадили и камъните за строеж на къщите по "план" на Гунчо Добромирски от Габровско. Строежите са се характеризирали с основа 10:5 метра, а нагоре са се вдигали два етажа с балкон отпред. На по-късен етап къщите били съборени от потомците и на тяхно място са издигнали нови.
Емблематична за селото е кръчмата, която и до днес посреща своите гости в приятна обстановка и с вкусни гозби. В нея старите акънджийци са решавали важни селски въпроси и са водили разгорещени спорове. Тя е била построена през 1895 г. от Димо Радев. Може да я намерите точно в центъра на селото до Кметството.
Първата обществена сграда в селото е джамията, но не е известно кога точно е била построена. Българите са издигнали до нея училище, а негов учител тогава е станал даскал Минчо. Ново училище било построено през 1893 г, а учебните занятия започнали четири години по-късно. През 1928 г. училището е било разширено с пристройка за две нови класни стаи. Първият учител в обновеното училище е бил Пенчо Попов от с. Гебедже, а най-продължително учителствал Ради Павлов - Даскала.
Пред джамията е имало беглишки хамбар, в който турците са събирали данък от придобитото зърно. По-късно българското население го превръща в кръчма, а джамията в черква. През 1926 г. джамията е била съборена и на нейно място селяните построили сегашната църква "Св. Архангел Михаил". Храмът е осветен на 8.11.1926 г. от негово Високопреосвещенство Варненски и Преславски митрополит Симеон и негово Благоговейнство свещеник Димитър Тодоров. На този ден се чества и до днес храмовия празник. Първият свещеник, който служил в църквата, е бил беглец от Русия - Протойерей Ним Василев, но през 1934 г. той се разболял и на негово място бил назначен енорийски свещеник Михаил Попов. Различни свещеници от околните села са служили след това в храма. На 5.08.1957 г. бил ръкоположен дякон Захари Липчев, който през 1959 г. е провъзгласен от Високопреосвещенство Варненски и Преславски митрополит Йосиф за Протойерей. Последните години със средства от бюджета на община Аврен и дарения на жители на селото, храмът е възстановен и реставриран и над 10 години се обслужва от отец Илия Христофоров Попов.
Народното читалище "Христо Смирненски-1926" е белязано с богата творческа история. То е създадено в далечната 1926 г, а сегашната сграда е била построена през 1962 г. под ръководството на тогавашния кмет на селото Ради Тодоров. Читалището отворило врати за своите посетители на 7.10.1963 г. Фолклорната група при читалището е била създадена през 1982г. с пръв ръководител Станка Радева. Само две години по-късно печели награда Лауреат на VI Международен фестивал в гр, Варна. През 80-те години тук е заснет и обичая "Сватба" с режисьор, неповторимата Катя Папазова.
Днес читалището продължава да играе главна роля в запазването на българските традиции и дух, като организира различни културни програми и има реализирани множество проекти. Към читалището са сформирани четири творчески състава:
- Женска фолклорна група "Здравец"- за автентичен фолклор с ръководител Иванка Тодорова;
- Група за стари градски и шлагерни песни "Китна пролет", с ръководител Ивелина Томова;
- Мъжка фолклорна група "Здравец", с художествен ръководител Димитър Стойков - известен акордеонист и композитор, който независимо от възрастта си, не жали труд и средства, а работи всеотдайно за съхраняването на българския фолклор;
- Фолклорна танцова група "Здравец", с хореограф Росен Иванов
Членовете на групите за автентичен фолклор не само разучават и изпълняват песни, но се занимават и с издирването и възстановяването на автентични обичаи и обреди. Вече са пресъздадени обичаите: "Седянка", "Белянка", "Бабин ден", "Еньов ден", "Гергьов ден", "Цветница" и "Бъдни вечер", а на Коледа коледарски песни огласят селото и възвестяват благата вест от къща на къща. Танцуват се позабравените автентични хора от този регион: "Талима", "Трите пъти", "Тропанка", "Пандалаш", "Лявата", "Изхвърли кундак", "Здравешко хоро". Фолклорните групи участват на множество Национални и Международни фестивали и събори. Спечелили са множество престижни награди и отличия, благодарение на постоянния си труд, всеотдайност и обич към народното ни творчество. НЧ"Христо Смирненски-1926" може да се похвали и със своите вече три сватбени ритуала, изпълнени по стар български обичай със съдействието лично на кмета Данаил Аджемов.
В сградата на читалището може да се разгледа Етнографска сбирка, пресъздаваща бита и културата на хората от с.Здравец, в периода от 18 до началото на 20 век. Събрани с общите усилия на хората от селото. Там могат да се видят над 100 годишни носии и различни предмети от бита на старите българи. Има създаден и така наречен "под" с "чеиз на булката", приготвян в миналото от нашите баби. В читалището се помещава и богата библиотека, от която всеки може да заеме интересна книга.
Векове наред читалищата са били люлка на просвета и култура за младите поколения. Читалището в с. Здравец продължава да бъде пример за това. През лятото там се организират Зелени училища с много игри и кулинарни предизвикателства за децата. Освен това учениците се докосват до бита, обичаите и традициите, които са най-голямото богатството на народа ни.
Благодарение на приемствеността и на всеотдайната помощ на председателя Димитричка Стоянова, бившия секретар Иванка Тодорова и нейната заместничка Миглена Желева, както и всички жени и мъже от групите на читалището, българският дух в това село, ще се съхрани и продължи да се предава от поколение на поколение!
Статията е написана с любезното съдействието на
НЧ "Христо Смирненски-1926", с.Здравец
