Плевенска панорама

Има славни битки в историята на България, които ще останат през вековете, за да напомнят за храбростта и жертвоготовността на бойците в борбата срещу Османското робство. Част от тях са възпоменати в град Плевен. Там е единственият на Балканите и втори по големина в световен мащаб панорамен комплекс. В света има общо 33 подобни исторически панорами, като една от най-впечатляващите е Бородинската панорама в Москва.

Плевенската панорама е построена и открита на 10.XII.1977г. в чест отбелязването на 100-годишнината от освобождението на град Плевен. Паметникът е символ на епичните битки за освобождението на града по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г, продължили 5 месеца. Цялата световна общественост е следяла събитията. Руската армия разгромява окончателно ордите на Осман паша край р.Вит на 10.XII.1877г. Има хиляди жертви - турци, румънци и руснаци. Бойните действия от 11.IX.1877г. са изобразени толкова реално, с помощта на художествени платна, истински автентични обекти и различни пластики. Атмосферата в художествения музей е уникална и запомняща се. Неслучайно, Панорама "Плевенска епопея -1877 г." е включена в Стоте национални туристически обекта на България.

Изграждане и архитектура

Първата идея за изграждане на панорама, възпоменаваща боевете за град Плевен, е на генерал Иван Винаров. Той я представя на 90-годишнината от падането на града и освобождението му от турците. Първоначално тя не се възприема от тогавашното Партийно ръководство, но постепенно узрява и се реализира. Тласък за това е дал проект на подобна художествена панорама, който се изработил скоро след Освобождението в Москва. Носил е името " Сраженията при Плевен" и е бил дело на френския художник Пол Филипото. Запазени са снимки, които доказват приликата на панорамата с тази в нашата страна.

Проектите на художествения музей са на арх.Иво Петров и арх.Пламена Цачева, като в реализирането на инженерните решения са включени български и руски институти. Архитектурният паметник започва да се строи на 19.I.1977 г. Мястото на строежа не е случайно. Намира се на хълм в града, където са се водили най-кръвопролитните битки от третия щурм на генерал Скобелев срещу вражеския турски редут "Кованлък". На името на генерала е кръстен и парка около музея.

Работата по изграждането на музея е денонощна. Той представлява 47 метров пресечен във върха си конус, разположен върху четири щика. Хоризонтално по фасадата има четири пръстена, символизиращи трите щурма на Руската армия и обсадата на град Плевен. Външната част на сградата е завършена за около 8 месеца. След това започва изграждането на вътрешното, живописно оформление. Част от екипът - работници и художници, спят на място - направо на работната площадка, а други са настанени в тогавашния Химическия техникум и Руската гимназия в града. Предварително се рисуват ескизи, снимат се и след това се прожектират върху платното. Чак тогава, върху проекцията, художниците скицират всяка сцена отново и я изобразяват окончателно. Самото платно е доставено от Пермска област в тогавашния Съветския съюз, в края на август 1977 г. Това са само малко повече от три месеца, преди представянето на панорамата. Рисува се денонощно до 6.XII.1977 г, като платното е било още мокро в деня на откриването - 10.XII.1977 г. Екипът творци е ръководен от Никола Овечкин от Военно студио "М. Б. Греков" и включва двама български художници - Диониси Дончев и Христо Бояджиев и още десет руски - Г. Есаулов, В. Есаулов, А. Чернишов, В. Таутиев, В.Щербаков, И. Кабанов, А. Троценко, М. Ананиев, В. Лемешев и Ю. Усипенко. 

Много труд е положен за набавянето на музейните предмети и разполагането им в цялостната композиция. Някои от тях са дарени от Русия и са автентични - униформи, оръжия, книги и архивни материали. Те са били на пряко участвали в битките войници. Други от експонатите са взети от киноцентъра в Бояна и по-късно са узаконени като собственост на музея. Битовите предмети са събирани от околностите на град Плевен, за да пресъздават реалната атмосфера на онези трудни времена от българската история.

Разходка из живописните зали

Посетителите на Панорама "Плевенска епопея 1877 г." могат да разгледат четири уникални зали, наречени Уводна, Панорамна, Диорама и Заключителна, Още с влизането в музея, могат да видят плоча от мрамор с надпис: "Завет към поколенията." В нея е зазидана капсула, която е заръчано да се отвори на 10.XII.2077 г, когато ще се чества 200-годишнината от освобождението на град Плевен.

• В Уводната зала има общо шест художествени плата с размер 4 м x 3,60 м. На тях са изобразени различни моменти от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Картините носят следните имена: Априлско въстание, Османско иго, Защита на Самарското знаме, Руската армия преминава Дунав, Манифестация в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ, Боят на Шипка;
   
• Панорамната зала една от най-внушителните. Тя е с диаметър 40 м. В нея е поставено панорамно ленено платно, с размер 115 м x 15 м. Общата площ на залата, включваща и предметния план е 2 375 м², с перспектива на изображението до 10 км. В панорамната зала е изобразена най-кръвопролитната и мащабна битка, случила се на 11.XII-12.XII.1877 г. Това е сражението на третия щурм, когато руснаци и румънци нападат град Плевен от три различни страни - юг, югоизток и изток. Посетителите могат да почустват атмосферата на бойното поле. Пред тях се открива гледка от най-високия хълм на града, там където са били позициите на османската армия, между укрепленията "Иса-ага" и "Кованлък". Виждат се хълмовете, заобикалящи града и местоположенията на разположените полкове, както на Осман паша, така и на руското командване.
  
  Централно място е позиционирано на отряда на генерал М. Д. Скобелев, който напада от юг. С целият си драматизъм и напрежение, са пресъздадени бойните действия на "Зелените възвишения", където под силна вражеска съпротива, руската армия атакува редутите "Иса-ага" и "Кованлък". Сам, генерал Скобелев, след като изчерпва всички налични резерви, застава начело на атаката. Със своята храброст и жертвоготовност, той успява да превземе "Кованлък", а след час и другото турско укрепление. За първи път след 30 часова битка и пет атаки на османците, те са сразени. Генерал Скобелев не получава допълнителна помощ и подкрепление. Другите полкове търпят поражение още на 11.IX. Въпреки тази победа, Главното руското командване нарежда на 12.IX в 17 часа, отстъпление. В общия план на композицията са показани руски милосърдни сестри, лекари и санитари, които неотлъчно и докрай изпълняват своя хуманен дълг,
  
  Резултатът от третата атака на Руската армия срещу Османската империя край град Плевен е неуспешен. Жертвите са много. Румънската армия губи 3 000 войници, Руската армия 13 000 войници, като от тях 6 500 са от полка на генерал Скобелев. Поради това долината под хълма и турските укрепления е наречена "Мъртва". След тази битка Русия сменя своята тактика. Под командването на генерал Тотлебен започва блокадата на град Плевен. Тя продължава три месеца. Благодарение на нея турците са изтощени психически и физически, което довежда и до падането на града. Настъпва прелом в полза на Русия, който е изключително важен за изхода от войната;
   
• В Диорамната зала е разположено живописно платно с размер 17 м x 5 м, с обща площ на предметния план и изображението 150 м². То отразява последната битка за град Плевен, състояла се по поречието на р. Вит на 10.XII.1877 г. След три месеца блокада на града, Осман паша предприема действия на запад, с цел пробив и достигане до град София. Този негов опит е прекъснат от генерал Ганецкий и неговия Гренадирски корпус. Боевете се водят в долината на р. Вит, където турците са разгромени и Русия пленява 43 хиляди османци;
   
• В Заключителната зала има две платна с размер 4м x 3,6 м. Те изобразяват победата над Осман паша и тежкото преминаването през Балкана на руските войници. Освен това, в залата могат да се видят автентични оръжия, униформи и артилерийски принадлежности от войната;

В ротондата на Плевенската панорама могат да се видят още различни автентични литографии и художествени произведения от края на XIX, изобразяващи моменти от борбите на българския народ за Освобождение. Освен това експозицията е допълнена от бюстове на участници в Руско-турската освободителна война и скулптора, изобразяваща генерал Скобелев. Също така има икони на твореца Г. Данчов, както и картини на още много руски и румънски художници. За още по-запомнящо преживяване, посетителите могат да ползват асансьори, за да се изкачат на две зрителни площадки, намиращи се на покрива на този уникален музей. От там се разкриват гледки към "Мъртвата долина", укрепленията "Кованлък" и "Иса-ага", "Гривишките" и "Радишевските възвишения", както и Костницата на "Скобелевия парк".

Спомена за Плевенската епопея, трябва да се пази и предава на поколенията. Битките за град Плевен са от решаващо значение за изхода от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Не бива да се спекулира с миналото ни, независимо от съдбата на България след Освобождението. Ролята на Русия и Румъния във войната е безспорна. Кръвта, пролята за свободата на родината ни, е попита дълбоко в земята, за да напомня на идните поколения, че един народ е народ, когато пази историята и паметта на героите си.