Росомаха

Росомахата е известна още като „лакомец“. Въпреки, че прилича повече на мечка, това животно е от семейство порови и е най-големия негов представител. Според учените, то е по-близо до златката по отношение на развитието си, затова някои от тях го наричат „гигантска златка“. Нарича се още Gulo Gulo и е единствения член на този род. Има три вида росомахи, които се срещат в Европа, Азия и Северна Америка. Тези животни са изключително смели, силни и издръжливи, което ги превръща в нежелани противници дори за много по-големи и мощни животни, като например черните мечки.

Външен вид

Тялото на росомахата е дълго до 86 сантиметра, но се срещат и самци, които достигат до 105 см. Височината е до 45 см, а теглото варира между 11 и 19 килограма. Краката на животното са сравнително къси, като задните са по-дълги. Това е причината росомахата да изглежда леко приведена напред. Тя се придвижва много лесно по снега, благодарение на несъразмерно широките си стъпала и ципата между пръстите си. В повечето случаи тича по него, за да не потъне. Захапката и е много мощна, а зъбите са изключително остри. Ушите са къси, а муцуната е източена. Космите са груби, дълги и гъсти. Цветът на кожата варира от тъмно-кафяв до светъл, като в задната част на гърба има две бели линии.

Начин на живот

Росомахата обитава най-вече тайгата и лесотундрата. Понякога се среща и в тундрата на Северна Америка и Евразия. Може да се срещне още в Канада, Аляска, Скандинавския полуостров и Сибир. В миналото е имало росомахи и в щата Мичиган (САЩ), но днес вече не се срещат, защото за изтребени. Това е причината този щат да е известен под името Wolverine state (Щат на росомахите). За да защитят територията си, тези животни я маркират с анален секрет. Освен това, понякога гризат кората на дърветата и ровят в земята, подобно на кучетата.

Росомахата се различава от другите членове на семейство порови по това, че е странстващо животно. Тя обикаля много голям периметър, който може да достигне до 2000 квадратни километра. В повечето случаи тези животни живеят самостоятелно и много рядко могат да се видят събрани в групи. Обитават хралупи и храсти. Понякога се настаняват в жилищата на други животни. Пещерите също са предпочитани от росомахите, но понякога животните могат да се видят и свити на кълбо до някое дърво. Те се катерят много добре и са отлични плувци.

В повечето случаи росомахата се храни с малки животни или мърша, но когато се наложи, може да потърси и по-едра плячка. Често оставя от храната си за по-късно, като я заравя в снега. По-голямата част от времето си тя прекарва в лов, без значение дали е ден или нощ. Рядко остава в леговището си, когато времето е лошо. За да улови плячката си, росомахата се катери на някое дърво и чака. Когато види жертвата си, тя скача върху нея. Избрала е този начин за лов, понеже не може да тича много бързо и има слабо зрение. Атаката от засада дава най-добри резултати при това животно. Слухът и също не е добре развит, но за сметка на това обонянието е отлично. Ако се почувства в опасност, росомахата може да бъде много опасна и агресивна. Способна е да защити плячката си дори от кафявата мечка и вълка.

Бременността трае 10 месеца и обикновено през март или април се раждат 2-3 малки, които сучат около 2 месеца. Те се отглеждат само от женската, която ползва миризмата си, за да ги предпазва от хищниците. Тя непрестанно напръсква местността около леговището си, докато малките не го напуснат. Майчиният инстинкт при росомахите е много силен и те стават изключително агресивни, ако някой застраши рожбите им. Дори вълците и мечките не смеят да ги нападат. Въпреки това, подрастващите често стават жертви на хищни птици, с които майката няма как да се справи. Приблизителният живот на росомахите е около 8 - 10 години.

Лов на росомахи

Често росомахите стават жертви на ловци. В Аляска нейната козина се цени много, защото е пухкава и предпазва от студа. Месото става за ядене, но не е с много хубав вкус. Жилаво е и се дъвче трудно. Ноктите на росомахата са подходящи за украса. Някои племена използват течността от жлезите на животното, за да се предпазят от вълците и мечките. Те маркират околните дървета с нея и дивите животни не припарват до тях.

Любопитно

Все още не се знае каква е причината, но росомахата спасява хора, затрупани под снега. Правен е дори експеримент, при който мъж е затрупан и чака. Не след дълго се появява „спасителя“, който започва да рови, докато не достигне до жертвата. Захапва човека за ръкава и го изтегля на повърхността, след което си тръгва. Интересното в случая е, че става въпрос за диво животно, което по принцип е хищно, но не спасява човека, за да го яде, а се опитва да му помогне.