Многобройно е населението на монголоидната раса. То e около милиард и шестстотин милиона души, от които японци, китайци, корейци, монголци, ескимоси и други. Основните територии, които монголоидите населяват са Източна и Средна Азия, Северна и Южна Америка, както и Малайския архипелаг.
Монголоидната раса се дели се на три подраси - северномонголоидна (азиатска-континентална), южномонголоидна (азиатско-тихоокеанска) и американска (индианска).
Причини за формата на очите
Вертикалната кожна гънка, съставена от подкожна мастна тъкан, стояща във вътрешния ъгъл на клепачите се нарича „Епикантус”. За монголоидната раса тя е отличителен белег, докато наличието на въпросната гънка при европеидната раса по-скоро е признак за здравословен проблем (например „Синдром на Даун”).
Развитието на гънката епикантус се различава при типовете монголоиди, при почти всички тя стои стабилно в границите на ареала им, изключение правят само американоидите (индианците). При тях въпросната гънка е характерна за новородените бебета, с тяхното израстване тя почти винаги изчезва. Коренното население на Америка се отличава от азиатските монголоиди и по по-издадения нос, с това повече приличат на расата на европеидите.
За най-вероятна причина, определяща специфичната форма на очите на монголоидите, се смята фактът, че така те предпазват зрението от силно слънце, бурен вятър, прахови частици и жесток студ. Най-вероятно тази адаптация се е развила с цел защита срещу мразовитите и ветровити условия в северните части на Азия. Екстремният студ и постоянното снежно покривало, което силно отразява слънчевите лъчи, са наложили нуждата от това очите на местните жители да се адаптират. Дори при по-голямата част от монголското население се забелязва и развитие на допълнителна подочна гънка на долния клепач, която още по-добре би способствала за предпазването на очите.
От друга страна учените в областта твърдят, че в миналото източната част на Азия е била по-ветровита, което с течение на времето еволюционно е довело до присвиването на очите, така те били по-защитени. Тези предположения подкрепят теорията, че именно вятъра е причината за специфичната форма на очите при монголоидната раса.
Ескимосите се смятат за азиатци, генетично са свързани с жителите на Източен Сибир. Те са мигрирали първи като използвали малки лодки, с които достигнали полярните региони на Северна Америка през далечната 6000 година пр.н.е. като впоследствие намерили дом в Гренландия. За разлика от индианците, ескимосите (юпиките и инуитите) имат тънка кожна гънка на горния клепач. Една друга теория разказва, че дръпнатите и малки очи при ескимоското население са такива, заради множеството планинските вериги (например в североизточен Сибир), които ги заобикалят и съответно нямат нужда да гледат надалеч.
С навлизането на юг в Източна Азия се забелязват по-закръглените очи на населниците там (с по-леко изразени вертикалните очни гънки). При затоплянето на климата и повишаване на влажността (на юг от Монголското плато), гънката епикантус постепенно започва да се обезсмисля и поради тази причина функцията ѝ като белег намалява. И обратно - на север тенденцията към присвиването на очите се засилва, но не всички източно-азиатци имат силно изразени дръпнати и косо закривени очи. В Индонезия, Индия, Малайзия, Филипините и други райони в Азия например, почти не се забелязват дръпнатите очи.
Други отличителни белези
Хората от монголоиден произход се отличават с жълтеникав до жълтеникаво-кафяв (червен) оттенък на кожата - най-вероятно цвета е еволюирал вид адаптация към ниските температури в северна Азия. Жълтеникавият нюанс се забелязва, заради плътния слой подкожна мастна тъкан, виждащ се през прозрачните външни кожни слоеве.
Косите им са черни, прави и остри (с напречно сечение), окосмяването на лицата и телата им е оскъдно, дори и при мъжете - мустаците и брадите са слабо развити (почти се изключва третична космена покривка). Затова пък плешивостта при азиатците и другите от този тип е доста рядко явление.
Цветът на очите при монголоидите е черен до тъмнокафяв, формата им е тясна и бадемовидна. Носът е плосък (широк) и малък, устните са тънки или средно плътни, брадичката е леко издадена, лицето е едро със силно издадени напред и встрани яблъчни кости (главата е брахицефална или мезоцефална, често черепа е лишен от изразени надочни дъги). Ръстът при тези хора е среден или в повечето случаи под средния, това най-вече се характеризира с начина им на хранене. Предните зъби при монголоидите са с лопатовидна форма.
Най-срещаните кръвни групи при хората от тази разновидност са O (38 %) и B (30 %).
