Сърнела

Сърнелата е разпространена в цяла България. Тази гъба се среща много често и е предпочитана от хората, защото е ядлива и вкусна. Най-подходяща е, когато е млада и шапката и не се е разтворила напълно. След това месото става безвкусно и твърдо. Наричат я още конска гъба, чадъреста гъба, самодивска гъба, вретенка, кукумарка, змийска гъба и т.н. Всъщност, тя е базидиева гъба от рода Macrolepiota. Когато е млада има яйцевидна форма. След това се превръща в гъба с голяма гугла, чийто диаметър може да достигне до 40 сантиметра. Разпространена е в Европа и Северна Америка. Сърнелата е известна по света с наименованията: Coulemelle – френски, Parasol mushroom – английски, Гриб-зонтик пестрый – руски, Parasol – немски и др.

Поради голямото си разпространение в природата тази гъба е един от най-известните и предпочитани видове у нас. Тя може да се открие на много голямо разстояние и това я прави предпочитана от гъбари и любители.

Характеристики

Първоначално сърнелата е с яйцевидна форма на гуглата, която не се разперва, докато стъблото не се изпъне изцяло. Тогава нейния обем започва да се увеличава и гуглата се разперва бавно. Частичното покривало под пластинките се скъсва и затова на стъблото остава малко пръстенче. Когато гуглата се развие напълно, тя може да достигне много голям размер. Формата и е плоска, а повърхността и е изпълнена с кафяви люспи, които са на кремав, бял или светло-кафяв фон и се отделят много лесно. В централната част на гуглата се намира гърбицата, която е със същия цвят. Ръбът е прав и не е подвит. Придава се назъбеност от висящите парченца по края му.

Пластинките са бели, но понякога могат да бъдат и с розови шарки. Те са разположени много нагъсто и се пречупват лесно, защото не са сраснали към пънчето. Споровият прашец е бял.

Месото на гъбата е леко жилаво, което не му позволява да се разпада, но се усеща като меко. То е с бял цвят и когато е наранено може да придобие розов цвят. Ароматът му е като на лешник и се усеща най-силно при по-старите гъби. Вкусът също е много приятен и прилича на орехови ядки.

Пънчето достига височина до 40 сантиметра и се развива преди гуглата да се отвори. Дебело е от 1 см. до 3.5 см. и е с цилиндрична форма. Вътрешността му първоначално е бяла и плътна, но след време става куха и се поддържа от силни и здрави влакна. Пънчето прилича на змийска кожа, заради окраската си. Развитите гъби имат бяло пръстенче на стъблото си, което остава от гуглата, когато започва да се разперва. То може да се мести нагоре-надолу. Основата на пънчето е с крушовидна форма.

Месторастение

Сърнелата расте най-вече в горски поляни и открити пасища в планините. Може да се открие в гори, храсталаци и шубраци. За разлика от други видове гъби, тя не обича влагата и може да се намери в сухо време. Често се среща на групи. Сезонът, през който плододава, е дълъг – от ранната пролет през май до късната есен в края на октомври. Сърнелата не вирее добре в почви, които са обработвани с химикали и изкуствена тор.

Събиране

Когато се събират сърнели, пънчето им се оставя, защото не става за ядене. То е твърдо и жилаво, което го прави неподходящо за консумация. Младите отварящи се гугли на най-предпочитани. Те се режат на късове и се готвят веднага. Могат да се добавят към баница или да се панират. Сърнелите се консервират, но не са подходящи за сушене, защото по принцип са сухи. Възможно е да се изсушат и да се стрият, след което да се използват като подправка.

Трябва много да се внимава при събирането на сърнелата, за да не бъде объркана с бялата или зелената мухоморка, които са много отровни.

Двойници

Въпреки твърденията на повечето гъбари, че сърнелата няма двойници, трябва много да се внимава, защото е възможно да бъде сбъркана с отровна мухоморка. Младите сърнели често приличат на други гъби, затова е по-добре да се изчака да пораснат.

Червеникавата сърнела (Macrolepiota rhacodes) е по-едролюспеста и с по-малки размери. Нейното месо придобива червен цвят при разрязване. Расте на сенчести места в гори и градини. Има силен аромат. Пънчето е без рисунък. Трябва да се внимава с тази гъба, защото е отровна.

Елегантната сърнела външно наподобява обикновената, но има по-малко люспи и не достига такива големи размери. Тя също не е подходяща за ядене. Освен по размерите, тя се различава от обикновената сърнела и по други белези. Гърбицата и е по-силно изразена и надигната, а пънчето е еднослойно и по-тънко. Върху него напълно липсва рисунък или е много слабо изразен.

Macrolepiota konradii е по-малко позната гъба. Нейната шапка е покрита с накъсана голяма люспа със звездовидна форма. Пръстенчето е двуслойно, както при обикновената сърнела, но върху него има много слаб рисунък или напълно липсва. Размерите на тази гъба са значително по-малки и тя се среща само в горите.

Полската сърнела (Macrolepiota excoriata) се среща по пасищата и има значително по-малки размери от обикновената. Нейните люспи са бледи и дребни, а пънчето е еднослойно и без окраска.

Сърнелките (Lepiota spp) приличат на обикновената сърнела, но също са с определено по-малки размери. Сред тях има много отровни видове, с които трябва да се внимава.

Chlorophyllum molybdites е сърнела, разпространена в Северна Америка. Тя е отровна и е причина за много отравяния в Щатите, защото също е двойник на обикновената сърнела.

За да се предотврати объркването с друга отровна гъба, най-сигурно е да се събират по-големите сърнели, които са с диаметър над 5 сантиметра и височина над 10 сантиметра. Малките гъби с диаметър 4-5 сантиметра е по-добре да се избягват.

Въпреки това, възможно е да се появи отровна гъба, приличаща на сърнелата и с голям размер. Макар, че да се срещне такава гъба е изключителна рядкост, тя може да се разпознае по следните характеристики: расте поединично; изглежда развита, но е слаба и хилава; шарката и е нетипична и обърната наобратно.

Най-важното правило при събирането на гъби е, дори и при най-малкото съмнение, да се оставят и да не се взимат. По този начин може да се изостави една напълно годна и ядлива гъба, но е възможно и да се предотвратят изключително тежки последствия.

Кулинария

Приготвянето на сърнелите трябва да става веднага след тяхното закупуване или набиране. Използва се само гуглата, защото стеблото не е годно за консумация. Обикновено гъбата се реже на късове, преди да се сготви. Може да се използва за плънка на баници или да се панира.

Сърнелата става много вкусна, когато се пържи в масло. Комбинира се успешно с ориз и други зеленчуци, както и с меса. Панира се, като парчетата се потапят в брашно и след това в яйце. Пържат се в нагорещено олио и се ядат топли. Най-лесното приготвяне на сърнелата става, когато се посоли и се изпържи в масло.

Сърнелата е полезна за организма. В нея има много здравословни витамини и минерали.