Ако усетите мек аромат със сладки нотки, това е амбра. Използва се от много древни времена и е била много популярна в Китай и Африка. Представлява популярна есенция, която намира приложение като фиксатор за парфюми. В Римската империя е била използвана широко за производство на парфюми, а в арабските страни била средство за лечение на глава и сърце. Гърците пък я ползвали като добавка към виното, а в Египет като тамян. Турците дори я носили при поклонението си в мека като дар. В Европа, когато имало чумна епидемия, хората смятали, че амбрата ще ги предпази от болестта, защото вярвали, че миризмата ѝ е толкова силна и ще надделее над, смятания тогава за причина на болестта, мръсен въздух. В азиатските страни амбрата била уважавана и ценна подправка.
Какво всъщност представлява амбрата?
Може би, ще ви се стори странно, но това е тъмна и лепкава консистенция, която не мирише никак добре, поне в първоначалния си оригинален вид. Извлича се от китовете кашалоти и се намира във вътрешната им чревна стена. От влиянието на морската вода и атмосферата амбрата избледнява и започва да мирише много по-добре. Преди да се използва се подлага на термична обработка, която може да продължи месеци наред.
Едно от най-ценните свойства на това вещество е, че действа като фиксатор на другите миризми в есенциите и парфюмите. Тя е подходяща основа за различни аромати и е много силен афродизиак.
Амбрата може да бъде намерена по крайбрежния пясък в почти цял свят или в стомаха на някой кашалот. Размерът ѝ е различен - от 14 грама до стотици килограми. Най-големият намерен къс е 340кг, открит през 1942г. на остров Мадейра. Поради огромното ѝ приложение в производството на парфюми, се налага забрана за лов на китове. Поради тази причина веществото се произвежда и по изкуствен начин.
