Аладжа манастир

Най-известният скален средновековен манастир в България.
  • Аладжа манастир
  • Аладжа манастир

Аладжа манастир се намира на 17 километра от Варна. Изграден е на франгенското плато в отвесен скален масив. Височината му е около 40 метра. На мястото има няколко естествени пещери, които са се образували от варовиковите утайки по дъното на Сарматско море (древно море, покривало почти цялата територия на Югоизточна Европа.). Предполага се, че манастирът е бил с друго християнско име, но не се знае какво е то. Сегашното си наименование вероятно носи от османското робство. В момента той не е действащ и изпълнява ролята на туристическа забележителност. Името му идва от „шарен, пъстър“ на турски език и най-вероятно ме у дадено, заради запазените стенописи в параклиса.

История

Манастирът е създаден през XII-XIII век, но е пуст от XVIII век. В него са се заселили аскетите-монаси, но пещерите му са били обитавани от хора и преди тях. Намерени са археологически материали от византийската епоха – керамични парчета и монети. Скалната обител е особено популярна по времето на Втората българска държава. Тогава достига най-големия си разцвет под влиянието на исихасткото движение. След началото на османското робство, животът в него постепенно заглъхва, докато накрая изчезва напълно. Манастирът е споменат за първи път в книгата „Писма от България“ на руския писател Виктор Тепляков, публикувана през 1832г. По това време той участва в разкопки, извършвани в Северна България. В края на XIX век започват първите проучвания от Карел Шкорпил и брат му Хермин (Херминегилд). През 1889г, Шкорпил прави конструктивен план на пещерите, след което манастирът е поет за стопанисване от Варненското археологическо дружество (основано от него и брат му). Скалният манастир е обявен за паметник на културата през 1957г.

През XVIII век той е изоставен. България пада под османско робство и тогава подобно на други манастири, Аладжа остава пуст. Въпреки това, има сведения, че той е посещаван и през годините на турското владичество. Доказателство зе намереният сребърен пръстен-печат в криптата през от XVIII век.

Според някои старохристиянски писатели, християнството е било разпространено около Одесос още през I век. Това ни навежда на мисълта, че още древните християни са имали възможност да изпълняват религиозните си обреди в скритите скални помещения, без никой да ги безпокои. Тези сведения са несигурни и не ни дават достатъчно информация, за да твърдим че по онова време е имало манастир. Може би тогава пещерите са използвани като убежища. Скалните помещения по крайбрежието на Североизточна България по принцип са били предпочитани за обитаване по онова време.

Някои хора споделят мнението, че манастирът е част от мащабен комплекс, включващ повече от 500 други подобни обители в Североизточна България. Според тях, те са свързани с „исихазма“ (учение за божествената енергия), което е разпространявано в България и Византия през XIII и XIV век.

Според предание, описано от К. Шкорпил, Аладжа манастир се е наричал „Свети Спас“, което идва от Христос – Спасител.

Легенди

Няма открити писмени сведения за манастира. Известни са много легенди, които го свързват с горски божества и бродещи призраци на монаси. Съществува поверие, според което манастира е свързан с големи подземни лабиринти, където са скрити големи съкровища. Има затрупан вход, за който се смята че води към галериите с несметните богатства. Легендата гласи, че един скитник (Янко) е живял на това място, преди освобождението на българите от турското робство. Той попаднал в подземие с 49 стаи, където видял врата с голям катинар. Не посмял да отиде до нея, защото чул силен глас, уплашил се и побягнал. След като турците разбрали за това, местния паша отишъл да търси съкровището. Ровил със своите подчинени, но не открили нищо. Тогава управникът се ядосал и заточил скитника. След като наказанието му изтекло, той отново се върнал в подземието със свои приятел. Извадили три чувала със златни монети. Претопили два от тях и направили ризници на иконите в местната черква, а третия си разделили. Скитникът използвал своята част, за да строи чешми. Шкорпил смята, че тези пари са византийски, и че една от монетите е била закупена от жената на Фердинанд, царица Йоана. Друга монета била пазена от наследницата на скитника Янко Канарджи (баба Рена).

Има история за млад монах, който решил да намери съкровището и една нощ се спуснал в злокобната пещера. На сутринта бил намерен от другите монаси. В джобовете му имало сребърни и златни украшения, а брадата му била навита на кичури и напъхана в ноздрите му. След като се събудил, той им разказал за своите приключени, но после изчезнал.

Според една популярна легенда от архивите на Шкорпил, в манастира има призрак, който се казва Ром папа. Той е покровител на горите и пази съкровищата на монасите. Появява се през пролетта и пита хората „Има ли пръчки в Хачуката?“. Става въпрос за местността, но се предполага че духът има предвид: раждат ли жените, телят ли се кравите? Ако му се отговори с Да, той се скрива в тайните подземни лабиринти.

Манастирът днес

Аладжа е нефункциониращ манастир, превърнат в музей и паметник на културата. Намира се в близост до курорта Златни пясъци и е в центъра на природен парк „Златни пясъци“ (защитена територия на която има редки видове дървета). Първоначалният му вид е бил по-различен от сегашния. Причината за това са слаганията и срутванията, които са го повредили. Въпреки това, ясно се виждат останките на три църкви и около двадесет помещения. Те се намират на две нива и са свързани помежду си посредством изсечени в скалите стълби.

На първия етаж се намират монашеските килии, кухнята, трапезарията, малката гробищна църква, стопанските помещения и криптата.

На втория етаж е манастирската църква, която е изсечена в скалата. В дъното на всеки етаж има параклис. Този на най-горното ниво е запазен много добре. В него все още може да се види стенната украса, датираща от XIV век. Южната стена е украсена с 5 монаси в цял ръст. Таванът е още по-запазен и на него ясно се вижда Исус на трон.

Катакомбите се намират на около 500 метра западно от манастира. Те представляват група пещери, които са на три нива. Второто ниво е било костница с 5 изсечени гробници в пода. Другите нива са използвани за жилища, обитавани от монасите. В катакомбите са намерени монети на римския император Юстиниан, който е живял през VI век. Открити са и керамични части. Това ни навежда на мисълта, че мястото е било обитавано още през IV-VI век. Аладжа Манастир, заедно с катакомбите, се превръща в монашески комплекс през XIII-XVIII век.

През 1906г. скалният манастир започва да изпълнява функцията на туристически обект. Обявен е за народна старина през 1912г. и за паметник на културата през 1957г.

За скалните манастири

Скалните манастири са разпространени на голям периметър, който включва Близкия изток и Балканите. Според историците, те са се появили вследствие на християнството. Всеизвестно е, че за тази религия пещерата е основен символ, който се свързва с Рождеството на Христос и неговото Възкресение. Може би това е причината тези места да са обитавани от ранните монашески братства от IV до VI век. През средновековието, скалните манастири се превръщат в продължение на тази традиция.


От: 23.08.2014     Видяно: 4 816 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: