Стобски пирамиди
Стобските пирамиди се намират на 600-700 метра надморска височина в югозападната част на Рила над село Стоб. Средната им височина е около 7-10 метра, но някои от тях са достигат до 12 метра. Формата им е игловидна или конусовидна, като в горната част на някои от тях има каменна шапка, подобно на гъба. Основите им са широки и много често са слети. Пирамидите, намиращи се на северния склон на рида, са по-добре изразени, защото са по-малко на брой. В южния склон има най-много пирамиди. Те са по-нагъсто и са с по-големи размери. Цветът им е жълт и кафяв. Красивите композиции имат собствени имена, като Чуките, Кулите, Зъберите, Самодивски комини, Сватовете, братята и др. Пирамидите изглеждат най-добре на лунна светлина и при залез слънце. Обявени са за природна забележителност през 1964г. Според много хора, Стобските пирамиди по нищо не отстъпват на Мелнишките, въпреки че са с по-малки размери от тях. Ако се сравнява живописа и красотата, тогава всеки ще се съгласи, че те нямат равни. Този, който ги погледне за първи път, остава изненадан и учуден. Трудно е да повярва човек, че природата е способна да сътвори подобно нещо.
Конусовидните кули са се образували през вековете от ерозията и изветрянето. Изваяни са от дебел речно-ледников шлейф, който се състои от едрозърнести пясъци и глина. Този материал е донесен от ледниците, които са се топили по високите части на Рила. Образувани са преди около 1-2 милиона години. Върху пирамидите има големи каменни блокове. Заради разнородния си състав, тези природни забележителности се разрушават с времето, но вятъра, дъждовете и топлината продължават да ги обработват. Едни пирамиди изчезват, а други се появяват.
Зараждането на новите пирамиди и загиването на старите става на няколко етапа, които се повтарят. По-слабоспоените утайки се разрушават, когато вали дъжд. Дъждовните капки се стичат по оголените скални късове. Глината и песъчинките се отмиват в слабоспоените утайки. Под скалните късове отмиването става по-бавно. Зараждането на пирамидите става от тяхната глава. След това, с течение на времето, те се променят от ерозията, различните температури и ветровете. Придобиват интересни и причудливи форми, които водят до разпадането им. Малко преди да се разклати каменната корона, пирамидата е в своя разцвет. Тя е достигнала най-голямата си възможна височина и върхът и е най-тънък. Често се наблюдава пирамида с двойно и дори тройно по-голям камък от нейната площ. Изглежда невероятно, че тази скала на пръв поглед едва се задържа върху пирамидата, а остава върху нея векове наред. Все пак идва момент, в който короната пада в пропастта и формата на пирамидата се изостря от ерозията. Тогава тя започва да става все по-малка, докато изчезне напълно.
Има много древни хроники, които дават информация за град Стоби, неговите водопроводи, рудници, кули и крепостни стени. Той процъфтява през IX век, но през XII век е разрушен. По-късно е възстановен отново. Стоби е името на римско селище около Рилската река. Според преданията, градът е бил тракийски и е унищожен при наводнение.
За първи път Стоби е включен в българската държава през 1190г. от хан Крум, когато неговите войски надвиват византийските. През 1254г. той става част от Никейската империя. По времето на Иван Александър, между 1331 и 1371г, отново е част от българската държава.
Днес над селото се виждат развалините, останали от старата крепост. Има част от кула с прозорец. Наричат я Петрова кула, може би заради легендите за св. Иван Рислски и цар Петър.
През 1378г. Иван Шишман използва правото си на собственост в държавата и дарява с феодална собственост Рилската обител, като предупреждава, че не иска град Стоби да има власт над хората в манастира и владенията им.
Легенди
Според една легенда, преди години, на мястото където днес са пирамидите е имало обширна равнина. Хората се веселили и играли на мегдана, когато имало сватба. Имало двама влюбени, чиито родители не зачитали техните чувства. Майката на момичето не искала дъщеря ѝ да се омъжи за въпросния младеж. Въпреки това, те решили да направят сватбата. Майката се ядосала, отишла в равнината и проклела дъщеря си, като забила в земята голям кръст. Клетвата ѝ гласяла, че когато булката целуне свекъра си, всички гости ще се превърнат в камъни. Когато настъпил часът на сватбата, всички хора се събрали на мегдана, а майката останала вкъщи и се молила клетвата да се сбъдне. Хорото било толкова дълго, че стигнало чак до равнината. Когато момичето целунало свекъра си, всички се превърнали в камъни. Оттогава пирамидите напомнят за любовната история и неосъществената сватба.
Според друга легенда, отново двама млади решили да се женят. Те тръгнали от село Бозовая, което се намирало на няколко километра от Стоб, и вървели по пътеката надолу. Отивали там, защото имало християнска черква. Когато минали покрай местността „Момена” и стигнали до съседния рид на пирамидите, кума се опитал да целуне булката, защото не издържал на красотата ѝ. Изведнъж всички се превърнали в камъни, които могат да се видят и днес под формата на красиви пирамиди.
Съществува и легенда, която разказва за любовта между турско момче и българско момиче. Родителите на девойката не одобрявали връзката им и тя се хвърлила от скалите. На мястото, където се случило това, се появила скалната пирамида, наричана още „Невестата”.
Стобските пирамиди са място, на което се легендите се преплитат с реалността. За да се усети уникалното им излъчване и да се осъзнае красотата им, те трябва да се видят отблизо.
