Традиционно, върхът на всяка коледна елха е украсен със звезда. Тя е символ на Витлеемската звезда, която преди 2000 години, според Библията, е белязала раждането на Спасителя - Исус Христос. Станала е неотлъчна част от празника за всички християни по света, които символично виждат в нея пътеводна светлина и надежда за спасение.
В евангелието на Матей 2 глава е описно как мъдреци са дошли в Ерусалим при цар Ирод и са му казали, че са видели звезда, която според пророчеството ознаменува раждането на цар на Юдея. След това се разказва, че те заминават за Витлеем, водени от пътеводната звезда, която спряла точно над мястото, където се е родил Исус. Мъдреците се поклонили на бебето и му дарили злато, смирна и ливан.
През вековете много теолози и астрономи са се опитвали да докажат съществуването ѝ. За сега това са само научни предположения. Тук ще разгледаме няколко теории, които правят опит да разкрият тайната на Витлеемската звезда.
♦ Едно от най-разпространените предположения за Витлеемската звезда е, че тя всъщност е Халеевата комета. Знаем, че кометата се появява около Земята на всеки 75 -76 години. Последно е била забелязана през 1986 година, като се очаква отново да бъде наблюдавана през 2061 година.
През 12 г.пр.н.е.е документирана появата на звезда, движеща се в продължение на няколко дни от север на юг от китайския астроном Ма Туан Лин. Това подкрепя теорията за Халеевата комета, която се движи подобно на описаната в Библията Витлеемска звезда. Друг е въпроса как се е спряла, за да посочи на мъдреците точното място, където се е родил Христос?
Най-ранните летописи за появата на кометата са на династията Хан, датиращи от 240 г.пр.н.е, където се описва обект в небето, приличащ на ярка звезда. През средновековието, италианският художник Джото изобразява звездата като комета в картината си "Поклонение на влъхвите". Неслучайно и първият космически апарат, изпратен за изследване на Халеевата комета от Европейската космическа агенция, носи името на художника.
♦ Друга теория се фокусира върху съвпадение на местоположението на няколко небесни тела, от гледна точка на Земята. Това явление не би могло да се нарече звезда и не би направило впечатление на обикновените хора. Само астролозите и мъдреците по онова време биха забелязали такова нареждане на космическите обекти и биха го свързали с различни знамения и пророчества. Твърдението се подкрепя и от библейските текстове, където се казва, че дошлите от изток мъдреци са забелязали "звезда" и затова идват в Ерусалим, за да уведомят цар Ирод, който до тогава явно не е бил забелязал нищо странно в небето. Напротив, даже се учудил на тази новина, както и неговите приближени.
Повече от десетилетие тази теория е занимавала професора по космология и теоретична астрофизика Грант Матюс от щатският университет Нотр Дам в Индиана. Той е установил такова съвпадение на Сатурн, Юпитер, Луната и Слънцето през 6 г.пр.н.е. в съзвездието Овен. Освен това, точката на пролетното равноденствие е била във същото съзвездие. В древността по време на изравняването на деня с нощта много народи са отбелязвали в календара си новата година или идването на пролетта като символ на нов житейски цикъл. От своя страна Сатурн, според римляните, е бил богът на плодородието и даряването с нов живот. Всички тези детайли подкрепяли проф. Грант Матюс в теорията. Той смятал, че астролозите виждали в това явление предвестие за раждането на голям владетел. Освен това, той установил, че такова космическо събитие ще бъде възможно в абсолютно същата конфигурация едва след 500 000 години.
♦ Има и друг научен аргумент за библейското събитие, а това е избухването на съвсем нова звезда. За първи път тази теория е допусната от Джироламо Кардоано, известен философ, лекар, астролог и математик, живял през XVI век. Според него Витлеемската звезда е нова звезда в съзвездието Орион, която се е появила през 5 г.пр.н.е. В китайски и корейски древни хроники също се описва подобна нова ярка звезда, която се е наблюдавала през същата година в съзвездието Козирог. Тази нова звезда можела да се види в продължение от 70 дни малко преди да изгрее слънцето от изток. Тази теория била отхвърлена от проф. Грант Матюс, тъй като при нея очевидно липсва движение на небесното тяло, за разлика от описаното в Библията.
От научна гледна точка, няма как да твърдим, че Витлеемската звезда наистина е съществувала. Всичко остава в сферата на хипотезите. Църквата смята и до днес, че тя е била чудо, божествен знак, известяващ, раждането на Спасителя.
