Меркурий

Меркурий е планета от Слънчевата система, която е най-близка до Слънцето и е с най-висока температура. Тя прави една обиколка около звездата за приблизително 87 земни денонощия, което означава, че една година там се равнява на около 3 наши месеца. Оста на планетата е с много малък наклон – най-малкия в сравнение с всички останали планети от Слънчевата система. Освен това, нейната орбита е с най-голям ексцентрицитет. Денят и нощта са дълги, понеже небесното тяло прави само 1.5 завъртания за една обиколка около Слънцето. Ако погледнем Меркурий от Земята, ще забележим че тя е един ярък обект, който въпреки това се наблюдава трудно заради прекалената му близост до Слънцето. Най-лесно може да се види при слънчево затъмнение. Обикновено наблюдаването на планетата се извършва за кратко преди изгрев или след залез. Най-добре се вижда в тропическите ширини, защото там Слънцето се спуска и издига стръмно към хоризонта.

За планетата не се знае много, защото наблюдението ѝ е трудно осъществимо. Вижда се само един светъл полумесец и нищо повече. Пращани са космически апарати, които са направили снимки и от тях учените са получили повече информация.

Меркурий прилича на Луната по своите физически характеристики. По повърхността ѝ е пълно с кратери и големи гладки равнини. Атмосферата почти отсъства. Планетата няма спътници. Ядрото е съставено от желязо, което образува магнитно поле. То е много по-малко от земното (около 1%). Плътността на Меркурий е висока вследствие от големия размер на ядрото. Заради близостта си до Слънцето температурата на повърхността достига до 430 градуса по Целзий, но в кратерите около полюсите тя може да спадне и до -180 градуса.

Шумерите са наричали планетата с името „Уби-идим-гуд-уд“. Те са я наблюдавали 3000 г.пр.н.е. Вавилонците са я наричали „гу-ад“ и „гу-ту“. Древните гърци са мислели, че става въпрос за две небесни тела, които се появяват на небето сутрин и вечер. Кръстили ги Аполон и Хермес. Питагор пръв разбира, че всъщност става въпрос за едно и също нещо. Името „Меркурий“ идва от римляните, които нарекли планетата на своя еквивалент на Хермес.

Строеж на планетата

Меркурий прилича на Земята по своя строеж, защото е със скално тяло. Радиусът на планетата е екваториален и е с размер 2439,7 километра. Това е най-малката планета в Слънчевата система, по-малка е дори от спътниците Титан и Ганимед. Масата на небесното тяло е съставна от 30% силикати и 70% метали. Средната плътност е на второ място в Слънчевата система след тази на Земята – 5427 kg/m³.

Басейнът Калорис е най-големия кратер на Меркурий. Той е с диаметър 1350 километра. Заради изстиването и свиването на желязното ядро върху повърхността на планетата са се образували много стръмни скални откоси, които са дълги стотици километри. Равнините на Меркурий са много и заемат по-голямата част от пространството. Образували са се след сблъсъци на небесното тяло с метеорити от потоците лава, които са се появили непосредствено след това.

Атмосфера

Атмосферата на Меркурий е много разредена и е съставена предимно от атомен кислород, натрий и калий. Тя се заменя непрестанно, защото част от нея отива в междупланетното пространство, но постоянно идват нови частици, които се прихващат от магнитното поле на планетата и идват от слънчевия вятър. Освен това, атмосферата се обогатява и от сблъсъците на микрометеорити, вътрешни газове и изпарение на леда в кратерите около полюсите.

Магнитосфера

Магнитосферата на Меркурий е силно изразена въпреки бавното въртене на планетата. Магнитното поле е приблизително равно на 1% от земното и най-вероятно се образува от циркулацията на разтопени материали в ядрото. Смята се, че желязното ядро не е в разтопено състояние, а циркулацията става от други елементи като сяра. Има и теория, според която магнитното поле на Меркурий непрекъснато намалява, защото е резултат от предишно намагнетизиране, когато ядрото е било разтопено.

Въртене и орбита

Меркурий е с ексцентрична орбита, като разстоянието до Слънцето варира между 46 и 70 млн. километра. Тази аномалия е била необяснима докато не се появява „теория на относителността“ на Айнщайн. Планетата винаги е обърната към Земята с една и съща страна при най-близкия си подход, което е било причина да се вярва, че тя винаги е с една и съща страна към Слънцето, а това не е така. Скоростта, с която Меркурий се движи около звездата е 48 километра в секунда.

Митология

Според древноримската митология бог Меркурий е пратеник на боговете. Той е син на Юпитер и Мая, покровител е на бегачите, търговците, приходите и крадците. Неговият гръцки еквивалент е бог Хермес.