Морфин

Какво представлява морфинът?

Морфинът е първият в света алкалоид, извлечен от растение с латинското наименование Paraver somniferum, известно още като сънотворен мак. То е от семейство Papaveraceae (Макови) и за негова родина се смята Централна Азия. В нашата страна навлиза в началото на XIX век под влияние на Османската империя, където е отглеждан. Тогава се използва преди всичко като маслодайно растение, защото съдържа в семената си около 50% масло. Наричат го "афион". Освен това, намира приложение за добив на суровини необходими за направата на упойващи лекарства. Млечният сок, съдържащ се в зелената чашка на растението, е суров опиум. Той се извлича като се разрязват хоризонтално чашките и под влиянието на въздуха бялото "мляко" добива кафяв цвят и засъхва. В него се съдържат над 25 алкалоида, сред които е и морфина.

Днес се продава в аптеките в течно състояние под формата на ампули. Също така, морфинът се влага и в различни лекарства и лепенки. Използва се като силно болкоуспокояващо при онкологични заболявания. Поради наркотичното си действие и пораждаща склонност към пристрастяване, лекарствата съдържащи морфин са ограничени за продажба само по лекарско предписание. 

Как са използвали опиумния мак в древността?

Най-древният артефакт, доказващ наличието и познаването на свойствата на опиумния мак, датира от преди 3000 г.пр.е. Това е бяла керамична плочка с надпис от цивилизацията на шумерите. Открита е при археологически проучвания и разкопки в свещения град на шумерите Нипур. Те са наричали сънотворния мак "растение на щастието" (hul gil). Подобни идеограми са открити и върху някои шумерски таблици. Неслучайно богинята Нидаба е изобразявана с макове върху раменете.

Опиумът е бил известен и на древните асирийци. Доказателства за това са открити и описани от Реджиналд К.Томпсън, британски археолог. Намерени са асирийски плочи, върху които се разчита надписа: "Arat Pa Pa". Според учения, тези артефакти датират от преди 650 г.пр.н.е и обозначават наименованието на белия сок от мак. Той свързва надписите с латинското наименование на растението "papaver". През 2025 г.пр.н.е. вавилонците превземат шумерите, вследствие на което разпространението на растението и лечебните му свойства достигат пределите на Египет и Персия.

В древногръцката митология някои от боговете са изобразявани с макове в ръцете - Тетанос (смърт), Хипнос (сън), Никс (нощ). Неслучайно в древна Елада опиумния мак е рисуван върху надгробните плочи като символ на вечния сън. Деметра, гръцката богиня на плодородието, е изобразявана с узрели макове и житни класове. Спартанците са яли глави от растението, за да добият нечувствителност към болката. Известните древногръцки лекари Гален, Диоскорид и Хипократ са били наясно с болкоуспокояващите качества на мака. По-късно римляните също са използвали опиума. Смята се, че са го давали в големи количества, за да причинят смърт чрез отравяне. За да бъде отстранен като престолонаследник, така бил отровен Британик, син на Клавдий. Благодарение на отровата, Агрипина качила на трона своя син Нерон.

Славата на опиума и неговата сила се разпространила сред народите. Растението станало силно търсено и желано. Благодарение на търговците и "пътя на коприната", макът достигал до Индия и Китай. Индийските лекари се научили да дозират опиума. Те лекували чрез него различни болести, дори ухапване от скорпион. Индийците употребявали растението и за удоволствие. Добавяли го в чая и виното си.

Кой открива морфина?

През 1803г. младият немски стажант Фридрих Вилхем Сертюрнер правил опити да изолира от чистия опиум негов сънотворен алкалоид. След като полял опиума с амоняк, установил че в течността са се оформили бели кристали. Първо дал от тези кристалчета на кучето си, в резултат на което то заспало. Последвали много експерименти, най-вече върху него. Твърди се, че младият учен правил опити и с деца. Едно от проучванията си провел с трима свои приятели. Първо те взели по половин кристалче, почувствали се щастливи и затоплени. Втората половинка от бялото вещество, което погълнали, им подействала зашеметяващо и сънливо. Третата доза, която поели ги приспала дълбоко, а след това предизвикала повръщане.

Младият фармацевт нарекъл своето откритие морфий, на древногръцкия бог на съня Морфей. Първоначално през 1806 г, изследванията му са публикувани в научно списание. Минават години, докато бъдат приети и оценени. През 1920 г, лекарството придобива името морфин и започва да се предлага от фармацевтичните компании като болкоуспокояващо и за лечение на алкохолно зависими пациенти.

Как влияе морфинът на организма?

Морфинът е наркотично вещество. Продължителният му прием води до пристрастяване. Големите дози действат сънотворно, но могат и да предизвикат и смърт. Освен това, морфинът влияе на дишането, като го забавя. Действа болкоуспокояващо, но и еуфорично.Това чувство е измамно, защото след преминаването на действието на морфина (около 8 часа), човек усеща болка, безсилие и депресия. Морфинът предизвиква повръщане, световъртеж, запек, сухота в гърлото, понижаване на кръвното налягане, алергия и др.

Любопитно

• Известната напитка Кока-Кола първоначално е била създадена като лекарство за пристрастените към морфин. Нейният създател д-р Джон Пембъртън също е бил пристрастен към опиума. Той твърдял, че напитката лекува нервно разстройство, връща мъжката потентност и замества нуждите на организма от морфин. Това всъщност не е учудващо, защото в първоначалната версия на напитката (1986 г) е имало настойка от листата на кока и извлек от семена на кола.
• Зигмунд Фройд твърдял, че кокаинът е напълно безопасен. С него той лекувал зависимостта от морфин на своя приятел Флой Флайшъл, в резултат на което пациента му починал от кокаинова зависимост.
• Смятало се, че хероина също лекува пристрастените към морфин. Диацетилморфина (хероина) е бил синтезиран от морфин в Германия през 1874 г. Много по-късно през 1898 г, компанията "Байер" го пуска в продажба като средство за лечение на болки и кашлица, както и като безопасен заместител на морфина. Единствената нежелана реакция, която била посочена, бил запекът.
• Хероинът е забранен в Германия едва през 1971 г.
• В герба на Македония (Северна Македония) са изобразени макови чашки. Това е неслучайно, защото по време на Османското робство, на нейната територията, макът се е отглеждал като маслодайна култура.