Клисурски манастир

Райско кътче сред живописната природа.
  • Клисурски манастир
  • Клисурски манастир
  • Клисурски манастир
  • Клисурски манастир
  • Клисурски манастир

Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ се намира в Северозападна България (подножието на връх Тодорини Кукли) до село Бързия, между градовете Вършец и Берковица. Някои го наричат „духовната перла на Северозападна България. Той принадлежи към Видинската епархия и е действащ православен девически манастир. Построен е през XIII век. Много пъти е бил разрушаван и възстановяван, за последно през XIX век.

Манастирът е със статут на отделно селище. Разположен е в западната част на Стара планина, на 9 километра от град Берковица и на 85 километра от София. Намира се на надморска височина от 500 метра. В близост до него се намира река Врещица. Той е четвърти по големина в страната ни и на 11 май се празнува неговият храмов празник. В манастира са включени стопански и жилищни постройки, две църкви и ферма.

Главната църква е трикорабна с един купол. Има открит притвор с високи камбанарии. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков. Иконите са изрисувани от Никола Образописов.

Малкият храм „Свети Никола“ е построен преди няколко години.

В манастира се съхраняват мощи на светци, стари книги, икони, различни реликви и т.н.

Смята се, че в аязмото, намиращо се в манастирския двор, водата е лековита. Тя извира от връх Тодорини кукли и е кристално чиста. Наричат я „живата вода“, заради гореспоменатото поверие. Има много ниска радиоактивност и минимално съдържание на минерали. Може да се пие профилактично. С нейна помощ организма се прочиства и освежава. Някои хора вярват, че водата може да изцели душевни и физически недъзи, но за да стане това, болните трябва истински да вярват в Бога.

Йордан Радичков пише, че напускането на Клисурския манастир винаги кара човек да изпитва носталгия към райското кътче, което изоставя.

Дора Габе разказва, че не знае на какво да се спре първо, когато си спомня за Вършец. Дали това да е чудотворния извор с жива вода или тъмносинята верига от планини със звезди над тях?

История

Първоначално манастирът е основан през 1240г. по време на Втората българска държава при Иван Асен II. В началото е наричан Врещицки манастир, заради близката до него река. Опожаряван е и е разрушаван многократно, след което е бил издиган наново.

Изгорен е от турците през XV век и дълго време бил необитаем. През XVII век в него се заселват монаси, които идват от друг, също разрушен манастир. Те смятат да го изградят отново и да живеят в него, но заради бунтовете в Северозападна България покрай Чипровското въстание през 1688г, плановете им се объркват. Въстаниците са разгромени и решават да се скрият в манастира. Турците тръгнали след тях, бунтовниците се принудили да се скрият в планината, а монасите останали на поста си. Те станали изкупителни жертви, като били изгорени и избити, понеже отказали да предадат въстаниците. Има поверие, според което на мястото на кладата им се появил целебен извор.

Клисурският манастир е възстановен отново през 1742г. с помощта на дарения от местните жители. Въпреки това, след 40 години отново е разрушен, но жителите и монаси пак го издигнали.

През 1862г. Клисурският манастир е нападнат и разграбен от башибозука на паша Юсуф бей. Тогава са убити повече от 120 души, а самия манастир е сринат до основи. Случилото се е точно на датата, когато е бил празника на Кирил и Методий. Посечени са както мъже и жени, така и деца. Монасите са изгорени живи в руините на манастира.

През 1867г. светата обител е възстановена и осветена. След Априлското въстание, турците опитали нова атака, но тогава тя била възпрепятствана от местните жители, които защитили с оръжие духовната си крепост.

Александър Дамянов реконструира Клисурския манастир по време на Възраждането. Той построява магерницата през 1869г, а малко по-късно и параклиса „Свети Никова“. Аязмото също е негово дело. Църквата „Свети равноапостоли Кирил и Методий“ е построена в периода 1887 – 1890г.

През 1936г. манастирът и църквата са реставрирани от самоковски майстори и придобиват вида, който имат днес. Иконостасът е изработен от същите хора, а стенописите са зографисани от Георги Богданов и Господин Желязков.

До 2008г. в Клисурския манастир живеят мъже, като последен игумен е Архимандрит Антим. След това в него се заселват няколко жени, на които игуменка е монахиня Таисия.

Манастирът е едно от най-важните средища , в които са се развили българските книжнина и просвета. Той е спомогнал за утвърждаването на християнството в България.

Легенди

Има различни легенди за връх Тодорини кукли. Всички те са свързани с момиче на име Тодора и разказват за трите кукли. Една от тях гласи, че девойката обещала да се омъжи за онзи младеж, който успее да се изкачи при чуките през нощта и да остави белег. Никой не посмял да го направи и тогава самата Тодора се качила и забила хурката си. Когато тръгнала да се изправя, хурката я дръпнала надолу и тя умряла от уплахата.

Според друга легенда, Тодора и нейният любим Никола решили да се оженят в Клисурския манастир. Всичко щяло да стане тайно, за да не разбере баща и, който бил против сватбата. Той научил за намеренията им, тръгнал с потерята към тях. Намерил ги и убил Никола. След като Тодора видяла всичко това, заплакала и украсила куклите (скалите) с чеиза си.

Има легенда и за живата вода, която гласи, че Димитър Лучков (50 годишен) паднал от едно много високо дърво. Останал прикован на леглото. Близките му се опитали да го излекуват, като всяка нощ го носили до топлия извор, намиращ се близо до селото. Историята за чудодейната вода се разчула и много хора започнали да прииждат към нея. Врачанинът Христо Савов (бащата на Христо Ботев) също се излекувал след двадесет бани в извора. Той поставил икона на него, за да може всеки да благодари на Господ за изцелението си.


От: 02.09.2014     Видяно: 4 123 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: