Аспартам

Повечето хора купуват продукти, на чиито етикети с големи букви е написано "без захар". Някои от потребителите са диабетици, други имат наднормено тегло, а трети избягват захарта в стремежа си да живеят по-здравословно. Тук ще разгледаме най-масовият заместител на захарта, който се влага в храните - аспартам (Е 951).

Веществото аспартам и неговата история

Аспартамът е нисковъглехидратна хранителна добавка, обозначена с международния код Е 951. Научното му химическо наименование е N-(L-α-аспартил)-L-фенилаланин-1-метил естер. В България всички производители на храни, съдържащи веществото, трябва да упоменат на етикета, че продукта "Съдържа източник на фенилаланин". За направата на подсладителя са използвани бектериите E.coli. Те са генномодифицирани и са в основата за получаването на ензима аспартаза, който от своя страна е нужен за производството на аспарагинова киселина (аспартат).

Аспартамът се характеризира с ниска калоричност - 1 гр съдържа 4 kcal, но от друга страна е 200% по-сладък от захарта, което го прави много икономичен за използване. Днес ще го открием в дъвки, сокове, бонбони, лекарства, диетични храни и др.

Джеймс Шлатър открива аспартама през 1965 г, опитвайки са да създаде нов медикамент против язва. Фармацевтичната компания - G.D. Searle, за която работи, насочва усилията си да получи разрешение за използването на веществото в производството на храни и напитки.  Множеството лабораторни тестове, обаче, показват негативни резултати. Допуска се възможността аспартамът да действа върху мозъчните тъкани и да предизвиква рак. Въпреки тези резултати, през 1982 г се разрешава влагането му в сухи храни, а само година по-късно вече и в производството на напитки. Националната асоциация на производителите на газирани напитки в САЩ се обявява против това, уповавайки се на изследвания, които показват, че веществото е нестабилно в течно състояние. През 1993 г отпадат всички забрани за използването на подсладителя в производството и се въвеждат стандарти за употребата му.

В годините на прехода у нас масово навлязоха разтворимите сокове. В много гаражи незаконно се произвеждаха газирани напитки, съдържащи евтиния подсладител. Потребителите купуваха тези напитки, съблазнени от ниската цена. За съжаление нищо не се е променило към днешна дата, единствено, че всичко вече е съобразено със стандартите на Европейския съюз за безопасност на храните.

Как приема на аспартам влияе на организма?

По този важен въпрос, за съжаление няма еднозначно мнение. От една страна, официално Европейския съюз и САЩ твърдят, че няма безспорни доказателства, които да сочат, че употребата на аспартам има странични ефекти върху организма. На другия полюс са неправителствените организации, създадени от учени, които са на мнение, че ежедневния прием на веществото води до рак на мозъка и лимфома. Различните становища по въпроса се дължат на факта, че все още науката не е открила напълно всички причини, водещи до появата на карциноми. Освен това в световен мащаб големите корпорации инвестират в така наречената "частна наука", която изцяло обслужва техните икономически интереси.

Известно е, че в организма веществото се разгражда на три основни съставки: метанол, аспартат и фенилаланин.

• Метанол

Метанолът, който заема 10% от съдържанието на аспартама, при нагряване се разпада на токсичните формалдехид и мравчена киселина. Някои от учените смятат, че в минимална доза те са безопасни. Също така се обосновават с факта, че това са естествени вещества, които се срещат и в природата. Етанолът в алкохола блокира разпадането на метанола до формалдехид. Това важи и за срещаните в природата натурални храни. Метанолът в аспартама обаче е свободен и няма тази защита. Истината е, че продължителното и ежедневно приемане на напитки, съдържащи аспартам, води до преминаване на допустимата границата на количеството токсични вещества в кръвта, което може да предизвика хронично натравяне. Група учени в Испания, доказват, че метаболитните процеси на метанола водят до свързване на формалдехида с протеини на ДНК и водят до увреждане на зрението, мозъка, черния дроб и бъбреците.

• Фенилаланин

Известно е, че почти 50% от аспартама се преобразува във фенилаланин. Фенилаланина представлява аминокиселина, която участва в производството на белтъчините в тялото. Действието ѝ е антидепресивно и стимулиращо мозъка. Използва се като естествен заместител на амфетамините и кокаина при наркозависими. Има хора, които са генетично обременени с неусвояването ѝ. Това състояние е опасно, тъй като може да доведе до натрупването ѝ в организма. За всички останали хора е важно количеството фенилаланин, което влиза в кръвта. Учените са на мнение, че прекомерната употреба на аспартам може да доведе до критичен пик на нивото на аминокиселината в мозъчните клетки. Високите нива на фенилаланин са противопоказни за бременни, хора страдащи от високо кръвно налягане и психоза. Прекалената стимулация на мозъка може да доведе до еднокринни проблеми. Разбира се, има учени, които смятат точно обратното. За нас остава единствено да бъдем по-предпазливи в употребата на аспартам и да го ограничим до минимум.

• Аспартат (аспарагинова киселина)

Другото вещество, което е резултат от разпадането на аспартама в организма, е натуралната аминокиселина аспартат. Тя заема около 40% от съставките на подсладителя. Притеснителното при нея е бързото ѝ усвояване от организма, в резултат на което се освобождава голямо количество в кръвта. Аспартатът спада към определени клас вещества, действащи като екситоксини. Тези вещества са пагубни за нервната система. Проведени са опити върху животни, доказващи че голямото количество аспартат води до умирането на неврони в мозъчната тъкан. Излишното количество от аспарагинова киселина атакува нервните клетки чрез голямо количество калций, като ги уврежда или направо унищожава.Този процес може да отключи болести като Алцхаймер, деменция, множествена склероза.

Повече от 100 страни по света са разрешили влагането на аспартам в храните. Има и такива, които са се опитали да го забранят - Хавай, Индонезия, Филипините и Ню Мексико. Факт е, че от създаването си до днес, този изкуствен подсладител е в центъра на много дебати и спорове. Действието му върху човешкия организъм не е за подценяване. Масовият потребител вярва, че щом аспартамът е одобрен за безопасен от световните агенции, значи това е така. Историята ни дава доста подобни примери, за които в последствие се установява точно обратното. Готови ли сте да поемете този риск?