Пчелен мед

Малко история

Пчелният мед е дар на природата, познат още от древността. През 1921г в пещерата Паука (Валенсия - Испания) е намерена рисунка, изобразяваща човек с кош в ръка, изкачващ се по стълба и събиращ мед от пукнатините на скалите, където гнездят диви пчели. Предполага се, че скалната рисунка датира отпреди 12 000 години. В този и други райони по света тази практика съществува и до днес.

Преди повече от 6 000г египтяните са произвеждали мед, вече от опитомени пчели. Те са почитали изключително пчелите. За това свидетелстват гробници на фараони, върху които са изрисувани насекомите. Египтяните са знаели за лечебната сила на меда и са я използвали. Намерени са папируси и документи доказващи това. Освен това всички древни народи са използвали меда за балсамиране.

Медът е споменаван многократно в Библията, а в Корана има цяла глава посветена на него, където е описан като здравословна и питателна храна.

Първите научни данни, описващи пчелата и нейните продукти, са дело на Аристотел. Той препоръчвал меда и клея (прополиса) като лечебно средство.

Видове мед

Тук ще се спрем на едни от най-често срещаните видове мед. Те са само малка част от богатото разнообразие, с което природата ни дарява безвъзмездно.

Акациев мед

Медът от акация е ароматен, прозрачен и със светъл цвят. Вкуса му е лек и е подходящ за деца поради ниското съдържание на полени. Характерно за него е, че се озахарява най-бавно в сравнение с другите видове мед. Процесът може да отнеме 1-2 години. В малки количества е подходящ за диабетици, защото е с по-нисък гликемичен индекс от останалите. Препоръчва се при лечение на бъбречни проблеми, заболявания на стомаха и черния дроб.

Липов мед

Ще го разпознаете по приятния аромат на липа и светло-жълтия цвят. Той кристализира бързо. Ценен е като един от най-качествените видове мед. Прилага се при различни простудни заболявания, защото има отхрачващо действие. Освен това се използва при лечението на гнойни рани и изгаряния. Действа леко диуретично.

Билков мед (Букет)

Билковият мед се добива от цъфтящи по едно и също време растения. Именно затова аромата му е приятен, а вкуса наситен. В зависимост от билките, които преобладават по време на събирането, цвета, вкуса и аромата му могат да варират. Той се използва като имунно-стимулиращо средство на организма. Подобрява храносмилателната система, бъбреците и жлъчката.

Магарешки бодил

Висококачествен мед с деликатен вкус. Действа антиоксидантно, подобрява състоянието на кръвоносната система и сърцето. Също така подсилва потентността, влияе добре на пикочните пътища и простата. Не напразно магарешкият бодил е наричан естествен афодизиак. Това растение има наличие на веществото силимарин. Известно за него е, че предпазва клетките на черния дроб и спомага за тяхната регенерация. Именно затова този мед е подходящ за хепатитно болни и хора, борещи се със зависимост от алкохол и наркотични вещества. 

Мед от слънчоглед

Нашата страна е богата на обширни слънчогледови полета. Ето защо този мед е един от най-често срещаните на пазара. Характеризира се със златисто-жълт цвят, неопределен аромат и дребнозърнести кристали. Използва се профилактично и лечебно при бронхити и смущения в храносмилателната система.

Горски мед

Той се добива от нектара на диворастящи растения - ягода, глог, къпина, клен, върба, боровинки и др. Действа противовъзпалително и повишава имунитета на организма. Има благотворно влияние върху дихателните пътища и сърцето.

Манов мед

Мановият мед значително се отличава от другите видове, защото не е нектарен. Пчелите събират малките капчици по пъпките, които отделят някои дървесни растения или т.н мана. От там идва и наименованието на меда. Маната може да бъде от животински или растителен произход.

Растителния източник се набавя от сладките секрети и сокове, които се отделят по пъпките и листата на растенията. Те се появяват под формата на капчици и се образуват при резки смени на температурата на въздуха. Пчелите ги събират, в случай на липса на цъфтящи растения. Обикновено използват един и същ дървесен вид. Това може да са иглолистни или широколистни дървета.

Животинският източник на мана са екстременти от листни въшки, гъсеници и различни насекоми. Освен това меда може да се събира и от биомасата на "озахарени" и вече умрели екземпляри. Състава на такъв манов мед е богат на повече протеини, минерални соли и аминокиселини.

Характерно за мановия мед е, че той има тъмен до черен цвят, озахарява се много трудно и има ниска трайност. Лесно поема влага от околната среда, в резултата на което може да добие кисел вкус. В процентно съдържание, захарите заемат значително количество от състава му, затова той е изключително калоричен, гъст, лепкав и почти водонеразтворим. Мановия мед е ценен заради високите стойности на калий. Съдържа желязо, магнезий, фосфор, цинк, манган, калций, йод. Подходящ е за подсилване на имунитета, анемия, запек и др. Не е противопоказен за диабетици, тъй като захарите в него се разграждат по-бавно в сравнение с бялата рафинирана захар. Това води до ускоряване на метаболитните процеси в организма и бори успешно затлъстяването. Въпреки всичко, не бива да се прекалява с консумацията на манов мед, защото в такъв случай може да има неблагоприятно влияние върху здравето.

Боров мед

Боровия мед е вид манов мед, тъй като се събира не от нектар, а от цветния прашец и мана, отделяща се от игличките на дървото. Характеризира се със сравнително по-тъмен цвят, аромат на смола. дребнозърнеста кристализация и приятен вкус. Съдържа витамин C, етерични и смолисти вещества. Използва се при бронхити, грипни заболявания, ангина, стомашни и кожни болести и др. Има противовъзпалително и аналгетично действие.

Мед от лавандула

Лавандуловия мед е е с приятен аромат и златисто жълт цвят. Кристализацията му е бавно на дребни, фини зрънца. В състава му влизат етерично масло и танинови вещества. Този мед се препоръчва при главоболие, безсъние, неврологични проблеми, стомашно-чревни колики и менструални болки. Действа противомикробно.

Други пчелни продукти

Цветен прашец

Цветният прашец - това е храната на търтеите и обикновените пчели работнички. Също така той се използва за производството на пчелно млечице, восък и за отглеждането на личинки. За една година пчелите изразходват количество от около 20 - 30 кг цветен прашец. Неговият недостиг би бил пагубен за кошера.

Този продукт пчелите добиват от тичинките на цъфтящите растения, обработват го със собствени секрети и нектар и го натрупват по килийките на восъчните пити. Той представлява мънички зрънца, които са недолувими за човешкото зрение. Всъщност те са мъжките полови клетки, взети от всяко растение. Перга е другото наименование на концентрирания пчелен прашец.

Оказва се, че цветния пращец е уникален със своите качествени показатели и лечебни свойства. Това се дължи на богатството му от въглехидрати, липиди, витамини, белтъчини, минерални вещества, незаменими аминокиселини, ензими и растителни хормони. Последните оказват голямо влияние на жлезите с вътрешна секреция в организма на човека.

Съдържанието на витамини в цветния прашец е забележително - А, C, E, P, H, витамини от група B и др. Можем да отбележим витамин P, чието количество е достатъчно, за да предпази организма от инсулт и сърдечни болести. Това е така, поради взаимодействието му с витамин C, което допринася за подобряването на кръвоносните съдове. 

Ензимите, съдържащи се в цветния прашец, са над 50. Те са движещата сила на всички процеси в организма на човека. Подобаващо внимание трябва да се обърне и на състава от минерални вещества - магнезий, желязо, фосфор, калций, калий, силиций и др. 

Консумацията на цветен прашец се отразява добре върху чревната флора, стимулира кръвоносната система и чернодробната функция. Освен това, е незаменим при нервни болести, физическо изтощение, анемия, ендокринни проблеми и др.

Обичайната дневна доза е 20 гр за възрастни, 5 - 10 гр за деца от 3-5 години, 6 - 12 гр за деца от 6 до 12 години. За ориентир - 1 суп. л. е равна на 15 гр. пчелен прашец. Той лесно може да се приема с кисело мляко - 1 суп.л. се разтваря в 3 суп.л кисело мляко. Сместа престоява една нощ. След това се приема 3 часа след хранене или 1 час преди хранене.

Пчелен клей (прополис)

Прополиса е вещество със консистенция подобна на смола. Пчелите работнички го произвеждат и използват, за да гарантират на кошера безупречна чистота и да го защитят от неприятели. При попадане на нежелан гост в жилището им, те го ужилват и убиват. Много често се случва да не могат да го изхвърлят навън, затова го обвиват с прополис. Така предотвратяват разлагането на трупа, балсамирайки го. Това е възможно, тъй като пчелният клей притежава антибактериални, антимикробни и противогъбични свойства. Чрез прополиса пчелите дезинфектират кошера, запълват пукнатините на килийките си и стабилизират питата. Правейки това, те не допускат влизането на бактерии, микроби и други патогенни организми в жилището си.

Прополиса е богат на микроелементи подобно на цветния прашец. Същите минерални вещества се откриват и в него, но в по-големи количества. Пример за това са мангана и цинка. В състава му влизат и следните витамини - B1, B2, B6, А, E, C.

Едно от най-ценните качества на пчелния клей е антибиотичното му действие. Ето защо той:

• подобрява имунитета;
• действа антивирусно и противомикробно;
• използва се за лечение на стомашни болести;
• прилага се при възпаления на устната кухина;
• използва се при кожни заболявания;

Някои от приложенията на прополиса може да са:  срещу акне и пъпки по лицето (като маска), върху циреи по кожата (като се поставя лепенка, която се маха след около 12 часа), също при болни венци ( като се смачква и се налага върху тях за една нощ).

Пчелно млечице

Представлява секрет, който пчелите сами произвеждат. Този продукт е от жизнено важно значение за пчелното семейство. С него се хранят обикновените пчели и търтеите през първите 3 дни от съществуването си. За пчелата майка пчелното млечице е основна храна. Тя се храни с него до края на жизнения си път. Състава му се различава от този на пчелното млечице, което е достъпно за другите обитатели. Нейната храна е по-богата на биоптерин, неоптерин и пантотенова киселина. Пчелите кърмачки доставят и снабдяват тази храна за всички. Те са млади пчели, чиято възраст е от 6 до 14 дни. След този период от своето съзряване те губят тази способност. Неслучайно това се оказва изключително полезна суровина за изграждането и съществуването на кошера. В състава ѝ влизат въглехидрати, белтъчини, мазнини, аминокиселини, витамини, хормоноподобни вещества, макро, микроелементи и др. Всичко това съдейства за интензивна обмяна на веществата и съответно много бързото развитие на пчелата от личинка до възрастен организъм. За пчелата майка са нужни 16 дни, а за пчелите работнички 21 дни.

Ето с какво е полезно за човека:

• подпомага обмяната на веществата;
• понижава нивото на глюкозата в кръвта;
• подобрява нервната система;
• стимулира кръвообращението и дейността на сърцето;
• засилва имунитета;
• регулира жлезите с вътрешна секреция;
• влияе на артериалното кръвно налягане, като го нормализира;
• неутрализира свободните радикали в организма;

Приема на пчелно млечице става под езика, като дозировката: за деца - 1 капка дневно (20-40 мг), половин час преди хранене, сутрин и на обяд, а за възрастни - 2 до 3 капки дневно (50 - 100 мг), половин час преди хранене, сутрин и на обяд. Приемът може да продължи до 2 месеца.

Пчелен восък

Пчелният восък се произвежда от жлезите на пчелите работнички. Той се намира в техните коремчета и там е в течно състояние, но при съприкосновение с въздуха става твърд. Пчелите го използват за построяване на килийките на пчелната си пита. Цвета му варира от светло до тъмно жълт, но се среща и със зеленикав и червеникав отенък, в зависимост от храната на пчелите. Той има приятен аромат на мед. Едно от ценните качества, с които се характеризира е, че е водонепропусклив. В състава му влиза: мастни киселини, естери, наситени въглеводороди, витамин А, ароматни и минерални вещества.

Добивът му получава след центрофугиране на меда. След като пчелната пита се изпразни, тя се поставя във вряща вода, в резултат на което восъка изплува на повърхността. След изстиване се втвърдява, след което се разтопява повторно и се поставя във формички.

Приложението на пчелния восък е доста застъпено в козметиката и медицината. Той влиза в състава на мехлеми и кремове, които имат омекотяващо и заздравяващо действие на кожата. Използва се при рани, екземи, различни дерматити. Освен това, навремето хората са го дъвчели при възпалени венци и зъбен камък. Използва и за инхалации, при болести на горните дихателни пътища. Действа добре при неврити, мускулни растежения, болки и лумбаго.  Тогава се прави лечение с топъл восък.

Всичко написано до тук е малка част от необятния свят на пчелите и техните дарове. Те са едни от най-важните организми на земята - до толкова, че без тях не би съществувал живота. Именно затова трябва да ги ценим и да използваме балансирано и съвестно естествените  продукти, с които ни даряват. Само тогава утре пчелите пак ще ги има!