Крепост Овеч

Защитата на средновековните ни столици.
  • Крепост Овеч
  • Крепост Овеч
  • Крепост Овеч
  • Крепост Овеч
  • Крепост Овеч
  • Крепост Овеч

Град Провадия се намира на 53 км. от град Варна. Ако минавате от там не пропускайте крепостта Овеч, която се издига над самия град. Разположена е на планинското плато "Калето". Достъпът до нея е лесен. Може да използвате няколко входа. Първият от тях е източния, със запазени каменни стъпала и до него може да стигнете с кола. Откъм града може да се изкачите на крепостта през западния вход, на който има метална спираловидна стълба. Северният вход свързва скалите със съседното плато, наречено Табиите. Там е изграден мост, дълъг 150 м. Забележителността е отворена през цялата година, като цената за посещение е символична. За съжаление крепостта все още не е включена в 100-те национални обекта на България, но със сигурност няма да останете разочаровани. Освен прекрасната гледка, която се разкрива, може да видите още кладенеца, дълбок 79 м, който е наречен "Говорещия", митрополитската църква, калугерските дупки, рицарския затвор и кулата с дяволската пътека. Има множество пещери под крепостта, които са използвани за житници. Там са се съхранявали големи запаси от храна, които са снабдявали населението във военно време. Ако искате, може да се възползвате и от услугите на екскурзовод, за да добиете по-голяма представа и яснота за обектите.

История

Крепостта е създадена от византийците, които я наричали Проватон, което означава от гръцки "Овча крепост". Построена е през IV век и функционира до началото на VII век. Няма информация за нея в историческите документи за голям период от време. Предполага се, че крепостта е разрушена и превзета от хуните, а не е изключено и още по-рано при нашествието на готите. По тези земи славяните са се населили в периода около 640 г. Българите заварили античната крепост в руини и започнали незабавно да я възстановяват. Въпреки естествената защита от скалите на платото, аспаруховите войни изграждат високи десет-метрови стени, а пътят към портата и входа е изсечен, и влизането е ставало само по подвижен мост. По времето на Аспарух крепостта е приела името Овеч, основавайки се на буквалния превод на славяните. Създадена като отбранителен център, с времето се разраства и добива голяма административна функция за държавата. В нея вече е имало и постоянно население, както и внушителна военна армия. След покръстването на българите крепостта е използвана и като епископална централа. Подобно на Царевец в Търново, непревземаемата крепост отблъсква всички военни набези от VIII до XIV век.

Причината Овеч да се развие по това време е, че край Варна българите не са имали достатъчно военен морски флот, който да може да отблъсне византийците при евентуално нападение. Крепостта е била като първа преграда пред старите български столици.

Информацията за Овеч през периода на Първата българска държава е много оскъдна. Намерени са два исторически надписа от времето на хан Омуртаг и походите му срещу маджарите и франките.

През Второто българско царство покоите на крепостта са били убежище на цар Калоян. През 1201 г. той тръгва от Овеч, за да откъсне Варна от византийците и да я направи отново българска. Там цар Калоян погребва живи ромеите и поради това е наречен от българите - Ромеоубиец.

Небезизвестният селски цар Ивайло, управлявал 1278 - 1280 г, също се свързва с крепостта Овеч. За него се твърди, че е бил областен управител на Овеч. За произхода му все още се спори -  спряган е от обикновен свинар до провинциален аристократ. Важното е, че той превзел крепостта през 1277 г. и в най-трудните времена за България обединява и повежда народа в битки срещу татарите. По-късно го провъзгласяват за цар. През 1278 г. две армии с общ брой от 15 000 души, предвождани от Мурин и Априн, били посечени от цар Ивайло. Друг византийски пълководец Михаил Глава Тархиниот се опитва да стигне до Търново и превзема няколко крепости по пътя си, но стигайки до Овеч, Ивайловите бойци го изненадват в гръб и погубват армията му. Тогава, уплашен за живота си, Михаил Глава безславно избягва по море, прибирайки се в Константинопол.

По времето на цар Иван Александър през 1366  г. в килите на Овеч са били пленени и затворени трима рицари. Те били част от армията на Амедей VI Савойски, който опитал да превземе Варна. По-късно те били пуснати срещу 2 400 перпера благодарение на патриарха на Константинопол.

Османците превземат крепостта през 1388 г. с измама. Армията на Лала Шахин, която наброявала 30 000 души, след фалшиво сключено примирие нахлува и посича българските войни. Според турски хроники отбраната на България била яростна, но турците успели да победят, въпреки претърпените огромни загуби. През този период крепостта е преименувана на "Таш Хисар" или в превод "Каменна крепост".

Населението не се било примирило. През 1409 г. синът на Иван Шишман - Фружин, повежда възстание, чийто център бил Овеч. През 1413 г. турците отново си връщат крепостта. Полско-унгарският крал Владислав III Ягело – Варненчик срива до основи Овеч през 1444 г, но претърпява загуба при Варна и турците се връщат в крепостта. Те продължили да я обитават до края на XVII в. и я изоставят. В подножието ѝ постепенно се населил и образувал град Провадия.

Легенди

Едно от преданията гласи, че кладенецът, който и до днес може да се види там, служил не само за снабдяване с вода, но и за таен изход по време на нападение. Така разказват местните хора. Преди години пуснали в него белязана патица и я видели след това на 12 километра от Овеч, в местността на Петров дол.

Има легенда и за Михаил Войн от Потука, който връщайки се от битка, съсякъл седмоглав змей. Конят му обаче едва изкачил стръмния път до крепостта и издъхнал. Михаил Войн успял да се помоли за последно в църквата и след това легнал до коня си, умрял. За да се знае и помни, на мястото издигнали стълб.

Неслучайно, гербът на крепостта Овеч е орел. Той е бил изобразен на два пръстена, златен и сребърен, намерени от археолозите при разкопки. Орелът- символ на величие и могъщество, остава да напомня за славните битки на прабългари и християни, отбраняващи и пазещи средновековните ни столици Плиска, Търново, Преслав, а крепостта мълчаливо говори за непреклонния дух на българите през вековете.


От: 02.03.2016     Видяно: 3 041 пъти     Автор: Надежда Младенова

Сподели:

Подобни публикации: