Хинап

Вкусно и лечебно растение.
  • Хинап
  • Хинап

Хинапът представлява ниско дърво или храст от семейство Зърнастецови, което достига височина до 8 метра. Известен е още като финап, китайска фурма и джиндифика. Латинското му наименование е: Zizyphus vulgaris. Познат е от 6000 години. Расте естествено в източната част на Азия, но се е приспособил и на много места около Черноморието и Средиземноморието. Заради вкусните му плодове, хинапът се отглежда и изкуствено в плантации. Смята се, че това растение може да живее до 100 години, но са открити и 300 годишни екземпляри. Още през първата година от засаждането си, хинапът започва да плододава. Той е подходящ за украса на градини и паркове, заради специфичното изкривяване на клоните, короната и ствола му. Въпреки, че растението е било отхвърляно от Запада, европейците и азиатците признават неговите доказани качества.

Листата на хинапа са яйцевидни с издължена форма. Дължината им е между 2 и 5 сантиметра, а широчината им е около 1.5 – 2 см. От основата на петурата излизат една централната жилка и още две дъговидни. Листата са с неясна периферия, а прилистниците са се видоизменили в бодли. Цветовете на хинапа са двуполови. Те са дребни с жълто-зелен цвят и се образуват в пазвите на листата на групи. Костилката достига дължина до 3 сантиметра. Плодът е червеникаво-кафяв и е с много приятен сладък или сладко-кисел вкус. Дървесината на хинапа е изключително твърда.

Плодовете хинап са много полезни за човешкото тяло. Консумацията им помага за очистването на организма от холестерин, подмладяване на клетките, премахване на шлаки, вредни метали, токсини и излишни течности. Те съдържат ценни хранителни вещества, между които белтъчини, протеини, захари, мазнини, флавоноиди, клей, пектин, яблъчна киселина, рутин, танини, сапонини и киселини. Освен това са богати на йод, фосфор, кобалт и желязо. Съдържанието на витамин C в тях също е много високо – 18 пъти повече от лимона. Освен това, те съдържат и витамините A, B2 и P. Могат да се използват както за храна, така и като лекарство при заболявания на храносмилателната и дихателната система. Хинапът регулира холестерола, подобрява силата на мускулите, увеличава енергията и понижава кръвното налягане.

От костилките могат да се извлекат вещества със седативно действие. Те се използват (когато растението е над 3 годишно) като средство срещу кожни рани и болки в корема. Листата на това растение съдържат дъбилни вещества, катехини, кумаринови вещества, уронови киселини и витамин B1. Те имат свойството да потискат сладкия и горчивия вкус в устата. След като бъдат сдъвкани, захарта започва да бъде с вкус на пясък за няколко часа. Използват се за лечение на болни от коремен тиф деца, заради свойствата си да предизвикват изпотяване и да спират треската. Помагат при зъбобол и стоматит, когато се използват за жабурене. От кората на хинапа се вари разтвор, който се използва за промивка на очите. Корените се използват за лечение на варицела и морбили. Освен това, те подобряват растежа на косата. Сърцевината на хинапа е много силен тоник за кръвта.

Хинапът се използва в китайската медицина за засилване на чернодробните функции. Той помага на болните от хепатит и цироза. Освен това, според китайците, дивите плодове от хинап могат да подобрят тена на кожата. В съвременната китайска медицина, той се използва като тонизатор за стомаха и далака. Има ползотворно действие срещу слабост, задух и емоционални нервни разстройства.

Хинапът се използва и срещу безсъние. Този плод може да се консумира постоянно, без значение дали срещу преумора, стрес или болест. Той може да предотврати различни чревни проблеми, да спре респираторен грип и да направи оздравяването по-бързо.

Растението може да се използва от всички и няма известни странични ефекти, които да предизвиква. Единствено хората, които страдат от ниско кръвно налягане, трябва да внимават с него.

Хинапът вирее най-добре в каменисти и рохкави почви, които съдържат вар. Той може да издържи на голяма горещина и топлото лято не е проблем за него.

Най-доброто време за засаждане на хинап е през пролетта или есента. Дръвчетата трябва да се засадят така, че между тях да има поне 4 метра. Засаждането става от издънка или от семена. Добре е първоначално да бъдат поставени във влажен памук, за да покълнат и след това да се засадят. От време на време трябва да се откриват, за да поемат въздух и да не мухлясат. След като вече са покълнали, се засаждат или в саксия или директно в почвата. Короните се образуват по естествен път. Хинапът не е капризен и обича по-светлите и сухи места. Освен на високи, растението издържа и на ниски температури.

Хинапът цъфти през юли месец и плододава през септември. Плодовете се консумират както сурови така и сушени. Могат да се направят на сладко или компот. От тях се прави много добра домашна ракия. Тези плодове много често се използват във фармацевтичната индустрия, заради приятния им вкус, като се цели прикриване на горчивината на някои хапчета.

Когато се избират плодове хинап, те трябва да са лъскави и червени. По тях не бива да има наранявания. Съхраняват се на сухи места. Сушеният хинап също се пази от влага и се държи на студено. До него не трябва да се допуска слънчева светлина.

От: 03.11.2014     Видяно: 30 034 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Христов

06.06.2017 - 11:54
Голям фен съм на това чудо на природата. Имам в двора си 5-6 метрово дърво с плодове като диви круши. Прекрасен плод. Консумирам го основно във вид на ракия 50-55 градуса. На 10 - тата година започна да плододава мощно 50-60 кг плод.Сега съм завъдил ново дръвче. За първата година израстна около метър.Да са живи и здрави цялята фамилия Серафимови от с. Велика край Царево. От тях съм ги купил !!

Напиши отговор на този коментар

Сефан Петков Нанев

19.04.2017 - 20:23
засадих 2броя добре се развиват

Напиши отговор на този коментар

Ангел Златаров

29.11.2016 - 12:40
Засадих вече 2броя,чакам резултата и започвам бизнеса!!!.

Напиши отговор на този коментар

Подобни публикации: