Дяволско гърло

Една необикновена и мистична пещера.
  • Дяволско гърло
  • Дяволско гърло
  • Дяволско гърло

Триградското ждрело е дълго 7 километра и представлява отвесни мраморни скали. Те ограждат течението на река „Триградска“, която влиза в „Дяволското гърло“ и излиза на разстояние 530 метра като карстов извор.

Дяволското гърло е пещера, която се намира на север от с. Триград. Тя е на 1 100 метра надморска височина и не привлича посетителите с красиви образования, но ги потапя в царството на подземния свят. Нарича се с това име, защото прилича на дяволска глава (такъв е бил предишния вход). За първи път, през 1962г, алпинистите Елена Пъдарева и Никола Корчев се опитват да проникнат в пещерата. Те стигат до Голямата зала на пропастта, но не успяват да продължат нататък, защото не са достатъчно опитни и нямат необходимата екипировка. Опитват се да продължат надолу по реката, но без успех. През 1967г. е извършено картиране от Стифан Иванов, Димитър Райчев, Маргарита Кирова и Славейко Джубров. През 1969г. А.Петкова води няколко души, които стигат до дъното. Сред тях са В.Китов и Владимир Гогов. Първата карта на пещерата е направена през 1970г. През 1971г. е изработена по-точна карта, която е с мащаб 1:200. Тя е изработена от Петър Трантеев и изобразява пещерата до първи водопад. От водопада до големия улей е направена карта от Петър Петров – Пумата. Петър Делчев картографира останалата част от улея до края. Владимир Попов свързва тези три парчета и ги премащабира в 1:5000. Публикува ги в книгата за триградското ждрело. Пещерата е благоустроена през 1977 година.

Информация за Дяволското гърло

Пещерата е пропастна. Създадена е от пропадане на земни пластове. В главната и част се намира просторна зала, в която има водопад (най-високият на Балканския полуостров). Пещерата се е образувала от река, падаща от височина 42 метра. От нея се е образувала голяма зала, наречена „Бучащата зала“, заради оглушителния грохот, който се чува в нея. Тя е широка 40м. и дълга 110м. Висока е 45м. Тя е втора по големина зала в България, след тази на Деветашката пещера, където може да се побере цялата катедрала „Васил Невски“. В пещерата няма сталактити и сталагмити, защото тя все още е много млада. Нейната възраст е 175 000 години. На нас това време може да ни изглежда много дълго, но за пещерите е сравнително кратък период.

До пещерата се стига през изкуствена галерия, която е дълга 150 метра. През нея може да се стигне до самата основа на водното течение. Има 301 стъпала, които водят до повърхността и минават покрай водопада. Гледката на кипящата вода, огромното пространство и бушуващия тътен са много впечатляващи и спират дъха. На около 400 метра от входа, подземната река изчезва в сифон-галерия. Сифонът е дълъг над 150 метра, а след него водата отново излиза на повърхността през друга пещера. Интересен е фактът, че каквото и да се пусне в реката, то не излиза от другата страна. Правени са експерименти с най-различни предмети и никой от тях не се е появил. Това разпалва любопитството на хората и ги кара да си представят какво ли не. Правени са опити с оцветители, които показват, че водата излиза от другата страна чак след час и половина. Това поражда още догадки за сложна подземна система от реки. Според местните жители, при големи валежи триградската река става много пълноводна и повлича със себе си много кубици дървен материал. Всичко влиза в пещерата, а от другата страна не излиза дори една треска. Учените смятат, че всички предмети, които пещерата е „погълнала“, са заклещени в подземните лабиринти.

Правени са опити да се разгадае мистерията, които за жалост са безуспешни и трагични. През 1970г. във водите на пещерата се гмуркат водолазите Евстати Йовчев и Сияна Люцканова. Те така и не се появяват на повърхността. След този инцидент, опитите за проучване на сифона са прекратени.

В пещерата има три релефа, които са изсечени в скалите. Първият е на дяволска глава и се намира до входа за посетители. Вторият изобразява фигура на мъж и е изсечен в камъка при Бучащата зала. Третият е на изхода, където има малко изворче, на което е издълбан олтар с фигурата на Богородица. Според поверието, ако си намислите желание, то ще се сбъдне.

Прилепи

В Дяволското гърло има 4 вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, дългопръст нощник и дългокрил прилеп. Те са защитени от закона. В България съществуват 33 вида прилепи, като се има предвид, че в Европа те са общо 35. Колонията на последния вид прилепи е най-голямата на балканите и зимува в пещерата. Там се помещават повече от 350 000 екземпляра от различните видове. Поради този факт, Дяволското гърло е едно от най-значимите убежища на прилепи в страната.

В пещерното езеро има пъстърва, която е завлечена там от реката. Тази риба е сляпа, защото живее в пълен мрак.

Туристически особености

Не случайно пещерата е включена в „Стоте национални туристически обекта на България“. Тя е в много добро състояние. Стълбищата са обезопасени и има електричество. Дължината на цялата пещера е 1км, но за туристите са предвидени 350м. Температурата в нея е 8 градуса.

Най-подходящото време за посещение на пещерата е през лятото, защото тогава входа е покрит със зеленина. Родопите също са най-гостоприемни през този период.

Легенди

Според древна тракийска легенда, Орфей отива в царството на Хадес, за да спаси Евридика, като се спуска именно през Дяволското гърло. За да я намери, той трябва да отиде в царството на мъртвите. Благодарение на лирата си, той успява да стигне до Хадес чрез красивата си песен. След това следва Хермес, докато стига изхода на подземното царство, а Евридика върви след него. Има условие, Орфей да не се обръща назад и да не я поглежда. Когато достигат изхода, певецът не чува стъпките на жена си, защото се чува много силен грохот (счита се, че става въпрос за Бучащата зала). Орфей се обръща, за да види дали не се е изгубила и се протяга към нея.

Сянката и започва да се отдалечава и музикантът остава вцепенен. Започва да плаче и след 7 дни на това място се появява извор (мястото, където е олтара с фигура на Богородица). Легендата разказва, че Орфей остава верен на съпругата си и това разгневява вакханките. Те го убиват и разкъсват тялото му. Душата му се връща в подземното царство и той отново е заедно с Евридика. От тогава остават заедно завинаги.

Загадъчната пещера винаги е давала повод за създаване на мистични представи. Траките са я смятали за портал към отвъдното и са хвърляли в нея мъртвите си войни и вождове, като са вярвали, че им осигурят вечен живот. Говори се, че в нея са жертвани и най-красивите девойки, за умилостивяване на боговете.


От: 12.08.2014     Видяно: 8 607 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: