Петра

Древен град, векове наред скрит за западния свят.
  • Петра
  • Петра

Древният град Петра се намира на територията на днешна Йордания, на 900 метра надморска височина. Изграден е в планинската долина Вади Муса и е бил столица на набатеите. Градът е бил важен търговски кръстопът към Дамаск, Бостра, Газа, Ейлат и Персийския залив. Векове наред той остава скрит за западния свят. До него се стига през тясно дефиле, а изсечените в скалите забележителности са напълно запазени. Петра е включен към списъка на ЮНЕСКО през 1985г. В превод от гръцки език, Петра означава камък.

История

Преди повече от 3000г. в града живели първите обитатели – едомците. Открити са останки от тях. Според Библията, те са наследници на Исав. Смята се, че Петра е мястото, което е описано като Села. Според легендата, Юдейският цар Амасия победил едомците и дал заповед, пленниците, които били повече от 10 000, да бъдат хвърлени от високата скала. Има предположения, че на хълма над града се намира гробницата на Аарон (брат на Мойсей).

Набатеите (днешните бедуини са техни наследници) се заселват в Петра през IV в.пр.н.е. Те са арабско племе, което живее в пещерите на града и изсича много от фасадите на сградите. Мястото е подходящо, защото е като естествено създадена крепост. Градът се снабдява с изворна вода, като за целта е изградена цяла мрежа от тръбопроводи. В местността валежите са изключително малко – около 15см. годишно. Това принудило местните жители да построят цяла система тръбопроводи в скалите и да съхраняват всяка капка вода. Благодарение на това, те отглеждали различни земеделски култури и развъждали камили. И до ден днешен по криволичещите канали в каньона тече вода.

Набатеиете били известни с честността си. Те са овчари, които много бързо се приспособяват към новия начин на живот. Превърнали се в охранители, пазещи керваните на минаващите търговци. Взимали от тях такси и градът започнал да преуспява. Превърнал се в голям и много богат търговски център, който бил споменаван от гръцките пътешественици. Пътуващите търговци от Персийския залив понасяли седмици наред тежките условия на пустинята. Когато пристигали в тесния каньон Сик, те намирали храна, вода и подслон в Петра.

През II в.пр.н.е. набатеите възвръщат своята самостотелност, след като държавите на Селевкидите и Птолемеите се разпадат. В периода от 85 до 60 г.пр.н.е, се секат монети при Аретас III Филелин, а Петра става елинистичен център.

От 9 г.пр.н.е до 40г. градът продължава да процъфтява при Аретас IV Филопатър. Сирия (римски управител) превзема набатеите през 106г. и превръща държавата им в римска провинция, наречена Арабия. Въпреки това, Петра продължава да бъде много важен център, докато през 300г. римската империя започва да губи позициите си.

Християнството навлиза в Петра през I век. През V век града се превръща във важно седалище на християнска епархия. През 131г. в него идва на посещение император Адриан, а Анастасий споменава за Астерий (епископ на Петра).

През VII век градът става владение на мюсюлманите и се появяват други, по-достъпни търговски селища от него, като например Палмира.

Днешният Петра

Петра остава скрит за света, докато през 1812г. не бива открит от Йохан Лудвиг Буркхарт (швейцарски изследовател). Той преоткрива града и го показва на западния свят. След кръстоносните походи през XII век, мястото не е посещавано от други европейци.

Буркхарт е преподавател по арабски език. Научава Корана и променя името си с арабско, за да пътува по-лесно в Близкия Изток. Когато тръгва от Сирия към Египет през 1812г, той случайно среща няколко араби, които му споменават за антики, намиращи се в долината Вади Муса. Буркхарт тръгва заедно с тях, преоблечен като арабин. Те го водят до стена с дълбок и тесен проход. След това пред тях се разкрива невероятна гледка – много красива изсечена фасада в скалите. Това е главната улица на древният град Петра.

Заради недостъпното си място, Петра остава скрит от света толкова време. До него може да се стигне само с кон или пеша. Смята се, че там са живели повече от 20 хиляди души.

Архитектура на града

Територията на града заема много голяма площ. Той се разпростира на километри от центъра, където има запазени руини на множество сгради, но не са издълбани в скалите, а построени по стандартен начин.

На главната улица на града има колонади, останали и до днес. Преди време от двете и страни е имало различни магазини. Набатеите построили театър с полукръгли каменни стени. В него имало места за 4000 зрители.

Каснех ал-Фарун е най-популярната сграда. В превод, името означава „Съкровищницата на фараона“. Фасадата и изглежда зашеметяващо. Наименованието и идва от вярването, че там е скрито съкровището на Рамзес III. Местните жители вярвали, че то се намира в урната на върха на монумента и стреляли по нея, за да я счупят. Въпреки това, тя останала здрава.

Отвън сградите изглеждат много красиви. Те са изваяни изключително прецизно и точно. Вътрешността им обаче не е такава. Букхарт не успял а види вътрешността на Петра, защото един от водачите го заподозрял, че крие самоличността си. Това го принудило да си тръгне възможно най-бързо.

Изваяните в скалите монументи променят цвета си непрестанно. Докато слънцето преминава по небето, светлината му създава хиляди разнообразни нюанси. През късния следобед, града изглежда най-добре и е в наситено розов цвят.

Как е строен Ал Казнех?

Ал Казнех е изсечен в скалата, но не по стандартен начин – отдолу-нагоре, а обратно. Смята се, че строежа е започнал на височина от 39 метра. Самото място е избрано заради формата на скалата. За да стигнат до горната част, набатеите изсекли стъпала в скалата. Използвали само обикновени ръчни инструменти. Отнело им няколко месеца да изравнят повърхността, която след това била готова за оформяне. Декоративната фасада е направена по-късно. При нея всеки детайл трябвало да се изпипа идеално, защото нямало как да се върнат отново нагоре, ако сбъркат. Въпреки грубите инструменти, с които работели, майсторите прецизно оформили трошливите скали в различни нюанси на розовото, кремавото, кафявото, пурпурното и охра.

Отпадъчните материали били премахвани на големи блокове, след което се използвали за строеж на други сгради. По този начин Ал Казах се превърнал едновременно в строителна площадка и кариера.

Вътрешните помещения нарочно са направени малки, за да са по-устойчиви. В противен случай имало вероятност от пропадане на тавана.

Архитектурата на Ал Казнех е класическа антична. Много от елементите са египетски, гръцки и римски. Украсата е с различни цветя, митологични същества, геометрични фигури и др. Лесно се разпознават медузата Горгона и богинята Изида. Това е доказателство, че набатеите са търгували и пътували по света, след което са подражавали на чуждите култури.


От: 18.09.2014     Видяно: 5 946 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: