НИАР Плиска

Национален историко-археологически резерват Плиска. Първата българска столица.
  • НИАР Плиска
  • НИАР Плиска
  • НИАР Плиска

Плиска е първата столица на България и един от най-богатите и големи градове в цяла Европа. Съществува от 681г. до 893г. След като българите побеждават византийската армия в битката при Онгъла, те преместват владетелския си двор в Плисковското поле. Предполага се, че на мястото му е имало старо славянско селище, върху чиито останки са положени основите на новата столица. Националният историко-археологически резерват Плиска се намира на 3 километра от съвременния град Плиска и на 28 километра от Шумен в посока североизток. Част е от Стоте национални туристически обекта на България. Обявен е за паметник на културата с археологическо и национално значение през 1970г. в държавен вестник. Архитектурата на града е изключително красива и показва стила, който българите са донесли със себе си от предишните си преселения. Плиска е построена насред полето, което е напълно типично за степните народите. Те са разчитали на естествените прегради, като височините, за да се защитават от враговете си. Мястото е избрано и заради благоприятните условия, които предлагало за скотовъдство. Освен това, през този район минавали много важни пътища. Равнината е оградена с плата на север, а на запад и юг са вододелните височини между реките Тича и Провадийска. В града е имало изградена отоплителна и канализационна система, а някои от прозорците са били стъклени.

Плиска е разделена на две части – вътрешна и външна. Във вътрешния град има четири квартала и производствен център. В него има селищна агломерация. Кварталите са свързани към общ водоизточник (река Асар дере). Вътрешният град е ограден със стена, която е с много правилна рамка. Това показва, че е имало определено градоустройство. Вътрешното пространство е застроено много плътно, като изключение прави само една малка площ, намираща се в центъра му.

Интересно е, че концепцията и цялостния план на първата българска столица не са типични за римо-византийските гравове по онова време. Заради това, някои определят Плиска като феномен.

Представителните сгради в Плиска са били толкова впечатляващи, че по нищо не са отстъпвали на дворцовите постройки в Константинопол. За строежа им е била използвана техниката opus quadratum – добре обработени масивни каменни блокове се спояват помежду си с червен хоросан. Основите са фондирани много дълбоко, което е предпоставка да се смята, че са били високи. Тухлите също са използвани за строеж на някои конструкции и като подови настилки.

Първите строежи започват през VIII век. Тогава градът се е състоял от дървени сгради с четириъгълна или кръгла форма. Някои от тях се използвали за официални случаи, а други били обикновени жилищни постройки. В началото дворцовия комплекс бил ограден с крепостна стена, около която обикновеното население построило селища. През IX век дървените постройки били премахнати и на тяхно място се издигнали каменни сгради. Смята се, че Крумовият дворец е бил първата каменна постройка.

Външният град е бил обграден с дълбок ров. Имало е 12 метрова крепостна стена от каменни блокове, порта и две петоъгълни кули. Цитаделата е била защитена от тухлено укрепление. Площта на оградения комплекс е около 500 квадратни метра, а размера на града е 23.3 квадратни километра, което е било огромно пространство за онова време.

Крумовият дворец е заемал площ от 500 квадратни метра. В него са открити тайни изходи, предназначени за евакуация при евентуална обсада. В двореца е имало големи бани и водохранилище.

Според всеобщото мнение, византийският император Никифор опожарява Плиска през 811 година. Въпреки това има хора, които не мислят така.

Според професор Божидар Димитров, Никифор въобще не е стигнал до града. Той се уповава на византийски източници и смята, че похода на императора е продължил 14 дни (от 12 до 26 юли 811г.). Армията му тръгва от крепостта Маркели (до град Карнобат). Три дни по-късно се сражава се с 12 хилядна българска армия, а след това и с 50 хилядна българска армия. Превзема Аул на Крум, в която Никифор се установява и решава да не напредва повече. Опожарява крепостта и я напуска, след което се запътва към Сердика (София). Професорът е на мнение, че учените са се заблудили от израза „Аул на Крум“, който означава крепост на Крум. Той смята, че това е невъзможно да се случи, защото разстоянието от началната точка Макиарели до Плиска е приблизително около 150 километра. Един византийски легион по онова време е изминавал средно около 25 километра дневно, но в случая става въпрос за пресичане на Стара планина. Армията на Никифор се е натъкнала на две много тежки битки и то в юлските жеги. Не е възможно, дори ако всичко е спокойно, тя да измине това разстояние. Колкото до следите от Пожар в Плиска, не е задължително те да са от война. Възможно е някоя жена да си е забравила ютията, например. В такива дървени градове често са ставали инциденти, при които почти всичко изгаря. Примери за подобни случки са Ахтопол, Царево и Поморие.

Второто разширяване на Плиска е по времето на кан Омуртаг. Той построява Тронната зала на мястото на Крумовия дворец, създава езическите храмове и огражда с каменна стена дворцовия център. Стопанските и жилищните сгради биват защитени от висока тухлена стена. Големият дворец е най-добре запазената сграда във Вътрешния град. Във Външния са намерени останки от работилници, жилища, стопански сгради и църкви.

През 864г, при управлението на кназ Борис I, българите приемат християнството. Това променя и Плиска – езическите храмове се превръщат в християнски. Строят се много нови храмове, между които е Голямата базилика, намираща се на 1.3 километра от източната порта. По време на българското покръстване Базиликата е най-големия християнски храм в цяла югоизточна Европа. Тя представлява дворцов комплекс, който включва манастир, катедрала и архиепископски дворец. Завършена е през 875г. и е с внушителните размери от 2920 квадратни метра. Около 250 години изпълнява функциите на църква и катедрален храм. Оградена е с четири метрова каменна стена. Самата сграда е построена върху кръстовиден мавзолей, който предизвиква много въпроси. Той със сигурност е бил от голямо значение за древните българи, защото олтара на Базиликата е направен на същото място. Според някои става въпрос за езически храм, а според други там е имало ранно-християнски комплекс с кладенец – аязмо и кръстовиден храм. Има теория, че под основите на Базиликата се намира мартириум (гробница на светец). Според друга теория, на мястото е имало мавзолей за българските канове, който е превърнат в катедрала след покръстването.

В Плиска са били приети учениците на Кирил и Методий от Борис I през 886г.

Борис I се оттегля в манастир през 889г. и тогава управлението на страната се поема от неговия първороден син Владимир Расате. Той прави опит да възвърне езическата вяра и заради това е ослепен и хвърлен в тъмница. През 893г. на престола се изкачва Симеон I, който премества столицата в Преслав. Оттогава Плиска престава да е административно-политически център и през 893г. се превръща в град с търговски и занаятчийски функции. След нахлуването на печенегите през 1048г, градът започва да запада.

След турското нашенствие в България, Плиска е прекръстен на Абоба. Градът е наричан с това име чак до 1925г, когато е преименуван на Плисков. През 1947г. е върнато първоначалното му название.

През XVIII век, Плиска се превръща в развалина. От предишното величие остават само основите. Много от камъните на първата българска столица са били разграбени и използване за строежи.

Днес Плиска е едно малко населено място и само останките около него ни напомнят, че там е имало голям и величествен град.

Откриване на древната Плиска

На отпечатана карта в Амстердам през 1688г. се вижда град Плиска. Германецът Карстен Нибур, който е посетил тези места, го споменава през 1764г. Феликс Каниц вижда развалините през 1787г. и предполага, че вижда пред себе си останките от древен град. Константин Иречек е първият, който прави връзка между тези останки и споменатия през XX и XI век във византийските писания – Плисков. Карел Шкорпил (племенник на Иречек) е откривателят на Плиска. Той участва в разкопките на Голямата базилика и Тронната палата.


От: 21.08.2014     Видяно: 3 608 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

НИАР Плиска

14.01.2017 - 15:33
Много интересна статия, това е официалният сайт на НИАР-Плиска http://www.ниар-плиска.bg/

Напиши отговор на този коментар

Подобни публикации: