Дива коза

Несравнима скална алпинистка
  • Дива коза

Факти за дивата коза

Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е едно от най-невероятните животни на земята. Тя е тревопасен бозайник - разред Чифтокопитни, семейство Кухорогови. Козите от този вид живеят до към 18, 25 години - това е сравнително дълго, домашната коза например почти не надвишава 15 години. Основните най-върли врагове на дивите кози са скалния орел, мечката, вълка, лисицата и риса. Най-развитите сетива при планинските животни са зрението, слуха и обонянието.

Дивите кози се срещат по високите планински върхове в Европа и по-малко в планините на Азия. Животните обикновено населяват места между 800 и 2500 метра надморска височина.

На земята има 7 подвида на дивите кози:
balcanica - Балканска дива коза (България, Албания, Хърватия, Гърция (Пинд), Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и части от Словения)
rupicapra (Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Словакия, Словения)
tatrica (Словакия и Полша -Татри)
cartusiana (Франция)
carpatica (Румъния)
asiatica (Турция)
caucasica (Русия, Азербайджан, Грузия)

Дивите кози имат дължина между 110 и 135 см, височината им е от 75 до 90 см (до т. нар. холка, най-високата част на трупа). Планинските мъжки екземпляри тежат от 35 до 50 кг, а женските от 30 до 42 кг. Рогата им са сравнително къси и извити накрая във формата на кука. Интересно е да се каже, че всяка година се прибавя по още един пръстен върху рогата, като така може да се определи възрастта на даденото животно. Опашката на този вид коза е доста къса - 3-4 см. Има и малка козя брадичка. Половият диморфизъм при нея е много слабо изразен. Козината през летния сезон е светло-кафява до червеникаво-кафява къса и гладка, а през зимния - шоколадово кафява. Козината по гърба тогава нараства до 10-20 см. Коремната област на козата е светла, а краката обикновено са по-тъмни. Копитата са с продълговата форма, следите които оставят са с дължина около 5-6 см и с широчина към 3 см. Носът, челюстите и бузите на дивите кози са бели, като от окото до муцуната минава черна ивица. 

Способности

На света няма друго животно, което да притежава по-голяма ловкост и бързина на придвижване по хлъзгави и стръмни терени. Сякаш това същество не се подчинява на законите на физиката. Изключително удоволствие е да бъдат наблюдавани отстрани прецизните движения, които то използва.

Дивите кози без проблем се придвижват по опасни скалисти участъци. В движенията им се наблюдава голяма сигурност, дори когато правят големи скокове над стръмни планински пропасти. За тези кози е характерно или да ходят, или да скачат - те почти никога не бягат в галоп или тръс. На практика дивите кози нямат врагове, почти невъзможно е те да бъдат достигнати от който и да е техен неприятел. Пред скалния орел могат да отстъпят само по-младите екземпляри от вида, които са още несигурни в движенията си.

Начин на живот

Дивите кози не са в непрестанна динамика, въпреки че са свързвани с пъргавост и ловкост. Те са най-активни през деня, когато времето предразполага и е ясно. Това естествено е така, поради факта, че козите алпинисти се придвижват по опасни и стръмни терени. Скрие ли се слънцето животните се оттеглят на по-недостъпни места за да почиват до следващата сутрин. През деня си правят и обедна почивка на сянка, докато преживят. Когато времето е лошо дивите кози слизат по-ниско в планината, но предпочитат да се придържат към познатите от тях райони и пътечки. В топлото време прехраната не е проблем за дивата коза, тя се храни с всякакъв род растения, през зимните месеци е по-трудно, изкопават корени, ядат също мъх, пъпки и лишеи.

Популация

Най-често мъжките екземпляри са по-самостоятелни и се движат сами, а женските и малките козлета се придържат към групички или стада. 
През периода на размножаване мъжките диви кози маркират определена територия (на определени от тях места места) със секрет от основата на своите рога. При появата на съперник, мъжкия демонстративно трие рогата си в близък храст, а чрез уриниране огражда територията си. В доста голяма част от случаите срещата на мъжкарите приключва с битка. Тук е интересно да се спомене, че в природни условия битките между козите не завършват с тежки наранявания, докато при отглежданите в затворени пространства животни, по-слабите няма къде да избягат и последствията за тях са по-тежки. Случват се и битки между мъжки диви кози и алпийски козирози, които в повечето случаи са критични, заради различията им в техника на бой. Алпийският козирог се изправя на задни крака и удря с рогата от горе надолу, а дивата коза мушка с върха на рогата отдолу нагоре.

Малките диви кози никога не се раждат в горски участъци, това важи и за битките между мъжките (осъществяват се на открито).

Полова зрялост при дивата коза настъпва на 2 години и половина при женските и на 3 години и половина до 4 при мъжките. Козата носи рожбата си около 25-27 седмици. Преди да роди, женската дива коза се отделя от стадото и ражда някъде на закрито между дърветата, но както споменахме вече - не в гората. В повечето случаи се ражда едно и по-рядко две малки, напълно развити, способни да се движат сами. Дивите козлета се кърмят около 6 месеца, но те доста преди това започват да пасат растения.

Популацията на дивите кози в миналото е била доста по-многобройна, днес в Европа тя е най-голяма в района на Алпите, от където идва и наименованието "алпийски кози".

В България чифтокопитните са много малко, защитени са от закона и се срещат в планинските райони на Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западните Родопи.

От: 27.03.2019     Видяно: 384 пъти     Автор: Петя Пеловска

Сподели:

Подобни публикации:

   Йоци