Каква е разликата между патрон и куршум?

Сред голяма част от населението битува мнението, че между патрон и куршум няма никаква разлика. Често дори хора с професии в сферата на отбраната, ловци и любители на оръжията, също употребяват неточно значението на двете думи. 

Патрон 

Компонентите му са - механизъм за презареждане, капсул, барут (или друго взривно вещество), гилза и куршум. Калибърът на патрона се определя от външния диаметър на куршума. В зависимост от предназначението им има различни типа патрони:

Бойни патрони - не са с особено голям калибър, но се характеризират с висока начална скорост. Куршумът им е оловен, с обвивка от месингова ризница (някои имат и стоманена сърцевина с цел по-голям пробиващ ефект). Част от бойните патрони имат гилза с форма на бутилка, с цел по-голямо нагнетяване на газовете при изстрелване. Този вид патрони се ползват от всички военни леки стрелкови оръжия. 

Ловни патрони - за тях е характерен по-голям калибър. В гилзата освен куршум, може да бъдат сложени разпръскващи се сачми. Но има и бойни патрони, които също се използват от практикуващите ловци.

Газови патрони - естествено, те се използват от газовите оръжия, но всъщност, вместо куршум, най-често изхвърлят прахообразно вещество с различна по вид концентрация.

Сигнални патрони - разликата при тях е, че не съдържат куршум. Ролята им е да възпроизвеждат звуков ефект. Обикновено сигналните патрони се използват за парадни цели.

Куршум

Това е връхната част на бойните и ловни патрони - поразяващият елемент на оръжията с огнестрелен характер. Куршумите основно се делят на специални и обикновени. В миналото те са били оловни малки топчета, които са се изстрелвали с помощта на прашка, но с навлизането на взривните вещества тези топчета започнали да се слагат в огнестрелни оръжия и се изстрелвали вследствие на взривно горене. При горенето на барутния заряд се образуват газове с 300 пъти (при димен барут) и 900 пъти (при бездимен) по-голям обем, за разлика от този на заряда в затвореното пространство на типа оръжие. В резултат на създалото се много високо налягане, куршумът се изхвърля с висока скорост.

Формите им са сферични, конусовидни (първите датират от 1823 г.), овални и т.н, а идеята им е да допринесат за по-качественото летене на куршума във въздуха. Делят се на облечени (меден/стоманен корпус с олово за тежест) и голи (оловна специална отливка или произведени чрез специализирана технология).

Индивидуалната енергия на куршума определя ефекта на поражението, която пък е тясно свързана със скоростта и масата на движение при попадане в зададената цел. Скорост на куршума при поражение над 220, 250 м/с обикновено е смъртоносна. Може да се каже, че голямокалибрените куршуми с 10,20 мм и по-малка скорост от 300,500 м/с поразяват целта най-вече заради отдадената енергия, а куршуми със скорост над 800,1000 м/с и доста малка маса, поразяват заради хидродинамичния шок, иначе казано - притискане на нервните тъкани в покосения организъм. Що се отнася до стреляне срещу технически обекти, тогава принципите са противоположни на тези срещу хора и животни.

Изводът е, че куршумите абсолютно грешно са наричани патрони. Куршумът е една от частите на патрона и не съдържа в себе си взривно вещество. Куршумът поразява своята цел с отдадената му енергия и с началната помощ на останалите елементи в процеса.

От: 10.04.2019     Видяно: 32 пъти     Автор: Петя Пеловска

Сподели:

Подобни публикации: