Радой Ралин

Обичан от хората и мразен от властта.
  • Радой Ралин

Истинското име на Радой Ралин е Димитър Стефанов Стоянов. Той е български поет, писател, дисидент и сатирик, роден на 23 април 1922г. Умира на 21 юли 2004г. на 81 годишна възраст. Има две деца – Кин и Стефан.

Радой Ралин е вдъхновител на българския народ за свободата и ценности. Борис Христов казва за него, че е различен от другите, еднакви хора. Радой не се страхува да говори открито за живота, и то по време, когато е пълно с ограничения и личностите се потискат. Ралин отстоява своите възгледи до края на живота си и не прекланя глава, както правят много други творци по онова време. Присъствието му в обществения и културния живот на столицата е забележително. Неговите епиграми и вицове срещу управляващите го превръщат в уникална и изключителна личност. Въпреки това, той не е надменен и спокойно може да поговори с всеки, който го срещне на улицата.

Ралин е обичан от народа, но ненавиждан от властта. Той е честен и смел човек, който проявява нетърпимост към несправедливостта. Спечелва много приятели с гражданската си позиция, но също и много врагове.

Писателят има различни псевдоними, между които са: Младен Волен, Раликор, Димитър Ралин, Радойа, Ралко и др.

Биография

Официално Димитър е роден в град Сливен. Неговият прадядо е Таньо войвода (близък приятел на Стефан Караджа и Васил Левски). Баща му се занимава с книги. Печатар е и притежава собствена книжарница „Модерно изкуство“. Майка му (Кина Стоянова) е много религиозна жена.

След като завършва образованието си през 1941г, Димитър се записва в Софийския университет със специалност право. Там той чете леви стихотворения, което води до преследването му от полицията. Кръщават го с кодово име „Философът“. След време го преследва и Държавна сигурност, като го назовават с псевдонимите „Козела“ и „Злобния“.

Радой Ралин, заедно с Щ. Скубарев и Дучо Мундров, написва нелегалния бюлетин „Истина по антисъветската война“ през 1941г. Това води до арестуването му през 1942г. През 1944г. той е участник в сливенския околийски комитет на отечествения фронт, отдел „Агитация и пропаганда“. Заради неразбирателство с другите участници и ръководството, решава да ги напусне и се записва като доброволец на фронта. Това води до неговото активно участие във Втората световна война в периода 1944-1945г.

През 1945г. Ралин става редактор на списание „Славяни“. В периода 1946г. – 1949г. работи във вестник „Литературен фронт” като гладвен редактор. През 1947г. е бригадир в западната ни съседка Югославия. От 1952г. е редактор на вестник „Стършел”. Той е един от основателите на Стършеловия сатиричен театър, който е създаден през 1953г. От 1961г. до 1963г. се прехвърля във вестник „Литературни новини”, като в същия период работи и в Студията за игрални филми. От 1964г. до 1966г, Радой се прехвърля в Студията за хроникални и документални филми. Там той създава „Фокус” (поредица от документални филми).

В средата на XX век джазът се счита за етерично изкуство в България. По това време (1965г.) Радой и неговите поддръжници основават формация „Джаз Фокус“.

От 1967г. до 1968г. той е редактор на изданието „Български писател”, от 1967г. до 1987г. е в Българска кинематография, след което работи във вестник „Литературен фронт” от 1987г. до 1990г.

Радой Ралин, заедно със сина си Кин Стоянов, издава вестник „Щастливец” през 1992г, но неговото съществуване е твърде кратко.

Писателят е награден с Националната литературна награда за сатира и хумор – Райко Алексиев, през 2003г.

Мистерията около осиновяването

Малко хора знаят, че Радой Ралин е бил осиновен. Неговите биологични родители са Христо Вълчанов и Радка Димитрова. Предполага се, че той не е роден на 22 април, както е записан, а на 23. Мястото на раждането е град Ямбол. Бебето е осиновено от Стефан Димитров (брат на майката), който живее в град Сливен. Той и жена му Екатерина не можели да имат деца, затова помолил сестра си да вземе нейното. Има слухове, че преди това е молел за същото нещо и по-голямата си сестра Жана.

Когато е 12 годишен, Ралин чул леля си Рада да му казва докато е сънен, че е негова майка. Дотогава той я знаел като лелята от Ямбол, която им идвала често на гости. Момчето изпитало голям шок. Спряло да чете книги, започнало да скита по улицата, да псува и да пуши. Било отчаяно и не се интересувало от нищо, а родителите му не знаели какво да направят.

Ралин прилича много на баща си Стефан. Макар и да не е негов биологичен родетие, той го възпитава като собствен син и до много голяма степен влияе на представите му за света. Стефан бил изключен от гимназията още като бил първокласник, заради лоши шеги и непослушание. Станал печатар и имал възможност да чете много. Радой също се възползвал от това, и двамата възприели новите идеи, които имали другите хора по света. Стефан присъства активно в обществения живот на град Сливен. Той е общителна личност, помага на хората и обича да говори с тях на всякакви теми. Не понася несправедливостта и знае почти всички закони наизуст.

Втората майка на Ралин – Кина (Екатерина) е силно религиозна личност, осиротяла още като малка. Тя е нежна и добра жена, която учи бъдещия писател на молитви. Кара го да чете притчи и го насърчава да уважава християнските традиции. Дори не го пуска да излиза от двора, за да се предпази от лошото влияние на децата.

Животът на Ралин

Детството на твореца не е никак розово. Той се определя като много грозно дете с дълъг нос и щръкнали уши. Слаб и с ниско самочувствие. Страстта към четенето го кара да забрави за жестокия свят и то се превръща в негово основно занимание от сутрин до вечер.

Още от ранна възраст, Ралин има дарбата да говори увлекателно и да намира лесно приятели. Той има много разнообразни интереси, а мненията и думите му са много мъдри и смислени.

За първи път авторът използва псевдоним в списание „Българска реч” през 1939г. Тогава той се подписва под стихотворението си „Моята любов”. Решава да използва друго име, защото по това време има друг автор от Бяла Слатина с подобно на неговото. Измисля прякора „Димитър Радин”, който идва от биологичната му майка Рада. Тогава коректорът на списанието допуска грешка и вместо Радин изписва Ралин. Оттогава Димитър решава да продължи с използването му. Първото име Радой също идва от майка му, защото то е мъжкото съответствие на Рада и Радка. В крайна сметка се получава много хубав и благозвучен псевдоним – Радой Ралин.

От: 10.09.2014     Видяно: 5 308 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: