Художествена гимнастика
На пръв поглед художествената гимнастика е един изключително красив, изящен и нежен спорт, но истината е, че при нея сложността и техниката на изпълнение са на много високо ниво.
Традиционно художествената гимнастика е женски спорт. В правилника на олимпийската гимнастика ясно е подчертано, че право на участие имат само състезатели от женски пол, но има страни по света, където могат да се видят и мъже гимнастици, например в Япония, Италия, Франция, Испания...
Качества
В повече страни, най-вече в европейските, доста голяма част от гимнастичките за пръв път стъпват в тренировъчната зала съвсем мънички (3, 4 годишни). Най-големите си върхове една художествена гимнастичка постига между 16 и 19 годишна възраст, понякога може и по-късно.
Всеки добър треньор по гимнастика, още от пръв поглед може да прецени, дали дадено момиченце притежава физически данни за този спорт. Гимнастичките трябва да изграждат през годините редица качества, нужни за цялостното им оформяне като професионални спортисти, а именно - гъвкавост, координация, атлетичност, сила, бързина, сръчност, ловкост, баланс, дисциплина, издръжливост, игра в екип, стабилна психика и т. н. Визията на една художествена гимнастичка също е от съществено значение, това е един от спортовете, който подлага на доста лишения, решилите се да се занимават с него. Напрежението много пъти взема предел над състезателките, особено на важни за тях състезания. Дори една мъничка грешка в много от случаите може да бъде фатална и желаната титла да отиде другаде. В гимнастиката се изисква и много постоянство. Понякога еднакви движения се повтарят отново и отново, докато не се отработят до съвършенство.
Българската художествена гимнастика
Деятелките в областта - Иванка Чакърова, Мария Антонова, Мария Хаджийска, Лиляна Цветкова и Цветана Атанасова, правят възможно отделянето на художествената от спортната гимнастика в България. Първото събрание за учредяване на федерацията ни по художествена гимнастика се провежда на 16 март 1964 година, на Националния стадион "Васил Левски". Лиляна Цветкова бива назначена за първата специалистка по художествена гимнастика.
Художествената гимнастика е много популярна у нас, това е един от олимпийските спортове, радващ се на голяма аудитория. Няма как да не е така поради множеството златни медали, които българските гимнастички са спечелили през годините. Прозвището "златните момичета" ще остане за вечни времена в българската спортна история. Така се наричат състезателките по художествена гимнастика, представящи страната ни от 1976 до 1999 година. Тогава националният отбор е под ръководството на треньорката Нешка Робева.
Други високо ценени български треньорки по художествена гимнастика, останали своя отпечатък са: Илиана Раева, Бианка Панова, Ина Ананиева, Адриана Дунавска, Камелия Дунавска, Диляна Георгиева, Румяна Стефанова, Райна Афионлиева, Юлия Байчева, Красимира Филипова, Жулиета Шишманова...
История
Може да се каже, че художествената гимнастика се ражда от идеите на тримата французи - Жан-Жорж Новер, Франсоа Делсарт и Рудолф Боде. Те изучавали възможностите на тялото и по-специално неговите танцови умения. През 19-ти век Петер Хенри Линг доразработва идеята в шведската система за свободни упражнения и така се слага началото на наречената тогава "естетическа гимнастика". А през 1837 година Катрин Бичър създава Бичър гимнастиката "благодат без танци" в (Западния женски институт), която е продължение на предната програма. Тогава движенията в спорта още не са толкова сложни, по-скоро се залага на по-интензивното натоварване.
С годините развитието в гимнастиката не спира Към края на XIX-ти век вече се забелязват промени в стойката, гъвкавостта и грациозността в движенията при гимнастичките. През 1900 година стиловете се обединяват в едно, това се случва в Шведската школа по художествена гимнастика. След време в красивия спорт биват включени и нови танцови елементи, за които принос имат финландците. Ърнст Идла от Естония допринася за тогавашната гимнастика като определя степените на сложност на всяко от движенията. През 1929 година пък, германецът Хайнрих Медау полага основите на берлинска школа, където се провеждат тренировки по "модерна гимнастика". Там за първи път се включват и познатите на всички специални гимнастически уреди.
Въпреки, че състезанията по художествена гимнастика започват в Русия през 40-те години на миналия век, едва през 1961 година тя бива призната като дисциплина. И така от "модерна гимнастика", след това "художествена спортна гимнастика", накрая изящния спорт приема името "художествена гимнастика", както се нарича и днес.
През 1963 година в Будапеща се провежда първото Световно първенство по художествена гимнастика, а от 1984 година в Лос Анжелис спортът е включен в олимпийската програма.
Правила
На Световно първенство или Олимпиада, право на участие имат дами над 16 години, може и ненавършени (ако са родени в годината на състезанието).
Художествената гимнастика е както индивидуален, така и отборен спорт (5 гимнастички заедно), така наречения ансамбъл. Когато дадена гимнастичка играе съчетанието си индивидуално, тя има право да ползва само един уред. Правилника позволява състезателката да бъде и без уред. А при ансамблово участие може да се играе както с един вид уреди, така и с различни (не повече от два вида). В процеса на съчетанието уредите биват разменяни между състезателките чрез търкаляне, прехвърляне, отблъскване и т. н. Що се отнася до облеклото - на състезанията се носят специални гимнастически трика, понякога клинове или цели впити по тялото гащеризони, а на краката се слагат гимнастически цвички половинки (най-често в телесен цвят).
Класирането в гимнастическите състезания се определя от точкова система, определена от съдийски екип, като съответно състезателките и отборите с най-много точки се класират по-напред. Съдиите следят за правилното изпълнение на скокове, превъртания, салта, гъвкавост, артистичност, както и за цялостното поведение на състезателките. Много е важно елементите в съчетанието да се връзват правилно с музикалния фон. Хореографията трябва да бъде сложна и атрактивна и да обхваща в цялост игралното поле.
Уреди
Това, което прави художествената гимнастика толкова красива, произлиза от факта, че тя съчетава в себе си елементи на гимнастика, балет и танци. А всичко това в комбинация с различни гимнастически уреди (обръч, топка, лента, бухалки, въже) я прави уникална.
Международната федерация по гимнастика (FIG) избира уредите, които ще се използват в различните големи състезания. Само четири от всичките пет уреда могат да бъдат включени. Любопитен факт е, че от 2010 година да 2015 година въжето бе изключено от правилника.
Обръч
Обрачът е предпочитан уред от много гимнастички, една от причините за това е, че формата му не търпи трансформации. С уреда могат да се правят множество комбинации от движения, дори цели фигури (при ансамблите). Основните елемени са: въртене около ръцете, краката или торса, хвърляния, преминаване през уреда, над него и т. н. Обрачът може да бъде изработен от дърво или пластмаса. Диаметърът (вътрешния) може да е от 51 до 90 см. (без детските), а теглото му не трябва да бъде повече от 300 грама.
Топка
Топката е изключително гъвкав и интересен уред , любима е на повечето малки гимнастички. Нейният цвят се избира в зависимост от тоалета на състезателката. Правилникът изисква топката да се улавя чисто с длани, а не просто да ги докосва. Съчетанията, в които се използва този вид уред, са наситени с елементи на дрибъл, хвърляне, въртене, търкаляне, плъзгане... Движенията в играта с топка са много динамични, преливащи едни в други. Гимнастическата топка трябва да е изработена от гума или друг подобен синтетичен материал. Диаметърът варира между 18 и 20 см., а 400 грама е нужното ѝ минимално тегло.
Лента
Гимнастическата лента също е любима на децата гимнастички. Атрактивният уред може да бъде едноцветен или пъстър, в зависимост от трикото на състезателката. Единият край на уреда се прикрепя към пръчка с помощта на въженце, корда или верижка, а другия има тътък шев (с максимална дължина - 5 см).
Лентата е проблемен уред, при играта с нея е нужна висока степен на концентрация. Доста често се случва тя да се заплете, а получаването на възли се счита за груба грешка в състезанията.
Задължителни елементи при съчетанията с лента са: спирали, окръжности, хвърляния, подавания и др. Важно е движенията да се изпълняват гладко, плавно и широко.
Гимнастическата лента се изработва от сатен или друг подобен материал и не трябва да тежи повече от 35 грама, да е от 4 до 6 см. широка и 6 м. дълга.
Бухалки
Въпреки, че бухалките са изработени от пластмаса със специални омекотяващи елементи, обикновено не се препоръчват за начинаещите гимнастички (поради възможността от нараняване). Уредът изисква голяма координация от страна на състезателките, а това че са две, допълнително усложнява работата с тях. С гимнастическите бухалки могат да се изпълняват различни елементи като хвърляне, улавяне, въртене и други.
И обръчът и бухалките могат да бъдат украсени с декоративни ленти или цветно тиксо, според търсения ефект. Дължината им може да варира от 48 до 53 см.
Въже
Въжето обикновено е изработено от коноп или някакъв друг синтетичен материал, то е гъвкаво и леко. Интересен факт е, че дължината му се определя от височината на гимнастичката, когато тя стъпи върху средата му, неговите краища (увити в материал против плъзгане) трябва да достигнат мишниците ѝ. Поради подвижната структура на гимнастическото въже, то позволява доста вариации в използването му. Основните елементи в използването му са: скачане, хвърляне, люлеене, кръгове, осмици и т. н.
Естетическата гимнастика е друга разновидност на художествената. Тя е сравнително нов ансамблов спорт, при нея не се използват уреди. Спортът е смес от художествена, спортна гимнастика и танци.
