Ърнест Хемингуей

Писателят, който бе пречупен от света.
  • Ърнест Хемингуей
  • Ърнест Хемингуей

Ърнест Хемингуей е роден на 12 юли 1899 година. Той е един от най-популярните американски писатели. Автор е на кратки разкази и романи. Умира през 1961 година на 61 годишна възраст. Освен писател, работи и като журналист. През 1954 година получава Нобелова награда за Литература, а през 1953 е награден с Пулицър за книгата си "Старецът и морето". Хемингуей е част от наричаното "Изгубено поколение". Това са група американски литератори, които са живели в различни европейски държави, най-вече във Франция - Париж, от Първата световна война до Голямата депресия. Интересно е, че Хемингуей е бил съветски агент в САЩ през 40-те години на миналия век. Кодовото му име било "Арго". Той е вербуван малко преди да замине за Китай през 1941 година.

Биография

Хемингуей е роден в Оук Парк – Илинойс. Семейството му е силно религиозно, изповядващо протестантството. Двамата дядовци на Ърнест са били участници в Гражданската война и това е повод за гордост на цялото семейство. Хемингуей има един по-малък брат и четири сестри. Когато той е на 30 годишна възраст, баща му страда от тежка форма на диабет и губи голяма сума пари. Това са причините за неговото самоубийство.

Ърнест посещава държавни училища като дете и публикува в училищните вестници първите си стихотворения. Завършва средно образование през 1917 година и след това работи като репортер в Канзас Сити за „Канзаска звезда“. През Първата световна война работи като доброволец, шофирайки линейка.

Кларънс Едмъндс Хемингуей е името на баща му, който го учи да обича природата и живота сред нея. Това е причината Ърнест да е запален любител на лова и риболова. Той харесва спортовете, които се практикуват на открито. Почитател е и на бокса. Физическата му издръжливост е много голяма. Силен е, и това често му помага, но нерядко излага живота си на опасност, заради страстта към екстремните преживявания. Майка му забелязва още в ранна възраст, че той е податлив на агресия. Самоуверен и смел е, но често преувеличава собствените си подвизи.

През 1918 година Хемингуей претърпява голяма травма на крака си, която е причинена от експлозия на мина (Фосалта ди Пиаве). Тогава получава 237 рани и италианското правителство го награждава за храброст, понеже въпреки голямата болка, която е изпитал, той спасява италиански войник. Докато раните му зарастват, писателят започва връзка с една американска медицинска сестра – Агнес фон Куровски. Тя е по-възрастна от него със 7 години. В началото смятат да се оженят, но през 1919 година Агнес го изоставя заради друг мъж. Десет години по-късно, Хемингуей написва романа „Сбогом на оръжията“, който е вдъхновен от тази любов. През 1932 година, произведението е филмирано, като главни актьори в него са Хелън Хайес и Гари Купъри. През 1957 година излиза и втора негова версия.

Войната приключва и Хемингуей за кратко работи в Чикаго като журналист. Запознава се с Хадли Ричардсън през 1920 година. Тя е по-възрастна от него с 8 години. Женят се една година по-късно в Мичиган. Преместват се в Париж през 1921 година по съвет на Шъруд Андерсен (писател).

Европа се оказва много ползотворен континент за Ърнест, защото там той се запознава с писатели като Фицджералд, Гъртруд Стайн, Форд Мадокс Форд, Езра Паунд, Джеймс Джойс и Шъруд Андерсен. Фицджералд редактира някои негови текстове, а Стайн го учи да пише в сбит стил. След време, Хемингуей изобразява Фидцджералд в лоша светлина в „Безкраен празник“, а споменатият съжалява за това, че са загубили приятелството си. Ърнест пише на редактора си, че Гъртруд Стайн е загубила усета си за вкус, след като е навлязла в климактериума. Престанала да различава лошия и добрия писател, лошата и добрата картина.

Когато не пише, Хемингуей обича да обикаля с Елизабет Хадли Ричардсън (жена си) в Италия, Швейцария и Франция. Често ходят в Алпите на ски. Ърнест заминава за Гърция и Турция през 1922 година като кореспондент. Предава репортаж за войната между тези страни, а през 1923 година посещава Испания 2 пъти, като второто му посещение е за наблюдение на боеве с бикове.

Първите му две книги са публикувани в Париж. Това са „Три разказа и десет стихотворения“ и „В наше време“. Издадени са през 1923 и 1924 година. През 1926 година излиза и първият му роман - „И слънцето изгрява“. В него се разказва за изгнаници в Испания и Франция, които са членове на „изгубеното поколение“ след Първата световна война.

През 1927г. Писателят публикува „Мъже без жени“. Връща се в САЩ и се установява в Кий Уест – Флорида. През същата година Хемингуей се развежда с Елизабет Хадли, и се жени за Полин Пфайфер, която е редактор на списание за мода. През 1929г. излиза романът „Сбогом на оръжията“, в който се разказва за двама влюбени през войната, които имат много кратко щастие. Този роман има голям успех.

Писателят публикува още успешни произведения. През 1932г. написва „Смърт след пладне“, а през 1935г. - „Зелените хълмове на Африка“. През 1937г. е направен филм по романа му „Да имаш и да нямаш“, с режисьор Хауърд Хоукс. Той се сприятелява с Хемингуей през 1930г. Двамата имат общи интереси като лов, риболов и пиене. Ърнест се сближава и със съпругата на Хоукс, която по-късно признава, че между тях е имало много силно привличане.

Има слухове, че Хоукс е казал на Хемингуей, че може да създаде филм и от най-лошия му роман. Тогава авторът го попитал, кое е най-лошото му произведение, а той отвърнал - „Да имаш и да нямаш“. Хемингуей се съгласил с него и си признал, че го е написал, защото е имал нужда от пари. Въпреки това, филмът се оказва печеливш.

Уолис Стивънс пък определя Ърнест като най-значимият жив поет. Под „поет“ той има предвид кратките му разкази, най-популярния от които е „Снеговете на Килиманджаро“.

Хемингуей става свидетел на гражданска война през 1937г. Той е привърженик на лоялистите, както и много други писатели. Запознава се с писателката, която същевременно е и военен кореспондент в Мадрид, Марта Гелхорн. Впоследствие се жени за нея през 1940г. Посвещава и книгата „За кого бие камбаната“, която е писана частично и от нея самата.

Ърнест Хемингуей обожава ловните сафарита в Афрака, покрай които се запалва и по дълбоководния риболов. Практикува го по крайбрежията на Куба, Бахамите и Кий Уест. През това време той и екипажа му наблюдават немските подводници, които са в областта през Втората световна война.

Авторът купува къща в Куба, около Хавана, през 1940г. В началото живее щастливо с Гелхорн, но по-късно се разочарова от нея, защото осъзнава, че тя не е домакинята, която търси, а е журналистка, отдадена на кариерата си. Тя го нарича спътник по неволя. Обичат да пътуват и през 1941г. двамата посещават Китай, който е на 30 000 мили разстояние. През 1945г. се развеждат. Гелхорн го нарича митоманиак (човек, който е несъзнателен лъжец и вярва на всичко, което изрича, измисля си лъжи и по този начин придава значимост на нещата около себе си). Хемингуей отново се връща в Куба през 1946г. и се жени за Мери Уелш, която е кореспондентка на списание „Тайм“. Те се запознават в лондонски ресторант през 1944г.

Още докато е млад репортер, Хемингуей започва да пие много. Въпреки големите количества, които поглъща, това не му пречи да пише до края на 40-те години. След това алкохола си казва думата и авторът започва да чува гласове. Кръвното му налягане е високо, а килограмите му са над нормата. Той учи и сина си Патрик да пие. Явно не осъзнава опасността от спиртните напитки и приучава детето на вредния навик още от 12 годишно. Патрик цял живот след това има проблеми с пиенето. Другият син на писателя, Грегъри, става травестит. Той става наркоман и на 69 годишна възраст умира във Флорида, където е затворен в женски затвор. Самият Хемингуей пие много в Испания и след посещение при лекар се установява, че има цироза на черния дроб.

След 10 години творческа пауза излиза романът „През реката към дърветата“. Той се приема много лошо от читателите и критиците. Въпреки това, през 1952г. излиза „Старецът и морето“, който отново връща славата на Хемингуей. В него се разказва за рибар, който улавя гигантска риба с много усилия. Докато се опитва да стигне до брега, акулите я изяждат. Писателят планира да напише друга книга за борба с бикове, но се отказва и вместо това публикува „Безкраен празник“.

Ърнест прекарва голяма част от живота си в Куба, още преди Кастро да е на власт. След това става негов привърженик, но живота там е много труден и това го принуждава да се завърне в щатите. През 1954г. той претърпява самолетна катастрофа в Африка. Лежи в болница и през същата година започва „Истинска при първа светлина“. Това е последната му пълнометражна книга.

Хемингуей постъпва в клиника през 1960г, за да лекува депресията си. Изписан е от нея през 1961г. Лекуван е с електрически шокове. Самоубива се на 2 юли 1961г, като за целта използва любимата си лична пушка. Романът „Истинска при първа светлина“е публикуван доста след смъртта му, през 1999г.

За самоубийството

Вдовицата на писателя твърди, че смъртта му е вследствие на инцидент по време на лов. Днес се знае със сигурност, че става въпрос за самоубийство. Въпросът е, защо го е направил?

Авторът слага край на собствения си живот на 2 юли, 1961г. Същата участ имат както баща му, така и няколко негови роднини. Тази смърт показва, че душата му е много ранима. Този факт убягва на хората, които са общували с него докато е бил жив.

Имиджът на Хемингуей е на мъжкар, който обича да ловува, пие изключително големи количества алкохол и е рекордьор по брой свалени жени. Това е само повърхностният му образ. Истината е, че той почти непрекъснато е страдал от депресии. Бил е много лабилен и се е съмнявал дори в собствената си личност.

Хемингуей израства в Чикаго, в семейство на лекар. Разочарова родителите си, защото не се захваща със сериозна професия, а решава да стане репортер. Дори отива на фронта през Първата световна война. Ранен е тежко в Италия, разочарова се от първата си любов и се връща отново в щатите.

Всеки, който се опита да разтълкува романите на Хемингуей, ще види в тях неговият собствен живот. Битките на фронта оставят последици в автора, испанската гражданска война също. Той се опитва да се разсейва със секс, алкохол, лов, риболов и бикоборство. Всички тези теми присъстват в произведенията му.

Писателят се опитва да се спаси от душевните си терзания, като търси помощ в алкохола. Приема го за спасителен пояс и започва да го използва все по-често. Всички тези неща довеждат до влошаване на състоянието му – високо кръвно налягане, гласове в главата и множество депресии. Стига се дори до лекуване с електрошокове.

Любопитно е да се знае, че Хемингуей страда от параноя през последните години от живота си. Той си мисли, че е преследван от ФБР, заради добрите отношения, които има с Фидел Кастро. „Светът пречупва всеки“, казва един негов литературен герой.

Самоубийството е извършено в двора на къщата му, която се намира в Кечъм, Айдахо. Рано, призори, писателят посяга към пушката си, налапва дулото и стреля. Открит е няколко часа по-късно от съпругата му Мери Уелш. Тя отказва да повярва, че става въпрос за самоубийство и цели 5 години вярва в това, че Хемингуей се е прострелял случайно.

Някои хора смятат, че самоубийството е вродено генетично в писателя. Много негови роднини имат същата участ. Баща му се самоубива, брат му и сестра му също. Внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.

Според психологическата аутопсия, направена от д-р Кристофър Мартин, са били налице следните причина за самоубийство: алкохолна зависимост, циклофрения, мозъчни травми, нарцисизъм и емоционална нестабилност. Мартин смята, че тази смърт няма как да се избегне, при наличието на такива симптоми.

От: 01.08.2014     Видяно: 5 569 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: