Луминесцентна лампа

Енергоспестяващи лампи.
  • Луминесцентна лампа
  • Луминесцентна лампа

Луминесцентните лампи представляват подобрени лампи с живачни пари. Те са по-добри от стандартните лампи с нажежаема жичка, защото изразходват по-малко електроенергия за постигане на същата осветеност и имат по-дълъг живот от тях (около 7500 часа). Той зависи от начина им на използване. Тези лами изразходват по-малко електроенергия, което ги прави енергоспестяващи. Луминесцентните лампи се различават от тези с нажежаема жичка, защото не могат да работят самостоятелно. Нуждаят се от баласт, който да регулира потока на енергията. Въпреки този факт, те работят по-ефективно и изразходват по-малко енергия за постигане на определено количество светлина, в сравнение с лампите с нажежаема жичка.

Макар, че хабят по-малко ток от стандартните лампи, луминесцентните имат по-висока цена, което донякъде изравнява надпреварата между двата вида. В дългосрочен план, обаче, тяхната покупка си заслужава. Големите луминесцентни лампи се използват по-често в офисите и индустриалните сгради, докато по-малките и компактни (енергоспестяващи крушки) са предпочитани предимно за домашно ползване.

Как работят луминесцентните лампи?

При тях благородният газ (неон или аргон) е с налягане между 400 и 2400 N/m2. Има малко количество живак, който се изпарява при първото пускане и се превръща в живачни пари. Те дават възможност на ултравиолетовите лъчи да се излъчват интензивно. Когато преминават през луминофора, с който са покрити стените на тръбата от вътрешната страна, лъчите се превръщат във видима светлина.

Луминесцентните лампи се делят на два вида: със студени и горещи електроди. Първите са за по-високо напрежение. Те се запалват при 400 – 1500 волта. Лампите с горещи електроди се загряват предварително до 1000 градуса по Целзий. При тях има волфрамови електроди, които са с нанесен върху тях стронциев или бариев окис. Тези лампи се пускат с помощта на стартер или термично реле.

Луминесцентните лампи представляват газоразрядни осветителни тела. Съставени са от стъклен балон, запълнен с разреден газ като аргон, неон и др. Покрити са от вътрешната си страна с луминофор. Когато към анода и катода бъде подадено напрежение се наблюдава газов разряд, при който има ултравиолетово излъчване. Това води до флуоресценция на луминофора.

При тях има стартер, който затваря електрическата верига и по този начин в дросела се създават условията, необходими за самоиндукция на високо напрежение (1000 волта). Лампата запалва само при достигане на това напрежение.

Дроселът представлява бобина с магнитопровод, чиято цел е да осигури напрежението за запалване и след това да ограничи тока, който протича през лампата. При 160 волта започва тлеещ разряд. Биметалните пластинки затварят веригата, когато се нагреят и огънат. Това продължава, докато лампата се запали. След това стартера престава да функционира и напрежението намалява между 100 и 130 волта. Задачата на луминофорът е да създаде видима светлина от получената ултравиолетова.

Енергоспестяващи крушки

Продажбата на енергоспестяващите крушки (компактни луминесцентни лампи) започва още през 80-те години на миналия век. Техния външен вид може да прилича досущ на своите предшественици с нажежаема жичка, но по-масово се използват тези, които са с видими извити тръби.

Енергоспестяващите крушки са луминесцентни лампи, но са изработени в по-удобен и компактен размер. Основното предимство при тях е, че могат да се поставят във фасунгите на стандартните лампи с нажежаема жичка и не се нуждаят от нищо допълнително. Освен това, спестяват енергия, защото изразходват значително по-малко, докато произвеждат същото количество светлина. Техният живот е по-дълъг и това ги прави още по-предпочитани.

Светлината, която излъчват, може да бъде с различен цвят, който зависи от цветната им температура в градуси по Келвин. Най-близка до стандартните лампи с нажежаема жичка е цветната температура 2700K. Енергоспестяващите лампи с по-студена светлина се доближават повече до големите луминесцентни тръби. Тяхната цветна температура е по-бяла и варира от 4500 до 6500K. Има и неутрален вариант (4200K), който е компромисен между топлата и студената светлина.

Недостатък на енергоспестяващите лампи се явява техния състав. Материалите, от които са изработени, не са благоприятни за околната среда, което налага разделното им събиране. Те съдържат живак и затова не е добра идея да се изхвърлят с общия боклук. В повечето магазини, където се продават такива продукти, има специални контейнери, в които спокойно може да се хвърлят старите и ненужни лампи.

Когато енергоспестяващите крушки са здрави, те не отделят живак, но ако се счупят, може да се отделят около 5гр. от вредното вещество. Количеството е много минимално и се равнява на капката мастило, съдържаща се в писеца на химикалка. Добре е при такива случаи да се проветри помещението, а остатъците от крушката да се почистят с влажна кърпа. Не е добра идея да се използва прахосмукачка. Препоръчително е да се избягва пряк контакт с кожата.

Има много спорове по въпроса, дали енергоспестяващите крушки са вредни за човека. Според изследванията, те излъчват ултравиолетови лъчи, които вредят на кожата и могат да причинят рак. Производителите твърдят, че произвежданите от тях лампи не надвишават допустимите норми за ултравиолетово излъчване и затова не могат да бъдат считани като заплаха за здравето. Всеки сам трябва да прецени на кого да се довери.

Въпреки предимствата на енергоспестяващите крушки пред тези с нажежаема жичка, те не са най-доброто решение. LED крушките са много по-добри от тях. Имат тройно по-дълъг живот и са по-ефективни (съотношението между изразходваната енергия и получената светлина е по-добро).

От: 05.09.2014     Видяно: 6 553 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: