Баба Вида

Единствената запазена средновековна крепост в България.
  • Баба Вида
  • Баба Вида
  • Баба Вида
  • Баба Вида

Баба Вида (Бабини Видини Кули) е единствената напълно запазена средновековна крепост в България, играла едновременно две роли – защитна и на владетелски замък. Намира се в североизточната част на град Видин, а името и идва от народна легенда.

По времето на Иван Срацимир, тя е укрепена и разширена. Турците са я наричали „девствената крепост”, защото никога не е била превземана.

Днес (от 1958г.), Баба Вида е туристическа забележителност и крепост-музей. В нея могат да се видят много находки, показващи историята на предците ни. Крепостта е реставрирана и обновена, като естественото и състояние е напълно запазено. Обявена е за паметник на културата с национално значение през 1964г. Крепостта се намира непосредствено до река Дунав на големия завой на реката. Заема площ от 9.5 декара, а защитния ров е широк 12 и дълбок 6 метра. Формата и е на неправилен квадрад, като четирите му ъгли са ориентирани към световните посоки. Всяка страна на квадрата е с дължина приблизително 70 метра. Крепостта има две стени – външна и вътрешна. Вътрешната е по-висока и е дебела 2.2 метра. На нея има общо 9 кули, между които 5 странични и 4 ъглови. Външната стена е по-ниска и на нея са изградени 2 кули. Между стените има външен двор, който е почти незастроен. Във вътрешната част има различни помещения, които образуват малък вътрешен двор. Там е била жилищната част на замъка. Помещенията са построени на два етажа. До втория се стига с помощта на вити стълби. Има рампа за качване на оръдия. До входа на крепостта преди се е стигало по дървен мост. На неговото място днес е построен каменен. В Баба Вида може да се влезе само от север. Там се намира и входната кула.

Срацимировата кула е висока 16 метра. Тя е запазена най-добре и по стените и се забелязват различни орнаменти. В близост до нея е тайния изход на крепостта.

Крепостният тунел се е използвал за изтегляне на оръдия към горната част на замъка. Преди време той е бил покрит с калдъръм, а днес е използван за декор на много исторически филми.

Баба Вида се е променяла през вековете. В началото тя е била разделена на 2 части – жилищна и отбранителна, която е включвала две стени, ров и 11 кули. Крепостта е построена от тухли и камъни, споени помежду си с хоросан. Не е спазван никакъв ред при тяхното полагане. За да стане подходяща за огнестрелни оръжия, Баба Вида е преустроена в края на XVII век. Малокалибрените оръжия и амбразурите за пушки са от тогава. В края на XVIII век се надгражда вътрешната стена с тухли. Покривите на кулите също са от този период. Стените и кулите са били със зъбери.

История

Там, където днес се намира крепостта, преди време е имало наблюдателен пункт, построен от древните римляни. Той е бил част от границата на Римската империя. През III век, около него започва изграждането на римска крепост , наречена Бонония. Впоследствие тя се превръща в замък на местния владетел и най-добре укрепената градска постройка в града (видинския квартал Калето). Върху основите на тази римската крепост е построена средновековната постройка, която е дело на българите и се строи още през Първото българско царство. Строежът на Баба Вида започва през Х век и протича през няколко етапа.

Според византийските хроники, Баба Вида е издържала на осем месечна обсада, ръководена от император Василий II.

Днес са останали запазени няколко сгради от онзи период, между които кулите и стената на река Дунав.

Видинската крепост е най-значимото укрепление в цяла Северозападна България през Второто българско царство. По времето на цар Иван Срацимир тя е разширена и подобрена. Той я използва като замък и строи много вътрешни кули и стени. Днешния вид на крепостта наподобява облика, който е имала по онова време.

Пред осмаското владичество Баба Вида е била важно отбранително съоръжение с казармено помещение и изградени бойници. От края на XVIII век се използва като оръжеен и хранителен склад. Изпълнявала е и ролята на затвор. След освобождението през 1876г. тя става собственост на военните, които забраняват достъпа на външни лица.

Останки

В периода от 1956 до 1962г. са направени първите разкопки на крепостта, които показват останки от древен Рим, Византия, раннобългарската, къснобългарската и османската епохи.

В Баба Вида са намерени останки от 7 птици, което показва че те са съществували на това място. Днес има някои изчезнали видове от тях. Между липсващите са Tetrao urogallus (глухар) и Grus Grus (сив жерав). Любопитен е фактът, че са открити останки от Meleagris gallopavo f. domestica (домашна пуйка), които са едни от най-ранните намерени в цялата страна.

При разкопките са открити останки от параклис, датиращи от XIII и XIV век.

Легенди

Според една легенда, наименованието Вида идва от името на момиче, живеело по тези земи. Тя била дъщеря на богат болярин, който владеел земите от Стара планина до Карпатите. Имала две сестри – Гъмза и Кула, които не сполучили в браковете си. Те разделили владенията помежду си и се омъжили, след като баща им умрял. Заради неуспешните бракове на сестрите си (мъжете им пропилели тяхното наследство), Вида не искала да се омъжи и отхвърляла всички предложения, които и отправяли кандидатите. Построила замъка и останала в него до края а живота си. Поданиците на Вида били много доволни, защото ги защитавала от враговете. След нейната смърт, те кръстили крепостта „Бабини Видини Кули“ в знак на почит и благодарност.

Друга легенда гласи, че на мястото е живял богат владетел, който имал двама сина (Коста и Гъмзо) и две дъщери (Вида и Кула). Те не се разбирали помежду си и се разделили, като създали свои собствени градове: Костолец, Гъмзиград, Видин и Кула.

Има и легенда за две сестри – Кула и Вида. Втората била изключително красива и всички искали да се оженят за нея. Тя не си избрала никого, независимо че Кула постоянно я съветвала да се задоми. Вида не слушала съветите и постоянно се карала с нея. Тогава Кула се принудила да напусне родното си място и създала град Кула. Вида цял живот не се омъжила и останала да живее там, където се е родила. Когато остаряла, турците започнали да превземат българските земи. Тя събрала своите хора и им казала да построят кули, с които да се защитават. Нарекли ги „Бабини Видини Кули“.


От: 29.08.2014     Видяно: 12 406 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: