Защо се поставят градински джуджета?

Поставянето на градински джуджета в дворовете на къщите започва още през XIX век и хората, които го правят, имат основателни причини за това (поне според тях). Съществуват и организации, които са против тази традиция и техните членове крадат въпросните джуджета, за да ги освободят в природата. В Исландия дори се променят цели инфраструктури, за да не преминават улиците през градини, в които има гноми. Интересна е и практиката „пътуващи джуджета“, при която дадена фигура се краде, правят ѝ се различни снимки от пътешествие с нея и после се връща на мястото си, заедно със снимките. Съществува и легенда, според която джуджетата се крият в гората и крадат храната на хората, като им пускат тайнствена музика.

Според европейските магьосници, тези същества са пазители на най-важните елементи: вода, огън, земя и въздух. Те могат да се движат под земята с лекота, но ако останат на дневна светлина се вкаменяват от слънчевите лъчи.

Всеобщото вярване е, че гномите имат вълшебни сили и пазят подземните богатства, най-вече златото. В различните части на Европа те имат различни имена. В Швейцария им казват „barbegazi“, в Ирландия – „leprechauns“ и „tomte“ в Скандинавия.

Самото наименование „гном“ е от латинската дума „gnomus” и означава знание.

Днешните статуи на градински джуджета са създадени за първи път от немския скулптор Phillip Griebel в средата на XIX век. Те били правени от глина, след което изпичани и боядисвани. Популярността на гномите станала голяма и фирмите започнали да ги произвеждат, но заради Втората световна война, Германия спира с тази практика. Днес градинските джуджета се правят най-вече в Полша и Китай, но потомците на Phillip Griebel продължават традицията и в Германия.

От: 19.04.2017     Видяно: 495 пъти     Автор: Мартин Младенов

Сподели:

Подобни публикации: