Годеж

Неотлъчна част от всяка сватба
  • Годеж
  • Годеж
  • Годеж

Искане на булката

Сватосване, сгляда, сватуване, просене, питане, посакванинье - всички тези думи означават едно - искане на съгласие за брак в различните краища на България.

По традиция искане на ръката на момичето извършват двама мъже от семейството на младежа - те се определят като сватовници, женихи, сватове, момари, сводници, слугници и др. Това се случва тайно и по тъмно, за да не се изложи семейството на момъка при евентуален отказ на моминското семейство. Но ако те дадат своето съгласие, сгодяването се осъществява още на следващия ден - наричат го малък годеж, малка углава, малък главеж, нишан, сговор, запив и др. Първата наздравица тогава се вдига от бащата на бъдещия жених. Така той дава благословията си на младите като казва нещо в стила: "Да ни е честито родство!". 

Традиции при сгодяването

Годежът е важна и неотлъчна част от всяка сватба. В различните краища на България ритуалът носи своите особености, но традиционните стъпки по осъществяването му са следните:

В повечето случаи годежът се прави на светъл празник - Коледа, Великден, в дни на светци и т. н. Сгодяването се осъществява в дома на бъдещата булка. Могат да присъстват близки и приятели, но те не бива да превишават броя на поканените гости на самата сватба. Семейството на булката трябва да приготви пищна трапеза. Има поверие, че така животът на бъдещето семейство ще бъде охолен.

Сватовете имат своето задължение да носят букет на майката на бъдещата невеста, погача (украсена със здравец, бръшлян), червено вино или ракия (може и двете), както и подаръци за исканата от тях снаха. Един от даровете е китка от "сватбено цвете", вързана с червен конец, посипана с варак, към която може да са навързани монети, както и самия годежен пръстен.

Бащата на бъдещата булка вдига първата наздравица, с нея той дава своята благословия на новото семейство. Следва много важния момент, в който бъдещия младоженец поднася годежния пръстен на скорошната си съпруга. Той също вдига тост, с който трябва да отбележи своята благодарност към бъдещите си тъстове, че са му гласували доверие и са дали дъщеря си, както и на самата нея, че е приела да се омъжи за него. По традиция майката на булката трябва да подари на новия си зет нещо, което ще му служи за битието - хавлия, чехли, спално бельо и т. н.

Подобно на сватбения ден и на годежа се разчупва погача и то отново над главите на двамата млади, разликата е в това, че не те, а техните бащи разчупват питата, върху която има купичка със сол. От нея ядат всички присъстващи, а бъдещите съпрузи отхапват от общо парче.

Интересен е ритуалът с плащането на "бащиното право". Това е вид пазарене, при който бащата на младоженеца дава няколко монети, но бащата на булката казва: "Още, свате!". И така, докато поканените роднини не рекат: "Е доста, от Бога повече!. Събраните пари не трябва да са повече от "чеиза" на невестата. На гостите на годежа също се дават дребни дарове - кърпи, ръкавици, чорапи или нещо подобно, слагат се на дясното им рамо.

След като семействата и техните приятели пийнат, хапнат, попеят и потанцуват, ритуалът при булката свършва и тогава бъдещите ѝ свекъри я отвеждат в техния дом, вече нейния бъдещ такъв.

Когато бъдещата булка излиза от дома си, тя символично рита менче с вода. Така се предполага, че на младото семейство брака ще върви по вода. Бъдещият младоженец целува ръката на своя тъст като жест на благодарност за това, че взема щерка му.

Когато пристъпи прага на новия си дом, снахата бива посрещната от своите свекъри с питка и мед. Първото парче дават на нея, след това на сина си - този ритуал е символ за сладък семеен живот. По традиция снахата трябва да намаже с мед четирите страни на вратата (външната) като обрисува формата на кръст. След това отново рита менче с вода, но този път навътре към дома. Бъдещите съпрузи влизат вътре като стъпват по бяло платно, посипано с листенца от рози, здравец и разхвърляни монети.

Свекървата също е приготвила трапеза, с която да нагости младоженците и евентуално някои от близките на булката, дошли да я подкрепят в този съдбовен момент. Майката на младоженеца дарява бъдещата си снаха с подаръци, свързани с домакинството - прибори, домакински съдове, халат и други подобни. Следва задължителната почерпка, по време на която се обсъжда датата на сватбеното тържество, евентуалните гости и разпределянето на основните разходи и накрая двамата млади вече са официално сгодени. От този момент нататък двете семейства стават сватове.

На коледните празници, бъдещия жених прекарва при семейството на своята булка, а нейното задължение е да му приготви специален кравай.

Традицията гласи, че венчавката трябва да се състои от 6 месеца до 1 година след сгодяването, като през това време се доуточняват подаръците, гостите и разходите.

Годежни пръстени

Още в праисторически времена вместо пръстен, мъжът е връзвал връвчица на пръста на своята избраница. Годежният пръстен е символ на вечна вярност към партньора, така както самия кръг е безкраен.

От древните египтяни тръгва поверието, че годежен пръстен трябва да се носи на безименния пръст на лявата ръка, заради минаваща вена, която от пръста стига до сърцето (вената на любовта). И днес католиците носят пръстена на лявата си ръка, а источноправославните християни на дясната. Понякога се среща и явлението да се сливат годежния пръстен и брачната халка, слагането им на един и същи пръст се счита за символ на голяма любов и привързаност.

През 1477 година Максимилиан I дарява Мария Бургундска с годежен пръстен, който бил изработен от злато и инкростиран с диамант. От тогава присъствието на диамант в годежните пръстени се превръща в традиция, особено за западните страни.

Най-разпространени са годежните пръстени с шлифован диамант - брилянт, така се нарича заради специфичната изработка с кръгла шлифовка.

Днес могат да се видят най-разнообразни годежни пръстени - от злато, платина, сребро, с кристал, рубин, циркон, тюркоаз, топаз, опал и още други полускъпоценни камъни. Всичко опира до индивидуален вкус и финанси, разбира се.

Някои по-екстравагантно настроени младоженци прибягват до татуиране на годежните си пръстени на безименните пръсти и то не само дамите, а и господата. Каква по-голяма гаранция, че пръстенът ще остане за дълго на ръката им?

И в Аржентина и в Бразилия и двамата партньори носят годежни пръстени.

От: 28.11.2018     Видяно: 52 пъти     Автор: Петя Пеловска

Сподели:

Подобни публикации: